Новият етап на „Миндичгейт“ в Украйна може да се окаже свързан не само с вътрешнополитическия сблъсък около антикорупционните органи, но и с далеч по-мащабен процес — натиска на Европа върху властите в Киев да приемат пакет от реформи, поставяни като условие за европейски кредит от 90 млрд. евро. Това пише украинското издание „Страна“, което разглежда публикуването на материали от подслушването в жилището на Миндич като възможен инструмент за принуда върху президента Володимир Зеленски.
Както КРИТИЧНО вече писа, в близки до НАБУ и САП източници започнаха да се появяват записи, свързвани с апартамента на Миндич. Според „Страна“ този теч на информация може да е пряко свързан с опита Киев да бъде подтикнат към приемането на т.нар. списък „Качка-Кос“ — пакет от десет реформи, фиксирани в съвместно изявление на украинския вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция Тарас Качка и еврокомисаря по разширяването Марта Кос след неформално заседание през декември 2025 г.
Вижте още – Нов корупционен скандал около Зеленски: западната помощ, войната и записите „Миндич“
Списъкът „Качка-Кос“: реформи срещу 90 млрд. евро
Според „Страна“ разговорите около този списък са затихнали временно, докато европейският кредит е бил блокиран заради напрежението между Украйна и Унгария. Темата обаче не е изчезнала напълно — поддържали са я грантови организации и медии, ориентирани към европейските структури. Сега, когато отпускането на кредита вече се разглежда като решен въпрос, условията за предоставянето му отново излизат на преден план.
Марта Кос
В съвместното изявление на Качка и Кос се казва, че списъкът трябва да подпомогне „реализацията на антикорупционната политика и политиката за върховенство на правото“ в рамките на процеса по присъединяване на Украйна към ЕС. На практика от Киев се иска да приеме серия от промени, които засягат наказателното производство, прокуратурата, антикорупционните органи, съдебната система и вътрешния контрол в държавния сектор.
НАБУ, САП и прокуратурата: кой ще контролира разследванията
Първото изискване е реформа на наказателно-процесуалното законодателство, която трябва да „подобри и ускори правосъдието“. Според „Страна“ това означава премахване на автоматичното закриване на наказателни дела заради изтичане на сроковете на досъдебното разследване и преразглеждане на действащите срокове — тоест отмяна на т.нар. поправки „Лозовой“. Паралелно с това се настоява за засилване на „независимостта“ на Националното антикорупционно бюро на Украйна — НАБУ, и Специализираната антикорупционна прокуратура — САП, както и за разширяване на тяхната юрисдикция върху всички висши длъжности в страната.
Сред исканията е и НАБУ да получи достъп до „обективни, своевременни и качествени съдебни експертизи“. Следващата група изисквания засяга прокуратурата. Предвижда се преразглеждане на процедурата за избор и освобождаване на генералния прокурор с „отчитане на европейските практики“ и с участието на Венецианската комисия. Според „Страна“ това на практика би означавало въвеждане на процедура за подбор не само на генералния прокурор, но и на други ръководители в прокуратурата по цялата вертикала, като решаваща дума ще имат „международни експерти“, определяни с участието на Европа.
От Киев се иска също „реформа“ на Държавното бюро за разследвания — ГБР, с акцент върху неговата структура, механизмите за проверка на добропорядъчността на служителите и надзорните функции. И тук, според изданието, логиката е същата — конкурси с решаващ глас на „международни експерти“.
В съдебната сфера списъкът предвижда без забавяне да бъдат назначени съдии в Конституционния съд и членове на Висшия съвет на правосъдието, които са преминали „международна проверка“.
Защо Зеленски се съпротивлява
Според „Страна“ съдържанието на тези искания не е ново за украинските власти. От момента на подаването на заявката за членство в ЕС евробюрократите все по-конкретно поставят подобни условия пред Киев. Новото е, че дискусията вече преминава в практическа плоскост — от украинското ръководство се иска да приеме конкретен пакет законопроекти в замяна на европейски пари, от които украинският бюджет критично се нуждае.
Изданието прави силния извод, че изпълнението на тези норми би довело до загуба на контрол от страна на Зеленски върху правоохранителната и съдебната система. В тази логика Офисът на генералния прокурор и ГБР биха се превърнали в структури, сходни с НАБУ и САП — органи, които според „Страна“ са силно зависими от външно влияние и могат да се използват за натиск върху президента и ограничаване на властта му.
Затова, пише „Страна“, Зеленски не желае да даде зелена светлина за приемането на изискваните законопроекти. Още повече че и депутатите във Върховната рада не показват особено желание да гласуват за тях.
изображението е илюстративно
Именно в тези обстоятелства, според изданието, започват публикациите на „записите на Миндич“. В политическите среди това било възприето като „мярка за принуда“ спрямо Зеленски, за да приеме европейските условия.
„Страна“ твърди, че голяма част от реформите, предлагани от европейското ръководство, произлизат от украинската грантова среда — преди близка до Демократическата партия на САЩ, а сега преминала под патронажа на Европа. Според изданието европейците съзнателно подкрепят и прокарват тази линия, защото тя би довела до рязко засилване на влиянието на ЕС чрез тази среда върху институциите на правопорядъка и правосъдието в Украйна.
В момента вече съществуват НАБУ и САП, които водят разследвания дори срещу представители на близкото обкръжение на президента. В същото време Зеленски запазва значително влияние върху Службата за сигурност на Украйна — СБУ, Държавното бюро за разследвания, генералния прокурор и съдебната система.
По думите на „Страна“ именно на тези лостове се е опрял опитът за атака срещу антикорупционните органи през лятото на миналата година, когато те почти са били поставени във фактическо подчинение на Офиса на президента. Тогава, с помощта на Запада и протести, организирани от грантови структури и опозиционни партии като „Европейска солидарност“ на бившия президент Петро Порошенко, Зеленски е бил принуден да отстъпи.
„Миндичгейт“ като сигнал към Банкова и Радата
Основните сблъсъци вероятно ще бъдат около законопроектите във Върховната рада. Парламентът формално е възстановил работоспособността си след многомесечната „италианска стачка“, но според „Страна“ това е нестабилно състояние. Гласовете се събират чрез сложни договорености вътре в „Слуга на народа“, между партията и парламентарните ѝ сателити, както и чрез отсъствие или неутрализиране на групи, заинтересовани да провалят гласуванията.
Допълнителен проблем е, че самият парламент все още е разтърсен от шумните и незавършили разследвания на НАБУ и САП. Затова малцина депутати имат желание да дадат още по-голяма свобода на антикорупционните органи и да отменят поправките „Лозовой“, така че наказателните производства по обвинения в корупция да станат практически „безсрочни“ — включително срещу самите депутати.
Според наблюденията на „Страна“ тезата „ако не приемем законите, Европейската комисия няма да даде пари на Украйна“ се приема със значителен скепсис в част от около властовите кръгове и депутатския корпус. Там смятат, че воюваща Украйна няма да бъде оставена без пари от Европа при никакви обстоятелства — независимо дали ще приеме списъка с реформи. Още повече че в ЕС все по-настойчиво дават да се разбере, че евроинтеграцията ще бъде дълъг процес и че реално не може да се говори за нея преди края на войната.
Именно като отговор на тези настроения, пише „Страна“, чрез медии и политици, близки до НАБУ и САП, започва „изтичането“ на „записите на Миндич“. По слухове на тях може да се чува и гласът на самия президент. Посланието към Зеленски, според изданието, е, че ситуацията е по-сериозна, отколкото той смята.
Към момента реакцията на Банкова — украинската президентска администрация — е пълно мълчание. Най-големите телеграм канали, контролирани от Офиса на президента, напълно игнорират теча на информация. Зеленски и неговият Офис също не дават коментари.
Въпреки това, пише „Страна“, Зеленски ще трябва да предприеме нещо, особено ако публикациите продължат и ако бъдат обявени подозрения срещу ключови членове на т.нар. негова „семейство“ — Андрей Ермак и Сергей Шефир.
Според изданието изборът пред Зеленски не е голям. Първият вариант е да се примири с фактическа загуба на част от властта си и да даде зелена светлина за приемането на законите, макар че не е сигурно дали те биха минали през Радата дори при такъв сигнал. Вторият е да се опита да убеди Европа да забрани на НАБУ и САП да развиват наказателните дела срещу президентското обкръжение, а на близките до тях медии — да спрат информационната кампания около корупционния скандал. Третият вариант е контраудар срещу НАБУ и САП — чрез образуване на наказателни дела от СБУ срещу техните ръководители, последващо отстраняване и поставяне на антикорупционните органи под контрол.
„Страна“ смята, че Зеленски и обкръжението му най-вероятно ще тръгнат по втория път, като паралелно подготвят почвата за третия. Ако и двата варианта се провалят, тогава принудително може да бъде избран първият.
Ситуацията, според изданието, ще провокира изостряне както на вътрешнополитическите процеси в Украйна, така и на отношенията с ЕС.
„Страна“ посочва, че западната преса вече пише за това. Financial Times, позовавайки се на седем европейски чиновници, съобщава, че отношенията между Володимир Зеленски и ръководството на Европейския съюз се влошават както заради исканията на украинския президент за ускорено членство в ЕС, така и заради фактическото спиране на реформите, изисквани от Евросъюза. Източници, присъствали на неотдавнашната среща на ЕС в Кипър, са заявили, че Зеленски е трябвало да чуе „няколко сурови истини“ от европейските лидери. Било му е казано, че „няма да бъде толкова просто, колкото той си мисли“. Освен това било отбелязано, че борбата с корупцията и реформите в Украйна са отслабнали.
„Ние сме единствените приятели, които му останаха, затова може би е по-добре да си държи устата затворена“, казал един европейски чиновник, цитиран от Financial Times.
Така, според „Страна“, „Миндичгейт“ вече не изглежда само като корупционен скандал около обкръжението на Зеленски. В интерпретацията на изданието той се превръща в част от по-голяма битка — кой ще контролира правоохранителната и съдебната система в Украйна, колко далеч ще стигне влиянието на ЕС върху вътрешните институции на страната и каква цена ще трябва да плати Киев за европейските пари, от които украинският бюджет все по-силно зависи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
