Докато фермери от цяла Европа протестират в Брюксел вече втори месец, а национални правителства подкрепят спорна търговска сделка без публичен дебат, решаващата дума за споразумението ЕС–Меркосур тепърва предстои. След гласуването в Съвета на ЕС и предстоящия подпис на Европейската комисия, Европейският парламент остава последната институционална спирачка, която може реално да блокира договора.
Какво представлява споразумението ЕС–Меркосур
Споразумението за свободна търговия между Европейски съюз и южноамериканския търговски блок Меркосур е многостранна сделка, обхващаща държави като Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Основната ѝ цел е премахване или сериозно намаляване на митата за над 90% от търговията между двата блока.
Макар споразумението да се обсъжда повече от две десетилетия, именно аграрната му част се оказа най-конфликтната. Тя предвижда разширен достъп до европейския пазар за селскостопански продукти от Латинска Америка – говеждо и птиче месо, захар, етанол и други чувствителни стоки.
Фермерски протести и критики към аграрната част на сделката
От края на декември насам над 10 000 фермери от различни европейски държави протестират в Брюксел срещу аграрната политика на Европейската комисия и срещу споразумението с Меркосур. Протестите продължават вече втори месец и се превърнаха в символ на нарастващото недоволство в земеделския сектор.
Основните критики са насочени към риска от нелоялна конкуренция. Европейските производители са обвързани със строги екологични, санитарни и хуманни изисквания, докато в държавите от Меркосур производството често е при значително по-ниски стандарти и разходи. Според фермерските организации това отваря вратата за дъмпинг на цени, натиск върху доходите и фалит на цели селскостопански сектори.
Припомняме – След протестите: ЕС отложи сделката с МЕРКОСУР
Допълнителни опасения има и за качеството на храните, тъй като в Латинска Америка са разрешени практики и препарати, които са забранени в ЕС. Така, по думите на критиците, европейският пазар рискува да бъде залят от по-евтина, но по-нискокачествена продукция.
Как гласува Съветът на ЕС и защо Италия и България бяха решаващи
В началото на януари 2026 г. Съветът на ЕС одобри с квалифицирано мнозинство мандат за подписване на споразумението. Против гласуваха Франция, Австрия, Ирландия, Полша и Унгария, а Белгия се въздържа.
Решаващи за приемането обаче се оказаха гласовете „за“ на държави като Италия и България. Именно тяхната подкрепа позволи да се формира квалифицирано мнозинство и Съветът да даде зелена светлина за подписването от страна на Европейската комисия.
Българската позиция предизвика остри въпроси, тъй като липсва публичен дебат и ясен политически мандат за подобно решение, а темата не е обсъждана нито в Народното събрание, нито открито в Министерския съвет.
Европейският парламент като последна институционална бариера
Въпреки решението на Съвета и предстоящия подпис от председателя на Европейската комисия, споразумението не е окончателно прието. За да влезе в сила, е необходимо изрично съгласие на Европейски парламент.
Това прави Европейския парламент последната реална институционална бариера пред сделката. Евродепутатите не могат да променят текста, но могат да го приемат или отхвърлят изцяло – решение, което има реални последици.
Показателна в този контекст е позицията на българския евродепутат Станислав Стоянов, който заяви, че представителите на „Възраждане“ в Европейския парламент ще гласуват против споразумението. Той подчерта, че България е подкрепила сделката в Съвета и настоя, че правителството дължи обяснение защо застава зад договор, който според него е вреден за селското стопанство и носи ограничени ползи за страната.
Стоянов предупреждава, че българските земеделски производители ще бъдат поставени под двоен натиск – от строгите регулации и растящите разходи в ЕС, и от конкуренцията с по-евтина продукция от страни извън Съюза. Той посочва, че е повдигал тези възражения директно в разговори с комисаря по земеделие Кристоф Хансен и заявява, че ще продължи да работи в защита на българското селско стопанство.
ACTA като прецедент и битката, която предстои в ЕП
Историята показва, че ролята на Европейския парламент не е формална. През 2012 г. евродепутатите отхвърлиха международното търговско споразумение ACTA, въпреки че то вече беше подписано от Европейската комисия и подкрепено от Съвета на ЕС. Този прецедент често се посочва като доказателство, че при силен обществен натиск и политическа мобилизация ЕП може реално да блокира подобни сделки.
Към критиките се присъединява и позицията на Карлос Контрера, който подчертава, че протестите на фермерите в Брюксел са насочени именно срещу споразумението с Меркосур. Той поставя въпроса кой е дал мандат България да гласува „за“ в Съвета на ЕС и предупреждава, че сделката може да доведе до дъмпинг на цени, нелоялна конкуренция и сериозни щети за българското и европейското земеделие.
В този контекст гласуването в Европейския парламент се очертава като решаващо. Дали споразумението ЕС–Меркосур ще бъде окончателно одобрено или ще последва съдбата на ACTA, ще зависи от политическата воля на евродепутатите и от това доколко гласът на фермерите ще бъде чут в Брюксел.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
