В търсене на отговори за днешната европейска криза Пепе Ескобар прави необичайна, но показателна стъпка – връща се към Тацит. Римският историк, живял под абсолютната власт на империята, е оставил наблюдения, които според Ескобар звучат плашещо актуално за Европа на XXI век.
За Тацит саможертвата има смисъл само ако служи на отечеството. Той уважава онези, които са загинали в съпротива срещу тиранията на Нерон и Домициан, но в същото време ги смята за пример за „стерилен героизъм“ – морално възвишен, но политически безплоден. Истинският въпрос за него е дали съществува път между открития бунт и унизителното подчинение.
Според Пепе Ескобар Тацит не е намерил този път в бъдещето на Рим. А днес подобна безизходица се очертава пред Европа, поставена под наднационална власт, концентрирана в институциите на ЕС и Европейската комисия. За римския историк упражняването на абсолютна власт и подчинението на нея са еднакво деградиращи – наблюдение, което Ескобар директно пренася към съвременния европейски политически модел.
Европа под властта на елитите: моралният паралел с Рим
Тацит, напомня Ескобар, не предлага политически рецепти, а задава морални въпроси: може ли един народ, който доминира историята, да бъде достоен за тази роля; могат ли управляващите да запазят мъдростта си; и как подчинените да избегнат самоунижението. За него спасението не идва чрез институции, а чрез морално възстановяване.
Цитатът от поета Лукан – че боговете не се грижат за нашата сигурност, а за наказанието ни – се превръща у Ескобар в метафора за съвременна Европа. Континент, управляван от елити, които той описва като посредствени и войнолюбиви, ускорява собственото си пропадане, докато обикновените граждани плащат цената.
90 млрд. евро за Украйна: как дългът става общоевропейски
На този фон Ескобар разглежда решението на ЕС за общ заем от 90 млрд. евро за Украйна за периода 2026–2027 г. – с нулева лихва и с прехвърляне на тежестта върху европейските данъкоплатци. Той отбелязва, че няколко държави, сред които Унгария и Словакия, открито отказват участие.
Ключовият проблем, според анализа му, е, че този заем автоматично се превръща в дълг на ЕС. Средства, които реално не съществуват, ще бъдат осигурени чрез ново задлъжняване, а обслужването им ще струва милиарди годишно. Това неизбежно означава допълнително орязване на разходи за социални политики, здравеопазване и образование.
Вижте още – И България ще дава „заем“ на Украйна?
По-малко пари за здраве и образование, повече за война
Още по-показателно е, че този финансов „спасителен пояс“ покрива само част от нуждите на Киев и е ограничен до две години – след което ще последват нови искания.
Ескобар обръща специално внимание на условията за връщане на заема. Формално той трябва да бъде изплатен чрез бъдещи репарации от Русия – сума, която Брюксел оценява на над половин трилион евро. За автора това е чисто политическа фикция.
Той припомня и парадокса, че преди това Европейската комисия официално е определила Украйна като неплатежоспособна – аргумент, който внезапно е забравен, за да се оправдае ново пряко финансиране. Така заемът се превръща в де факто безвъзмездна помощ.
Цитираните от Ескобар сценарии – или възстановяване след края на конфликта, или постоянни годишни разходи за война – според него показват, че Киев вече планира следващите траншове, независимо от развитието на събитията.
Финансовите пазари предупреждават ЕС за по-дълбока криза
Според Пепе Ескобар цялата схема е част от по-широкия провал на ЕС да конфискува окончателно руските суверенни активи. Предупрежденията, че подобна стъпка ще подкопае доверието към Запада като място за съхранение на резерви, идват не от Москва, а от икономисти и финансови експерти.
В този контекст той цитира реакции от руска страна, включително оценки на Дмитрий Медведев и изказвания на Владимир Путин, които представят европейската политика като част от неуспешен опит за стратегическо отслабване на Русия.
Ескобар завършва анализа си с предупреждение, че истинската криза тепърва се очертава на финансовите пазари. Растящата доходност по европейските облигации показва, че инвеститорите вече оценяват риска. Капиталът започва да напуска слабите икономики, а банките затягат кредитирането.
Историята, отбелязва той, почти винаги започва с покачване на лихвите. В този смисъл „нулевият“ заем за Украйна е само илюзия – реалната цена ще бъде платена от европейските общества.
В заключение Пепе Ескобар се връща към Тацит: Европа може и да се смята за наследник на върха на цивилизацията, но днес тя изглежда по-скоро като пример за морално и политическо изтощение. А „боговете“, както при римския историк, остават безучастни към наказанието, което се стоварва върху обикновените хора.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
