Бъдещето на спорното миграционно споразумение между Италия и Албания се оказва под въпрос, след като Тирана даде ясно да се разбере, че не възнамерява да го удължава след 2030 г. Това съобщава FanPage, позовавайки се на интервю на албанския външен министър Ферит Ходжа пред европейската медия Euractiv.
По думите на Ходжа причината е проста: Албания очаква дотогава вече да бъде член на Европейския съюз. А ако това се случи, страната вече няма да може да бъде третирана като територия извън ЕС за целите на италианския миграционен протокол.
стоп кадър: UnWebTv
„На първо място, споразумението е за срок от пет години и не съм сигурен, че ще има подновяване. На второ място, няма да има никакво подновяване, защото ще бъдем членове на Европейския съюз“, заявява албанският външен министър пред Euractiv.
Става дума за протокола, подписан през 2023 г. между премиера на Италия Джорджа Мелони и албанския министър-председател Еди Рама. Първоначално италианското правителство представяше проекта като ключов елемент от новия си миграционен модел. Според оптимистичните прогнози, припомня FanPage, центровете в Албания трябваше да позволят прехвърлянето на до 36 хиляди кандидати за убежище, спасени в морето от италианската брегова охрана и финансовата полиция.
Какво предвиждаше „албанският модел“ на Мелони
Самото споразумение между Италия и Албания беше подписано през ноември 2023 г. и беше представено от Джорджа Мелони като нов модел за управление на миграционния натиск. Идеята беше част от мигрантите, спасени или прихванати от италианските власти в международни води, да не бъдат отвеждани директно в Италия, а в два центъра на албанска територия — в Шънджин и Джадър. Според Reuters схемата трябваше да позволи обработването на до 36 000 души годишно, основно от т.нар. „сигурни държави“, като Бангладеш и Египет. По силата на протокола центровете са физически в Албания, но се обслужват от италиански персонал, докато албанските власти поемат охранителни функции. Италия финансира проекта, като оценката за разходите по модела е около 670 млн. евро за пет години, според данни, цитирани от Associated Press.
Срокът на протокола е пет години, като той може да бъде подновен мълчаливо за още пет, ако нито една от страните не заяви поне шест месеца предварително, че не желае продължаване. Именно това прави изказването на Ферит Ходжа политически важно: ако Тирана откаже удължаване, проектът губи хоризонта, с който беше представян като дългосрочен модел.
Големите обещания и малките реални числа
Реалността обаче се оказа далеч по-различна от първоначалните обещания. Според данните, цитирани от FanPage, от април миналата година през албанските структури са преминали малко над 500 души. Една от двете бази — тази в Джадър, преобразувана през април миналата година в център за задържане и репатриране, в момента приема едва около 80 души. Другата структура — в Шънджин — към момента е празна.
Това е и първият аргумент за провал: моделът не заработи в мащаба, в който беше обещан. Вместо да се превърне в нов европейски механизъм за масово изнасяне на миграционни процедури извън ЕС, той остана ограничен до десетки задържани и спорадични трансфери. Допълнително, първоначалният замисъл — ускорена обработка на молби за убежище на хора, прихванати в морето — беше блокиран от съдебни решения и правни спорове, след което Рим започна да използва албанските центрове по-скоро като структури за репатриране на вече отхвърлени кандидати.
Скъп проект с празни центрове
Вторият аргумент са разходите. Според данни на ActionAid и Университета в Бари, цитирани в италианския дебат, само за пет дни реална оперативност през 2024 г. са били платени 570 000 евро — около 114 000 евро на ден — за 20 задържани души, които впоследствие са били освободени за броени часове. Същият анализ изчислява, че един реално наличен капацитет в Албания е струвал над 153 000 евро на място — многократно повече от сходни структури в Италия.
Третият проблем е липсата на прозрачна и постоянна отчетност. Pagella Politica отбелязва, че италианските власти не публикуват редовни актуални данни за реалния брой хора, преминали през центровете, за изхода от процедурите и за действителната ефективност на схемата. Така защитниците на проекта го представят като „работещ“, защото в Джадър има десетки настанени, а критиците го определят като скъпа фасада, защото тези числа са несравними с първоначално обещания мащаб.
Според Euractiv, цитирана от FanPage, споразумението между Рим и Тирана се вписва в по-широк опит на европейски правителства да изнесат физическото присъствие на мигрантите извън собствените си граници. Италианският проект предвиждаше двата центъра в Албания да се използват за задържане на мигранти, на които е отказано убежище в Италия.
Опозицията в Италия: това е провал, не модел за Европа
Новината от Тирана предизвика остри реакции от италианската опозиция. Представители на „Движение 5 звезди“ заявиха, че съобщението на албанското правителство слага край на един от най-скъпите и неуспешни символи на миграционната политика на Джорджа Мелони.
„От ‘ще работят’ до ‘ще затворят’“, коментират парламентаристи от „Движение 5 звезди“, цитирани от FanPage. Според тях отказът на Тирана да поднови споразумението е „надгробният камък“ върху албанския проект на Мелони, който те определят като провален и изключително скъп политически спектакъл. От движението твърдят, че „стотици милиони“ са били похарчени, а стотици служители са били отклонени от работата си в италианските градове, за да охраняват „няколко десетки мигранти“. Според тях Мелони трябва да се извини на италианците за провала и за това, че е превърнала Италия в „нация-виц“, която никой вече не уважава.
Според формацията тези центрове „не работят, не са донесли и частица повече сигурност“, а общият предвиден разход до 2028 г. достига почти 1 млрд. евро. От движението настояват, че рано или късно някой ще трябва да отговаря за евентуална щета за държавния бюджет и да обясни защо тези средства не са били използвани за укрепване на силите на реда в италианските градове.
Остри критики дойдоха и от Демократическата партия. Енцо Амендола, ръководител на групата на партията във външната комисия на Камарата, заяви, че ситуацията вече е „на ръба на абсурда“. Според него проектът, представян от Мелони и десницата като модел за ЕС, се е превърнал в остатък от провалена миграционна политика, от която дори Албания започва да се дистанцира.
Според FanPage това превръща споразумението между Рим и Тирана в още по-спорен символ на миграционната политика на Мелони — проект, който беше замислен като демонстрация на контрол, но сега е използван от опозицията като доказателство за скъпа политическа и институционална грешка.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
