Начало Европа Одит на ЕС бие тревога: Парите по ПВУ остават изложени на риск

Одит на ЕС бие тревога: Парите по ПВУ остават изложени на риск

от kritichno.e
AI генерирано изображение: концептуална сцена с документи за ПВУ, евро банкноти и лупа, символизиращи одит и риск от измами в европейските фондове

Мащабният фонд за възстановяване на ЕС за стотици милиарди евро остава уязвим към измами и пропуски в контрола — това е тревожният извод от новия специален доклад на Европейската сметна палата. Одиторите предупреждават, че въпреки направените подобрения системата „не е напълно ефективна“, а слабости в данните, проверките и възстановяването на средства могат да подкопаят защитата на бюджета на Съюза. На този фон Европейската комисия защитава рамката и настоява, че основната отговорност е в ръцете на държавите членки.

С бюджет от около 650 млрд. евро, Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) — известен в България чрез националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) — е най-големият финансов инструмент на ЕС след пандемията. Именно мащабът на средствата прави риска от злоупотреби особено чувствителен — и според одиторите той далеч не е само теоретичен.

Припомняме – ЕС е раздал 650 милиарда евро без ясен контрол

Европейската сметна палата открива слабости в контрола

AI генерирано изображение: сградата на Европейската сметна палата в Люксембург с френския надпис на институцията и знамена на ЕС отпредЕвропейската сметна палата стига до общото заключение, че системите на Комисията и държавите членки „не са напълно ефективни“ при предотвратяването, разкриването и коригирането на измами.

Одиторите признават, че има напредък както на европейско, така и на национално ниво. Въпреки това те подчертават, че продължават да съществуват съществени слабости, най-вече в способността на системите реално да откриват нередности. Особено тревожно е предупреждението на ЕСП, че значителна част от потенциалните измами вероятно ще изплуват едва на по-късен етап, тъй като основните инвестиции по МВУ предстои да се реализират към края на програмния период.

Одиторите посочват като структурен дефект самата нормативна рамка на МВУ. Според тях регламентът съдържа твърде общи изисквания за борба с измамите и не дава достатъчно конкретика какво точно се очаква от държавите членки. Тази неяснота е ограничила първоначалната оценка на Европейската комисия върху националните системи. В някои случаи тя не е разполагала с достатъчно информация, за да направи категорични изводи за ефективността им.

Показателен детайл е, че Комисията е оценила всички национални системи като „адекватни“, въпреки че по време на оценката част от тях все още не са били напълно въведени и функциониращи.

Вижте още – 750 млрд. евро за COVID и само 0,2% растеж – струваше ли си?

Неравномерни мерки срещу измами в държавите членки

AI генерирано изображение: сградата на ЕК в БрюкселПо отношение на одитната дейност ЕСП признава, че проверките на Комисията имат потенциал да подобрят системите, но открива и редица слабости. Според одиторите в някои случаи обхватът на проверките не покрива достатъчно ключови елементи, а контролът върху координиращите органи остава ограничен.

Особено чувствителен е фактът, че част от одитите са приключили след извършването на първото плащане по МВУ. Това на практика означава, че средства са били изплатени преди да има достатъчна увереност, че националните механизми за защита на бюджета функционират надеждно.

Докладът дава и детайлна картина по отделни държави, която показва неравномерна зрялост на системите.

В Италия е разработен специален инструмент за оценка на риска от измами и се използва пълноценно европейската система Arachne, което одиторите отчитат като положителна практика. В Испания процедурите за управление на риска и сигналите са подобрени, но вътрешният контрол чрез органа IGAE не обхваща всички обществени поръчки по МВУ, което оставя „слепи петна“.

В Румъния също са актуализирани мерките срещу измами и координиращият орган играе активна роля в наблюдението. За разлика от това, в Дания макар да са въведени нови насоки, одитният орган не проверява достатъчно индикаторите за измами и липсва систематичен анализ на т.нар. „червени флагове“ — ключов инструмент за ранно откриване на нередности.

Одиторите установяват, че всички осем проверени органа по изпълнение формално разполагат с политики за борба с измамите. В половината от случаите обаче тези мерки са били въведени със закъснение, което поставя под въпрос реалната им превантивна стойност.

Може да ви е интересно – В Полша – COVID пари харчени за секс и яхти

Като цяло използването на инструменти за анализ на данни остава неравномерно в ЕС:

  • 65% от проверените органи използват Arachne
  • 16% разчитат на национални инструменти
  • 19% изобщо не използват инструменти за извличане на данни

Проблеми с данните и възстановяването на средства

ЕвроОсобено показателна е констатацията на одиторите, че въпреки наличието на анонимни канали за подаване на сигнали, към момента на проверката органите не са получили твърдения за измами по линия на МВУ чрез тези механизми.

ЕСП изрично отбелязва, че няма доказателства институциите да са анализирали причините за тази липса на сигнали — обстоятелство, което поставя под съмнение ефективността на системата за сигнализиране.

Друг съществен проблем е качеството на данните. Одиторите предупреждават, че различните критерии за определяне на измама в отделните държави водят до несъответствия между националните отчети и между различните канали за докладване. Тази фрагментация, по оценка на ЕСП, подкопава способността на Европейската комисия да насочва ефективно действията си за борба с измамите и да получи пълна картина на риска в рамките на МВУ.

Един от най-критичните изводи засяга възстановяването на средства. За разлика от други фондове на ЕС, по МВУ държавите членки не са автоматично задължени да връщат средствата в бюджета на Съюза. На практика често се изисква възстановяване само от крайния получател, а не непременно от изпълнителите, участвали в измамата — нещо, което според ЕСП може да отслаби възпиращия ефект.

Допълнително усложнение е, че значителна част от случаите на измами може да бъдат окончателно установени едва след приключването на МВУ, когато редовното докладване вече няма да се извършва.

Европейската комисия оспорва част от критиките

В официалния си отговор Европейската комисия защитава действащата рамка. Брюксел подчертава, че основната отговорност за предотвратяването и разкриването на измами е на държавите членки и че МВУ по замисъл се опира на националните системи за контрол.

Комисията не приема извода, че държавите като цяло показват слабости в разкриването на измами, и изтъква, че всички проверени органи разполагат с политики за борба с измамите и канали за подаване на сигнали.

Освен това Брюксел подчертава, че при сериозни нарушения може да налага финансови корекции до 100% от средствата.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини