От началото на 2026 г. Европейският съюз преминава към нов етап от климатичната си политика, който директно засяга вноса на стоки от трети страни. Както отбелязва анализаторът Томас Колбе в публикация за American Thinker, Брюксел не просто затяга регулациите, а превръща въглеродната политика в самостоятелен фискален инструмент, който обещава милиарди нови приходи за бюджета на ЕС.
След вече осезаемото повишение на цената на емисионните квоти по Схемата за търговия с емисии, Европейската комисия направи следващата логична стъпка – разшири механизма и върху външната търговия чрез т.нар. Механизъм за въглеродна корекция на границата (CBAM). По думите на Колбе това е началото на пълно „облагане на границата“, което на практика изравнява условията за европейските и чуждестранните производители – но на висока цена.
Припомняме – CBAM: новият зелен данък ще удари и българите
CBAM влиза в сила: въглеродният данък стига до границата
С въвеждането на CBAM вносителите вече са длъжни да изчисляват и документират въглеродните емисии, генерирани при производството и транспорта на редица стоки. За всеки тон CO₂ се изисква закупуване на сертификати, като официалната цел е да се предотврати т.нар. „въглеродно изтичане“ – преместването на замърсяващи производства извън ЕС.
Според Томас Колбе обаче това, което започва като климатична мярка, бързо се превръща в сложна и скъпа бюрократична система, която обхваща все по-широк кръг продукти. Днес под режима попадат около 180 вида обработени изделия със съдържание на стомана и алуминий – от автомобилни части и машини до домакински уреди, земеделска техника и елементи за инфраструктурни проекти.
Вижте и това – Европейците обедняват заради въглеродните такси
По-скъп внос, по-сложни вериги и сметката за потребителите
Разширяването на CBAM означава по-скъпи вериги за доставки и по-високи административни разходи за бизнеса. Колбе подчертава, че крайният платец почти винаги е потребителят, а особено уязвими са средните промишлени предприятия, силно обвързани с производствени бази в Германия и други страни от ЕС.
Новите изисквания за проследяване на емисиите напомнят по своя обхват на спорния закон за веригите на доставки – компании трябва да доказват произхода и въглеродния отпечатък на компоненти, произведени в сложни международни мрежи. Макар платени въглеродни такси в страната на произход да могат частично да се приспадат, при внос от развиващи се икономики често остават сериозни пропуски в документацията.
Точно тези пропуски Брюксел използва като инструмент за санкции. Както отбелязва Колбе, при некоректни или непълни данни глобите могат да достигнат до 50 евро за всеки недеклариран тон CO₂.
Климатична реторика и нов независим приход за Брюксел
Европейската комисия представя CBAM като принос към глобалната борба с климатичните промени, но според Томас Колбе зад тази реторика стои и прагматичен фискален интерес. От Брюксел вече обявиха, че една четвърт от приходите от механизма за 2028–2029 г. ще бъдат върнати на засегнатите вносители – жест, който според автора по-скоро прикрива факта, че ЕС си осигурява стабилен и независим източник на приходи.
Оценките сочат, че над 2 млрд. евро годишно ще постъпват в европейската хазна. Колбе припомня, че още през миналата година търговията с емисии е достигнала обем от около 100 млрд. евро, като само Германия е прибрала над 20 млрд. евро от този механизъм.
Протекционизъм, санкции и риск от търговски ответни мерки
Друг важен аспект, който анализът на Томас Колбе подчертава, е протекционисткият ефект на CBAM. Макар европейските институции рядко да го признават, климатичната политика все по-силно подкопава принципите на свободната търговия. Вместо това, вниманието често се насочва към търговските практики на САЩ, докато самият ЕС изгражда защитна бариера около вътрешния си пазар.
В същото време рискът от ответни мерки от страна на Китай, Индия или САЩ нараства. По думите на Колбе европейските столици подценяват „ефекта на бумеранга“ – как по-високите производствени разходи в Европа ще се отразят на конкурентоспособността ѝ в глобален мащаб.
Деиндустриализацията като цена на „климатичния бизнес“
В заключение Томас Колбе описва новата фаза на климатичната политика като разширяване на държавен апарат, който все по-агресивно изтегля ресурси от бизнеса и домакинствата, за да финансира растящ климатичен и субсидиен механизъм. Според него това е опасен дисбаланс, при който създаването на стойност се подменя с политически администрирано преразпределение.
„2026 г. започва така, както завърши 2025 г. – с държава, която систематично източва частния сектор“, обобщава Колбе и поставя въпроса докога обществото ще търпи политика, която подкопава собствената си икономическа основа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
