Европейският съюз е на път да промени из основи режима за търговия със семена и растителен размножителен материал. За разлика от други аграрни реформи обаче, този път недоволството не идва от големите фермерски организации, а от малките производители и любители, които поддържат редки и традиционни сортове. Както отбелязва Politico, именно хората, които осигуряват разнообразието в градините и овощните масиви, се опасяват, че ще попаднат под ударите на правила, създадени за индустриални мащаби.
В сряда страните членки одобриха общата си позиция в преговорите за новия регламент, който ще определя кои семена могат да се продават в ЕС и при какви условия. Европейската комисия представя реформата като модернизация на остарели закони и като начин да се улесни единният пазар за професионални фермери и селекционери. Според Politico обаче зад формално техническите промени се крие риск дребните производители да бъдат приравнени към големите корпорации.
Как ЕС променя правилата за семената
„Това са два различни свята“, казва пред Politico Грит Ламбрехт – фламандска фермерка и активен участник в европейските мрежи за съхраняване на семена. Нейната кооперация работи с минимални количества – стари сортове боб, листни зеленчуци и традиционни тикви, които се разпространяват в малки пликове. Въпреки това проектът на регламента ги третира като „професионални оператори“, което означава регистрация, проверки и документация, създадени за мащабни доставчици.
Вижте още – Брюксел жертва фермерите заради Украйна
„Правим това, което фермерите и градинарите винаги са правили“, обяснява Ламбрехт пред Politico. По думите ѝ, ако новите правила направят тази дейност невъзможна, Европа ще загуби част от живото си земеделско и културно наследство.
Подобни опасения се споделят и в други държави – от Австрия и Гърция до Унгария и Полша. Много традиционни сортове оцеляват единствено благодарение на малки групи ентусиасти, които ги възпроизвеждат година след година. Както пише Politico, някои от тях вече се опасяват, че ще бъдат принудени да работят неофициално, за да избегнат административни изисквания, които не отговарят на реалния им мащаб.
Регламент, писан за мащабни оператори
За обикновените градинари реформата няма да означава проверки в двора или на балкона. Но според Politico дългосрочният ефект може да се усети по друг начин – чрез по-ограничен избор на семена.
В Северна Германия този риск ясно се вижда през работата на Ханс-Йоахим Баниер – един от най-известните пазители на стари овощни сортове в Европа. В градината си край Билефелд той поддържа над 600 редки сорта ябълки и круши, изчезнали от търговските каталози и запазени единствено чрез лични усилия и обмен между любители. Баниер продава плодове като основен поминък, но понякога изпраща калеми на хора, които се опитват да възродят стари дървета – дейност, която носи символични приходи.
И въпреки това, според новия регламент, дори подобни минимални дейности могат да изискват регистрация, проверки и отчетност. „В един момент бюрокрацията става повече работа от самото присаждане“, казва Баниер пред Politico, като предупреждава, че много от хората в този сектор просто ще се откажат.
Вижте още – Стоянов: ЕК ощетява фермерите и насърчава войната
Дребните фермери под натиск от бюрокрацията
Новият регламент за растителния размножителен материал е подготвен през 2023 г. с цел да обедини десетилетия разпокъсани правила в единен акт. Повечето правителства в ЕС защитават реформата с аргумента, че ясните стандарти ще улеснят трансграничната търговия и ще дадат повече сигурност на професионалните купувачи, отбелязва Politico.
Регулаторите настояват, че целта е гарантиране на качество – автентични семена, предсказуеми резултати и липса на скрити дефекти. Малките производители обаче виждат система, пригодена за компании със специализирани отдели по съответствие, а не за хора, които продават по няколко пакетчета семена годишно или споделят калеми по заявка.
Европейският парламент се опита да смекчи тези ефекти през миналата година, като предложи по-леки правила за малки количества и за сортове с консервационна цел. Според Politico обаче не е ясно дали тези предложения ще оцелеят в предстоящите преговори между институциите.
Риск за старите сортове и биоразнообразието
Реформата идва в неудобен момент. Брюксел обещава намаляване на административната тежест за бизнеса, а новият регламент е сред най-обемните и технически сложни – над 250 страници текст. Дори дипломати, работещи по досието, иронично коментират мащаба му, пише Politico.
Индустриалните организации твърдят, че е постигнат балансиран компромис, който съчетава по-строги стандарти с пространство за специализирани и малки оператори. За производителите на традиционни сортове обаче текстът продължава да накланя везните към големите компании.
Според тях крайният резултат може да бъде постепенно и незабележимо изчезване на стари сортове боб, ябълки и зърнени култури – растения, ценени не само заради вкуса си, но и заради устойчивостта си на болести, засушаване и алергии. Именно тези качества стават все по-важни в условията на климатични промени.
„Това не е носталгия“, казва Грит Ламбрехт пред Politico. „Става дума за това да запазим избора жив.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
