Европа постепенно създава поколение млади мъже без посока, откъснати от трудовия живот, социалните структури и дори от самия смисъл на ежедневието – предупреждава Ралф Шьолхамер в анализ, публикуван в Brussels Signal. Според него причината не е икономическа криза в класическия смисъл, а натрупването на добре намерени, но зле функциониращи социални политики, които подкопават мотивацията за участие в обществения и трудовия живот.
В началото на текста Шьолхамер прави необичаен културен паралел със сериала Firefly на Джос Уидън. В него правителство от бъдещето се опитва да направи населението по-послушно чрез химическо вещество, разпръснато във въздуха. Планът обаче се проваля – мнозинството хора стават апатични и губят воля за живот.
Макар сюжетът да е фантастичен, Ралф Шьолхамер отбелязва, че идеята за добре замислени, но зле реализирани политики с разрушителен психологически ефект върху обществото не е нереалистична. В науката за това съществува термин – патологичен алтруизъм: действия, мотивирани от желание да се помогне, които в крайна сметка вредят на тези, за които са предназначени.
Според Шьолхамер именно този механизъм се проявява ясно в Европа.
Поколението NEET
По данни, цитирани от Ралф Шьолхамер, около 11% от младите европейци между 15 и 29 години попадат в категорията на т.нар. NEET поколение (млади хора, които нито работят, нито учат, нито участват в професионално обучение).
В Южна Европа ситуацията е още по-тежка. В Италия, Гърция и Испания делът на тези млади хора надхвърля 14%, а в някои региони на Южна Италия достига над 30%.
В Гърция близо 15% от младите мъже на практика са отпаднали от икономиката. Дори след десетилетие на възстановяване след кризата от 2008 г., милиони мъже в активна възраст остават извън трудовия живот.
Вижте още – Застаряването удари света: защо връщат възрастните на работа
Ралф Шьолхамер отбелязва, че в Италия средният млад човек напуска дома на родителите си едва около 30-годишна възраст – тенденция, която се наблюдава и в Испания и Гърция. Това, по думите му, не е „dolce vita“, а континент, който създава млади мъже без посока.
Тиха социална криза
Ралф Шьолхамер подчертава, че това не е само икономически проблем, а дълбоко социален.
Сривът се наблюдава в основните обществени структури. Членството в синдикати намалява, религиозната принадлежност се свива, а участието на младите в изборния процес отслабва.
На изборите за Европейски парламент през 2024 г. активността на избирателите под 25 години спада с още шест процентни пункта. Почти една пета от младите, които не гласуват, посочват липса на интерес към политиката, а други 17% – недоверие към институциите.
Шьолхамер се позовава на понятието „аномия“, въведено от социолога Емил Дюркем – състояние на дезориентация и загуба на социални ориентири при разпад на общностните връзки.
Последиците вече се виждат и в здравните показатели.
Ралф Шьолхамер отбелязва, че около 47 000 европейци годишно умират от самоубийство. Мъжете са три до четири пъти по-склонни да посегнат на живота си от жените, а в страни като Латвия и Полша съотношението надхвърля седем към едно.
Смъртността от наркотици също е значително по-висока сред мъжете. Над 6000 души годишно умират от свръхдози, като все по-голям риск представляват синтетични опиоиди като нитазените.
Паралелно с това 13% от европейците съобщават, че се чувстват самотни през повечето време, като най-силен ръст има при хора под 30 години. Според Съвместния изследователски център на ЕС самотата вече се разглежда като обществено-здравен проблем.
Последици за семейството и демографията
Ралф Шьолхамер предупреждава, че кризата не засяга само мъжете.
Още по темата – Стивън Шоу: Обществата умират без деца
Както отбелязва британската авторка Луиз Пери, съвременната форма на сексуалната революция често изисква от жените да се адаптират към мъжкото поведение.
Междувременно голяма част от младите мъже прекарват значително време в онлайн съдържание, включително порнография – фактор, който според невронаучни изследвания може да влияе върху мотивацията и междуличностните отношения.
Резултатът е свиващ се „пазар на партньори“ и отлагане на семейния живот. В Италия например около 80% от мъжете между 20 и 29 години все още живеят с родителите си.
Работа вместо помощи
В заключение Ралф Шьолхамер не призовава за повече социални плащания.
Позовавайки се на икономисти като Робърт Солоу, той отбелязва, че хората се нуждаят от достойна работа, а не просто от трансфери. Трудът не създава само доход – той създава смисъл. Според Шьолхамер, ако се премахне необходимостта от труд, се премахва и ключов механизъм за изграждане на самоуважение.
Както показват изследванията на Алберто Алесина и Паола Джулиано, културните нагласи към зависимост от социалната система могат да се предават между поколенията.
Европа като предупреждение
Ралф Шьолхамер заключава, че не е нужна конспирация, за да бъде отслабена една цивилизация.
Понякога добре намерени, но погрешни политики – това, което учените наричат „патологичен алтруизъм“ – могат да имат същия ефект.
И според него Европа, със своите щедри социални системи и нарастващ дял млади мъже извън трудовия живот, може да се превърне в доказателство за това.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
