Докато Европейската комисия печели време в дебата за бъдещето на системата за търговия с емисии (ETS), италианският премиер Джорджа Мелони се очертава като водещ глас на съпротивата срещу климатичната политика на Брюксел. Това пише Томас Колбе в анализ за American Thinker, в който проследява нарастващото напрежение вътре в ЕС.
Още в началото Колбе описва Мелони като „политически хамелеон“ – фигура, която умее да балансира между националните интереси на Италия, европейската политика и глобалните центрове на власт. Според него близостта ѝ до САЩ е играла стабилизираща роля в моменти на напрежение между Брюксел и Вашингтон, но колебливата ѝ линия по войната в Украйна поражда нови въпроси.
ETS под натиск: енергийните цени разклащат системата
По време на заседание на Европейския съвет в четвъртък, наред с ескалацията около Иран, на дневен ред отново излиза въпросът за въглеродния механизъм на ЕС. Според Томас Колбе, експлодиращите цени на енергията вече не са просто икономически проблем – те се превръщат в политическа криза.
От гледна точка на Европейската комисия това е „суперкатастрофа“, която оголва реалните последици от зелената трансформация – последици, които дълго време са били прикривани чрез медийни наративи, морализиране и щедри субсидии.
Нарастващият икономически натиск разкрива дълбоки пукнатини в политическата структура на ЕС. От едната страна се оформя лагерът на критиците на климатичната политика, оглавяван именно от Мелони.
Мелони иска край или радикална реформа на въглеродния пазар
Миналата седмица италианският премиер призова за фундаментална реформа – или дори пълно премахване – на системата за търговия с емисии. Според нея механизмът за CO₂ е едновременно икономически разрушителен и политически неустойчив.
В анализа си Томас Колбе подчертава, че именно тук Мелони започва да се позиционира като говорител на по-широко недоволство в Европа – включително извън традиционните консервативни кръгове.
Брюксел отговаря със субсидии и отлагане
От другата страна на разделението стои политическият лагер, който защитава курса на Брюксел. Германският канцлер Фридрих Мерц се опитва да омаловажи критиките към ETS.
„Отбелязали сме критиките и вече има мерки за облекчение“, заявява той в кулоарите на срещата.
Според Колбе това е добре познатият модел на ЕС: създава се регулаторна рамка, която централизира властта в Брюксел, заплашва със санкции и „купува съгласие“ чрез субсидии – финансирани пряко или косвено от европейските данъкоплатци, включително чрез въглеродни данъци.
Зелената сделка и зависимостта от корпоративни интереси
Анализът на Томас Колбе поставя акцент върху ролята на Зелената сделка като ядро на нарастващата власт на Европейската комисия. Чрез мащабни субсидии, контрол върху цените и разпределение на фондове, този механизъм създава мрежа от зависими икономически субекти. Сред тях са и големи корпорации като Ørsted и Signify, които публично подкрепят Зелената сделка.
Според Колбе тези компании, заедно с разрастващата се европейска бюрокрация, имат пряк интерес от запазването на настоящия модел.
Пукнатини в ЕС: новият политически баланс се оформя
Заседанието на Европейския съвет показва и друга тенденция – стратегията на отлагане. По думите на Томас Колбе, Европейската комисия използва кризата като възможност да увеличи задлъжнялостта и да осигури нов евтин кредит за засегнатите индустрии. В същото време вниманието на медиите е насочено към други теми – като войната в Украйна, където фигури като Виктор Орбан и Роберт Фицо блокират ключови решения, включително кредит от 90 млрд. евро.
На този фон Мелони действа по-предпазливо, но последователно. Тя използва европейската сцена, за да настоява и за по-строг граничен режим при евентуална нова миграционна вълна, като търси подкрепа от държави като Дания. Паралелно с това демонстрира и вътрешнополитическа активност – например чрез временно намаляване на акциза върху горивата с 0,25 евро на литър, мярка, която цели бързо облекчение за гражданите.
Според Томас Колбе, Мелони постепенно се утвърждава като най-видимата политическа фигура в ЕС, която оспорва както климатичната политика, така и модела на отворени граници.
В заключение анализът поставя въпроса дали Мелони ще се превърне в основен печеливш от назряващата криза в ЕС. Ако Италия се присъедини към държави, които настояват за връщане на Русия в европейския енергиен микс и нормализиране на отношенията с Москва, това би означавало дълбок разрив с Брюксел. Засега обаче, както отбелязва Томас Колбе, процесът е в ход: икономическият натиск и вътрешнополитическите проблеми сближават различни държави и създават търсене на нови лидери, които да изразят това недоволство. Именно в тази ниша Джорджа Мелони изглежда все по-уверено се позиционира.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
