Европейският Пакт за миграцията и убежището започва да поражда първите конкретни финансови и инфраструктурни последици за държавите членки. Португалия избра да плати над 8 млн. евро, за да избегне приемането на стотици търсещи убежище, докато в България темата вече се превръща в реален вътрешнополитически и инфраструктурен въпрос.
Португалия избра да плаща вместо да приема мигранти
Както съобщава ReMix, позовавайки се на португалското издание Expresso, Лисабон е поел ангажимент да внесе 8,44 млн. евро в рамките на Европейския пакт за миграцията и убежището. Сумата се отнася за 2026 г. и замества задължението страната да приеме приблизително 420 търсещи убежище от държави с по-силен миграционен натиск, сред които Италия, Испания, Гърция и Кипър.
Решението е взето в рамките на т.нар. задължителен механизъм за солидарност, който позволява на държавите членки да избират между реално преместване на мигранти и финансов принос. В случая Португалия е предпочела фиксираното плащане от 20 000 евро за всеки отказан за прием мигрант, вместо реална релокация.
Как действа задължителната солидарност в ЕС
Изображението е илюстративно
По силата на решение на Съвета на ЕС, на Португалия се пада около 2% от годишния солидарен резерв, който възлиза на 21 000 души. Това би означавало прием на около 420 търсещи убежище годишно. Въпреки че първоначално Лисабон е гласувал против предложението за преразпределение, аргументирайки се, че критериите на Европейската комисия не отразяват националната реалност, при окончателното гласуване страната се въздържа и остава обвързана с механизма.
На противоположния полюс спрямо Португалия стоят държави като Унгария, Чехия и Словакия, които открито и публично отхвърлят Пакта за миграцията и убежището и отказват да участват както в релокации, така и във финансови компенсации. Вътрешният министър на Словакия Матуш Шутай Ещок заяви по време на посещение в Брюксел, че правителството му има „твърд мандат“ да отхвърли пакта.
„Отхвърляме незаконната миграция, отхвърляме задължителните релокации, настояваме за защита на границите и за суверенното право да решаваме кой ще живее на наша територия“, подчерта той, като добави, че Словакия няма да приема хора, които не познава и които могат да представляват риск за сигурността и ценностния ред на страната.
Сходна позиция заяви и новото правителство в Чехия, оглавявано от Андрей Бабиш, което се ангажира да не прилага пакта и да не участва в задължителните механизми за солидарност. И Прага, и Братислава оспорват самия принцип на задължителното разпределение и финансово „изкупуване“ на отказа, като го разглеждат като нарушение на националния суверенитет. Тази линия ги поставя в директен конфликт с Европейската комисия и ги излага на риск от наказателни процедури за нарушение, но и очертава алтернативен модел – открит политически отказ вместо финансово или инфраструктурно приспособяване към пакта.
Припомняме – ЕС разпределя мигрантите: каква е опасността за България
България и новият пакт: два центъра от затворен тип
Пактът има и ясно българско измерение. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов предупреждава, че България ще изгради два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти до края на 2026 г. и началото на 2027 г., в изпълнение на разпоредбите на пакта, който започва да се прилага от 12 юни 2026 г. за всички държави членки.
По думите му фактът, че България е едновременно външна граница на ЕС и част от Шенген, създава предпоставки броят на подобни центрове впоследствие да нарасне. „По същество това са огромни лагери за хиляди хора“, предупреждава той, като припомня, че подобно развитие е било прогнозирано от „Възраждане“ още през миналата година. Показателно е, че само „Възраждане“ заема твърда политика по отношение на политиките за нелегални мигранти, както правят управляващите в Унгария, Словакия и Чехия.
Костадинов свързва миграционния пакт и с последните промени в подзаконовата нормативна уредба, приети от правителството с участието на ГЕРБ, БСП, ДПС и ИТН и с одобрението на ПП–ДБ, които според него улесняват безконтролния внос на чуждестранна работна ръка. Той акцентира върху нарастващия брой работници от Пакистан и заявява, че „замяната на българското население с чуждо се превръща в държавна политика“.
В този контекст Костадинов формулира и ясен политически призив преди изборите: „След 80 дни ще има избори. Възраждане ще спечели тези избори и ще направи следното – ще извади България от Пакта за миграцията и ще забрани вноса на чужди работници. Имаме 2 милиона български трудови емигранти – към тях трябва да се насочим, и за тях трябва да мислим как да ги върнем в Родината. Не да заселваме пакистанци.“
Властта и опозицията с противоположни прочити
От институционална гледна точка председателят на Държавна агенция за бежанците Иван Иванов потвърждава, че изграждането на два нови центъра от затворен тип е задължение на България по линия на пакта. В интервю за БНР „Хоризонт“ той обяснява, че в момента се проучва възможната дислокация на тези съоръжения.
Иван Иванов, стопкадър: БТА
По думите му се обмисля вариант центровете да бъдат разположени в по-малки населени места, с аргумента, че това би осигурило нови работни места за местното население. Иванов подчертава, че няма основание за притеснение, тъй като става дума за затворени центрове, без свободен достъп на настанените извън тях. Той допълва, че няма изискване те да са в близост до границата, но според него е целесъобразно да се използват усвоени терени на бивши казарми – имоти на Българската армия с отпаднала необходимост, които в момента пустеят.
От своя страна евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев защитава пакта като инструмент за повишаване на сигурността. По думите му новата рамка ще даде възможност България като държава на външната граница на ЕС да получи финансиране за нови центрове за проверка на мигранти и за прекратяване на възможността за нелегално пребиваване на опасни за страната и Европа лица.
Ще поиска ли България изключение или намаляване на квотите
На този фон остава отворен въпросът дали България ще се възползва от възможността за пълно или частично намаляване на финансовите или релокационните си задължения по пакта – опция, която Европейската комисия вече е посочила като възможна за държави под кумулативен миграционен натиск, сред които и България.
Към момента обаче няма официална публична информация дали българското правителство е подало или възнамерява да подаде подобно искане. Така страната остава между формалната възможност за облекчение и реалното прилагане на пакта, който – както показва примерът с Португалия – вече има ясно измерима цена, независимо дали тя се плаща в евро или в изградени на терен центрове.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
