Дания отново поставя на дневен ред въпроса за публичното излъчване на ислямския призив за молитва. Темата беше повдигната от Breitbart, който съобщи, че датските власти се насочват към национална забрана на озвучаването на азана от джамии или минарета. Спорът обаче вече има и ясна парламентарна рамка: във Фолкетинга е внесено предложение за забрана на усилена с високоговорители молитва или призив за молитва в публичното пространство.
Спорът вече стигна до парламента
Инициативата за такъв тип национална забрана е формулирана в предложение, внесено от депутати от Датската народна партия. Целта му е да замени досегашния режим, при който подобни случаи се разглеждат през общинските правила за шума, с общодържавна забрана.
Паралелно с това новият министър на имиграцията и интеграцията Мортен Бьодсков от Социалдемократическата партия възобновява проверката дали публичните ислямски призиви за молитва могат да бъдат забранени или ограничени по законен начин. Бьодсков пое поста на 3 юни 2026 г., след като преди това е бил министър на бизнеса, отбраната, данъците и правосъдието.
JUST IN: Denmark’s Minister for Immigration & Integration Morten Bødskov, investigating banning the islamic call to prayer
“The call to prayer should not be heard over Danish rooftops. It has no place in Denmark. You shouldn’t be in any doubt whether you’ve ended up in a suburb… pic.twitter.com/QW5SnBRU5k
— Libs of TikTok (@libsoftiktok) June 24, 2026
Министърът: призивът не трябва да звучи над датските покриви
Breitbart цитира Бьодсков с категорична позиция, че призивът за молитва „не трябва да се чува над датските покриви“ и „няма място в Дания“. В парламентарен отговор по темата министърът заявява още, че в Дания има свобода на религията, но „не религиозно равенство“, и че според него религията в ежедневието на повечето датчани е личен въпрос.
Най-острата му формулировка е свързана със сравнението с Исламабад — столицата на Пакистан. Според Бьодсков човек не трябва да се разхожда из датски провинциален град и да се чуди дали не се намира в предградие на Исламабад.
Темата не е нова за Дания. Според Breitbart това е третият опит на социалдемократически министър да придвижи подобна мярка след предишни инициативи през 2020 и 2025 г. Самият Бьодсков казва във Фолкетинга, че негови предшественици в Министерството на имиграцията и интеграцията вече са започвали работа по проучване на възможностите за ограничаване или забрана на призива за молитва в публичното пространство, но тази работа не е била довършена преди изборите.
Ислямският призив за молитва, известен на арабски като азан или adhan, традиционно се отправя пет пъти дневно. В повечето мюсюлмански държави той е част от ежедневната звукова среда, но в Европа публичното му излъчване чрез високоговорители често се разглежда не само като религиозен въпрос, а и като спор за шума, културната видимост и характера на общественото пространство.
Дания вече ограничи бурките и никабите
Казусът с азана се вписва в по-широка датска линия на ограничаване на религиозни практики, които властите свързват с публичното пространство, интеграцията и паралелните общества. Още през 2018 г. Дания прие т.нар. забрана за покриване на лицето — формулирана не като пряка забрана на бурката и никаба, а като общо правило срещу носенето на дрехи, които скриват лицето на обществени места. Според Фолкетинга законът е приет на 31 май 2018 г. и влиза в сила на 1 август същата година, като предвижда глоби и изключения за случаи с „призната основателна цел“ — например студ, карнавали или защитно облекло. По-късно правителството предложи тази забрана да бъде разширена и към училища, университети и други образователни институции, където досега тя по принцип не се прилага по същия начин. В съобщение на датското Министерство на имиграцията и интеграцията от декември 2025 г. се посочва, че бурки, никаби и други облекла, скриващи лицето, според правителството „нямат място в датска класна стая“, а внесеният във Фолкетинга законопроект L 103 предвиждаше разширяване на действащата забрана и към образователните места.
Европа търси различни решения за азана
Breitbart отбелязва, че в някои части на Дания, включително Копенхаген, публичното излъчване на призив за молитва вече е ограничено чрез местни правила за шума. Изданието посочва още, че Германия и Великобритания също налагат ограничения за времето и силата на звука при излъчване на призива за молитва, така че да не се нарушава спокойствието на немюсюлманските граждани.
Германският пример показва различен подход от пълната забрана. В Кьолн централната джамия получи разрешение за публичен призив за молитва веднъж седмично — в петък, в определен часови прозорец между 12:00 и 15:00 ч., с продължителност до пет минути и при ограничена сила на звука. Това е модел на разрешителен режим и технически ограничения, а не на обща забрана.
Защо азанът не се сравнява лесно с църковните камбани
Breitbart обръща внимание и на спора около самото съдържание на азана. Според превод, цитиран от BBC, призивът съдържа формулировки от типа: „Бог е велик, няма друг Бог освен Аллах. Мохамед е пратеникът на Аллах. Елате на молитва.“ Изданието обаче посочва, че според критици този превод омекотява смисъла, защото изразът „Аллаху акбар“ може да се предаде и като „Бог е по-велик“ или „Бог е най-велик“.
На тази основа Breitbart цитира позицията на Christian Concern, според която ислямският призив за молитва не бива да се сравнява директно с камбанния звън на християнските църкви. Аргументът е, че азанът не е просто молитва към Аллах, а публично заявяване, че Аллах е Бог и че Мохамед е неговият пратеник.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
