Икономическото въздействие на миграцията от кризисни региони върху държавите в Северна Европа достига стотици милиарди евро и все по-често поставя въпроса за т.нар. „ремиграция“ като възможен инструмент за ограничаване на публичните разходи. Това показват данни, цитирани от ReMix News, базирани на анализи от скандинавски институции и изследователски центрове.
Колко струва миграцията: данни от Скандинавия
Според информация, публикувана от ReMix News, и базирана на данни от датското Министерство на финансите и анализ на White Papers Policy Institute, определени групи мигранти представляват значителен нетен разход за държавния бюджет на годишна база.
Изчисленията, актуализирани към цените за 2025 г., показват следните средни годишни разходи на човек:
- Сомалия – около 23 000 евро
- Сирия и Ливан – около 19 000 евро
- Ирак – около 18 000 евро
- Афганистан – около 15 000 евро
- Еритрея – около 13 000 евро
- Мароко – около 11 000 евро
- Турция – около 8 000 евро
Дори групи с по-нисък финансов ефект, като мигранти от Виетнам и Северна Македония, остават нетен разход за публичните финанси.
Дългосрочната цена: десетки милиарди за десетилетия
При екстраполация на тези данни в дългосрочен план ефектът върху националните бюджети става още по-значителен. Според White Papers Policy Institute, цитирани от ReMix News, само в Швеция разходите за около 102 000 мигранти от Сомалия могат да достигнат приблизително 117,3 милиарда евро за период от 50 години.
Тези оценки са посочени и от австрийския евродепутат Harald Vilimsky, който подчертава мащаба на финансовото натоварване в публичното пространство.
„Ремиграция“ като възможен икономически сценарий
На фона на тези прогнози се обсъждат и конкретни сценарии за намаляване на разходите. Както отбелязва ReMix News, един от предложените модели предвижда депортиране на около 46 000 души без гражданство, което би довело до спестяване от приблизително 53 милиарда евро.
Още по темата – По датски модел: Лондон ще плаща до £30 000 на мигранти да си тръгнат
Допълнително се разглежда вариант за финансов стимул за доброволно напускане – около 100 000 евро на човек за 56 000 души с гражданство, което според изчисленията би спестило още около 58,7 милиарда евро в дългосрочен план.
Европа плаща: разходите в Нидерландия, Франция и Германия
Сходни тенденции се наблюдават и в други европейски държави. Проучване на University of Amsterdam, озаглавено „Borderless Welfare State: The Consequences of Immigration on Public Finances“, показва, че нетните разходи за миграция в Нидерландия за периода 1995–2019 г. достигат около 400 милиарда евро. Средно това означава около 17 милиарда евро годишно, като пикът е през 2016 г. – 32 милиарда евро, след миграционната криза от 2015 г.
изображението е илюстративно
Във Франция темата също е обект на сериозен обществен дебат. Според френския изследовател Жан-Пол Гуревич, цитиран от ReMix News, миграцията струва на държавата около 25 милиарда евро годишно.
В интервю за Radio Sud той подчертава, че дори сред икономистите има разминавания в оценките:
„Левите икономисти говорят за дефицит от 6 до 10 милиарда евро годишно, десните – за 40 до 44 милиарда, а моите изследвания показват 20–25 милиарда евро.“
Според него съществува и широко разпространен мит, че миграцията носи нетни икономически ползи, който не се потвърждава от наличните данни.
В Германия разходите също са значителни. Данните, цитирани от ReMix News, показват, че държавата е изразходвала около 48,2 милиарда евро за мигранти, включително за социални жилища, здравеопазване, образование, интеграционни програми и граничен контрол.
Вижте още – Германия плати 64 млн. евро на мигранти да си тръгнат – част от тях се връщат
Тези числа поставят под съмнение тезата, че миграцията автоматично компенсира недостига на работна сила и подпомага пенсионната система – аргумент, често използван в подкрепа на по-либерални миграционни политики.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
