В българското публично пространство от години циркулира ироничната реплика, че „норвежците ще ни вземат децата“ — но какво всъщност показва практиката на Европейския съд по правата на човека?
През последното десетилетие норвежката служба за закрила на детето Barnevernet се превърна в обект на засилен международен контрол, след като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) започна да постановява поредица от решения срещу Норвегия по линия на член 8 от Европейската конвенция — правото на зачитане на личния и семейния живот. Вълната от дела се засилва особено след 2015 г., когато в Страсбург започват да постъпват все повече жалби, свързани с извеждане на деца и последващи мерки спрямо биологичните родители.
Актуалните академични обобщения показват, че за периода приблизително 2015–2025 г. ЕСПЧ е установил нарушения по член 8 в поне 23 дела срещу Норвегия, свързани с практиките на детската служба. По-широки прегледи сочат, че към края на 2023 г. общият брой достига около 25 осъдителни решения в този сектор. Още по-рано Норвежкият институт по правата на човека предупреждава за повтарящ се модел: в 7 от първите 9 решени дела съдът е намерил нарушение — сигнал, че проблемът не е единичен, а системно наблюдаван.
Важно е обаче да се подчертае, че въпреки тази серия от решения ЕСПЧ никога не е обявявал Barnevernet за несъвместима с Конвенцията като система. Напротив — съдът последователно признава, че държавите имат широка свобода да предприемат мерки за защита на деца в риск. Критиките са насочени предимно към пропорционалността и мотивировката на конкретни решения, особено когато става дума за силно ограничаване на контактите между родители и деца или за преминаване към осиновяване.
Припомняме – След Норвегия — Швеция на прицел заради отнемане на деца
Barnevernet под нарастващ съдебен натиск
В практиката на ЕСПЧ ясно се оформя група от ключови решения, които задават тона на критиките към норвежките власти. Сред най-цитираните са Jansen v. Norway (2018), Strand Lobben and Others v. Norway (2019), K.O. and V.M. v. Norway (2019), A.S. v. Norway (2019), Pedersen and Others v. Norway (2020), Hernehult v. Norway (2020), Abdi Ibrahim v. Norway (2021) и M.L. v. Norway (2022). В различни конфигурации тези решения поставят сходен въпрос: дали националните органи са постигнали необходимия баланс между „най-добрия интерес на детето“ и правото на запазване на семейната връзка.
Общият мотив, който преминава през практиката на съда, е критика към твърде рестриктивните режими на свиждане, недостатъчните усилия за реинтеграция и в някои случаи — към сравнително бързото преминаване към необратими мерки като осиновяване. Именно тази линия на аргументация постепенно оформя съдебния натиск върху норвежката практика през втората половина на 2010-те години.
„Strand Lobben“: повратният момент
Най-емблематичният казус остава решението на Голямата камара по Strand Lobben and Others v. Norway, постановено на 10 септември 2019 г. Делото започва още през 2008 г., когато норвежките социални служби извеждат новородено бебе от майката Труде Странд Лобен малко след раждането. Детето е настанено в приемно семейство, а контактът между майката и детето е ограничен до няколко часа годишно — режим, който по-късно се оказва ключов в оценката на съда.
С течение на времето норвежките власти прекратяват родителските права на майката и разрешават осиновяване от приемното семейство. Именно този етап се оказва решаващ за изхода в Страсбург. С мнозинство 13 срещу 4 съдии Голямата камара установява нарушение на член 8. Съдът не оспорва първоначалното извеждане на детето, но намира, че националните органи не са направили достатъчно задълбочена и актуална оценка на майчиния капацитет и че са преминали твърде бързо към необратимата мярка осиновяване.
За случая припомнят в Telegram канала М – демократизиране на информацията:
Особено внимание е отделено на силно ограничения контакт, който според съда е намалил реалните шансове за бъдещо събиране на семейството. Именно тук ЕСПЧ формулира един от ключовите си принципи: мерките по извеждане по принцип трябва да се разглеждат като временни и насочени към реинтеграция, освен при изключителни обстоятелства.
Какво всъщност критикува ЕСПЧ
Прегледът на практиката за периода 2017–2022 г. — когато съдебният контрол е особено интензивен — показва ясно повтарящи се мотиви. В редица решения ЕСПЧ подчертава:
- недостатъчни усилия за събиране на семейството;
- прекалено ограничени режими на свиждане;
- прибързано преминаване към осиновяване;
- недостатъчно индивидуализирана и актуална експертна оценка;
- непълно балансиране между интереса на детето и правата на родителите.
Тази линия на критика се повтаря в множество дела и именно тя формира впечатлението за системен проблем в прилагането на мерките, макар не и в самата правна рамка.
Службата продължава да работи въпреки делата
Въпреки натрупаните осъдителни решения норвежката система за детска закрила продължава да работи и не е била обявявана за несъвместима с Европейската конвенция. Както ЕСПЧ, така и норвежките институции подчертават, че държавата запазва широка свобода да защитава деца в риск. Спорът се концентрира върху пропорционалността на отделни решения и върху това дали националните органи са направили достатъчно, за да запазят семейната връзка, когато това е възможно.
След 2019 г. Норвегия предприе серия от законодателни и практически корекции, а новият закон от 2023 г. цели по-силно съобразяване със стандартите на Страсбург. В този смисъл дебатът около Barnevernet далеч не е приключил, но картината към 2025 г. показва по-скоро еволюция под съдебен натиск, отколкото институционален срив.
Данните за периода приблизително 2015–2025 г. очертават сложна и нюансирана картина. Норвегия действително е сред държавите с най-голям брой осъдителни решения по линия на детската закрила, като в повече от 20 дела ЕСПЧ е установил нарушения на правото на семеен живот. В същото време съдът не поставя под въпрос самото съществуване на Barnevernet, а настоява за по-прецизно, индивидуализирано и пропорционално прилагане на мерките. Именно в това напрежение между широка държавна преценка и засилен международен контрол се развива спорът около норвежката система и до днес.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
