Европа е на прага на продължителна икономическа стагнация, ако не бъдат предприети сериозни реформи – това показва предварителният регионален доклад на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от Apollo News. Според институцията времето на кредитно финансираната постпандемична подкрепа е изчерпано, а континентът се изправя пред съчетание от демографски натиск, структурни разходи и геополитически сътресения.
МВФ предупреждава за икономически застой в Европа
Както съобщава Apollo News, МВФ прогнозира, че отсъствието на реформи и фискална консолидация може да доведе до драматичен ръст на европейския публичен дълг. В доклада се посочва, че в рамките на 15 години, без промени в публичните програми, средната държавна задлъжнялост може да достигне 130% от БВП до 2040 г., а в някои от големите икономики – до 155%. Това би било почти двойно над сегашните нива.
Вижте още – ЕСП предупреждава: дългът на ЕС расте до 900 млрд. евро
Вече днес редица страни надвишават собствената си годишна икономическа продукция:
– Гърция – 151%
– Италия – 138%
– Франция – 116%
– Белгия – 106%
– Испания – 103%
По данни, цитирани от Apollo News, тези нива ограничават възможностите на правителствата да реагират в кризи и увеличават тежестта от лихвени разходи. Съчетани със застаряването на населението и растящите разходи за пенсии и здравеопазване, публичните финанси на Европа поемат удар, който може да разклати социалните системи и да затрудни финансирането на отбраната – въпреки рекордно ниските лихви.
Растящите дългове и демографската криза заплашват ЕС
МВФ изтъква и външните фактори, които задълбочават стагнацията – продължаващата война в Украйна, конфликтите в Близкия изток и новите митнически бариери, идващи от САЩ. Институцията предупреждава и за структурни пречки вътре в ЕС: според Apollo News разходите за регулации и администрация се равняват на своеобразна „вътрешна митническа тарифа“ от до 44%.
Фондът настоява за:
– дълбоки социални реформи;
– повече публични инвестиции, които наистина стимулират растеж;
– енергийна система, която може да функционира без постоянни субсидии;
– дебюрократизация на общия пазар.
Същевременно, отбелязва Apollo News, ЕС само отлага част от своите „зелени“ регулации – но не ги преразглежда фундаментално.
Вижте още – Светът на ръба: глобалният дълг счупи рекорди след Втората световна
МВФ: Европа се нуждае от реформи и по-малко бюрокрация
След европейската картина Apollo News обръща внимание на Германия – страната, която според Евростат бележи едва 0,2% растеж през летните месеци. МВФ-директорът за Европа Алфред Камер, който е германец, заявява в Брюксел, че континентът се изправя „пред продължителен период на застой“.
Камер от години настоява Германия да разхлаби строгите ограничения за поемане на дълг, за да навакса огромния инфраструктурен дефицит. В интервю за Süddeutsche Zeitung, цитирано от Apollo News, той напомня:
„Без функционираща инфраструктура не може да има продуктивна икономика“.
По думите му дори „дълговата спирачка“ може да бъде временно разхлабена, без това да увеличи относителния дълг – позиция, която МВФ защитава отдавна.
Германия показва риска от инфраструктурен и финансов срив
Новото германско правителство на канцлера Фридрих Мерц след изборите прие част от препоръките на МВФ. В основния закон вече съществува нов член 143h, който позволява създаването на специален фонд от до 500 млрд. евро за инфраструктура и климатични инвестиции до 2045 г.
Но Apollo News посочва: независимо от политическите декларации, строителният сектор е в упадък.
Карл-Хайнц Щраус, ръководител на строителния гигант PORR AG, заявява:
„Нищо не се случва. Напротив – строителната активност спада. Новото правителство не е успяло да промени тенденцията въпреки рекордните дългове.“
Той обвинява предишния кабинет, че е „икономически съсипал страната“ чрез закриването на атомните централи и позволяването на покачването на цените на електроенергията. В резултат индустрията „губи своята основа“.
Допълнителен проблем е, че дори когато се отпуснат средства, реалното строителство се забавя с години заради процедурите – разрешителни, планове, търгове. Поради това Германия строи само около 220 000 жилища годишно, въпреки необходимост от поне 400 000. Липсата на ново строителство увеличава наемите и цените на имотите, докато мерки като „тавана на наемите“ допълнително спират инвестициите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
