Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че икономическата ситуация в страната е „много критична“ и че Германия вече не е достатъчно конкурентоспособна. Това съобщи германският всекидневник Bild, цитиран от италианския анализатор Фабрицио Верде в публикация на портала L’Antidiplomatico. Според Верде изказванията на Мерц далеч не са просто констатация за трудна конюнктура, а сигнал за връщане към добре позната икономическа догма.
По време на реч пред стотици предприемачи в град Хале канцлерът заяви, че икономиката не може да просперира с четиридневна работна седмица и с поставянето на акцент върху баланса между работа и личен живот. Той изтъкна като основни проблеми високите енергийни разходи, прекомерната бюрокрация и най-вече това, което определи като прекалено висока цена на труда.
„Работете повече“ като отговор на икономическата криза
Мерц ясно даде да се разбере, че очаква „по-висока производителност, по-голяма ангажираност и по-дълго работно време“ от работещите в Германия. По думите му стремежът към баланс между работа и личен живот, съчетан с идеята за четиридневна седмица, е „неустойчив“ за германската икономика. Канцлерът призова за стимули, които да насърчат хората да работят повече, като подчерта, че не всички професии са физически натоварващи.
Вижте още – 170 000 съкратени: криза в германската индустрия
В същото време следва да се уточни, че в Германия няма въведена четиридневна работна седмица като общо правило, а става дума за ограничени корпоративни експерименти, които често се използват като аргумент в политическия дебат.
Мерц изрази и очакване за икономически растеж от поне 1% до 2026 г. Част от този ръст, по собствените му думи, ще се дължи на факта, че редица официални празници ще се паднат през уикендите, освобождавайки повече работни часове. Като ориентир той посочи Швейцария, където населението работи с около 200 часа повече годишно в сравнение с Германия, добавяйки, че не вижда „генетични причини“ германците да не могат да постигнат същото.
Вижте и това – Строги икономии в Германия заради мигранти и Украйна
Неолиберализмът и нарастващите неравенства на Запад
В анализа си Фабрицио Верде подчертава, че предложенията на Мерц не са проява на прагматизъм, а „неолиберализъм в чист вид“ – идеология, която зад фасадата на икономическата свобода е довела до задълбочаване на неравенствата, демократични кризи и обедняване на работническите и средните слоеве. Според него този модел налага конкретни политически решения: орязване на социални права, демонтаж на социалната държава и подчиняване на демокрацията на интересите на финансовия капитал.
Както припомня Верде, неолиберализмът се оформя в края на 70-те години с политиките на Рейгън и Тачър и поставя икономическата свобода над всички останали. Данните обаче показват, че той не е донесъл нито устойчив растеж, нито широко разпространено благосъстояние. След кризата от 2008 г. стана ясно, че пазарите не са „саморегулиращи се“ и че митичната „невидима ръка“ не функционира без активна публична намеса.
Може да ви е интересно – Щутгарт пред фалит? 785 млн. евро дефицит през 2025 г.
Теорията за „просмукването надолу“, според която натрупаното богатство в горните слоеве ще се разпредели към цялото общество, е опровергана дори от Международен валутен фонд. Изследванията показват, че увеличаването на дела на доходите при най-богатите по-скоро забавя растежа, тъй като тези средства се спестяват или насочват към спекулативни дейности.
Енергийната политика и деиндустриализацията на Германия
Според Верде към тази идеологическа рамка през последните години се е добавило и стратегическо решение с тежки последици – отказът от евтината енергия, доставяна от Русия. Този избор, продиктуван по-скоро от геополитически и идеологически съображения, отколкото от трезва оценка на националния интерес, е ускорил процеса на деиндустриализация на Германия.
Германската индустрия – дълго време смятана за локомотив на европейската икономика – разчиташе на стабилен, сигурен и сравнително евтин достъп до руски газ. След прекъсването на този поток, без навременно осигурени конкурентни алтернативи или планиран енергиен преход, разходите за енергия скочиха рязко. В резултат десетки химически, металургични, керамични и машиностроителни предприятия затвориха или изнесоха производството си, заедно с квалифицирани работни места, индустриален ноу-хау и стратегически производствен капацитет.
Вижте и това – Volkswagen затваря завод в Германия за първи път
Верде подчертава, че това не е инцидент, а логичен резултат от неолиберално мислене, което от една страна демонтира публичното планиране и енергийната суверенност, а от друга подчинява икономическата политика на опростени морални наративи. Така се стига до парадокс: страна, която доскоро водеше европейската индустрия, днес изпразва фабриките си, докато политическото ѝ ръководство предлага „повече работа“ като компенсация за структурен упадък, породен от погрешни политически решения.
Има ли изход отвъд неолиберализма
За да илюстрира насилствения характер на неолиберализма, Фабрицио Верде се връща към Чили след преврата от 1973 г., когато генерал Аугусто Пиночет поема властта след свалянето на демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Именно там, с помощта на икономисти, вдъхновени от идеите на Милтън Фридман и Фридрих Хайек, се прилага т.нар. „шокова терапия“ – масови приватизации, дерегулация и драстично орязване на социалните разходи.
Резултатът е временна стабилизация на някои макроикономически показатели, но на цената на масова безработица, срив в покупателната способност и експлозивни неравенства. През 1982 г. системата рухва, а страната е пометена от тежка икономическа криза. Социалните щети се оказват необратими, а режимът на Пиночет оставя след себе си хиляди жертви, изчезнали и принудени емигранти.
Както пише Наоми Клайн, това е класически пример за „доктрината на шока“ – използване на страх, хаос и насилие за налагане на политики, които едно свободно общество никога не би приело доброволно.
В заключение Верде противопоставя този модел на опита на Китай, където икономическият възход през последните десетилетия се дължи не на свободен пазар без ограничения, а на смесена система с активна роля на държавата, стратегическо планиране и контрол върху ключови сектори. Според него отхвърлянето на неолиберализма не е носталгия по миналото, а необходимост за бъдещето – път към нов обществен договор, основан на солидарност, преразпределение и демократичен контрол върху икономиката.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
