Предстоящите избори във Франция и Полша се разглеждат от водещи европейски политически кръгове не просто като демократични процеси, а като екзистенциална заплаха за сегашния модел на управление на Европейския съюз. Това става ясно от анализа на Augsburger Allgemeine, който проследява реакцията на ръководството на Европейската народна партия и конкретно на нейния лидер Манфред Вебер. Изданието описва и среща, организирана от Вебер в Загреб, на която той събира европейски лидери, за да обсъдят ролята на Европа в една „дрейфираща“ световна система. Сред участниците са били Урсула фон дер Лайен, Доналд Туск и германският канцлер Фридрих Мерц.
Изборите като заплаха: защо Брюксел се страхува от Франция и Полша
Жордан Бардела
Според Augsburger Allgemeine, ако във Франция Жордан Бардела от „Национално обединение“ поеме властта от изключително непопулярния президент Еманюел Макрон, а в Полша Доналд Туск бъде изместен от ново управление на „Право и справедливост“, балансът в ЕС може да се промени драстично. Дори евентуална загуба на Виктор Орбан в Унгария не би отслабила общата позиция на национал-консервативните сили – напротив, тяхното влияние на европейско ниво би се засилило.
Именно този сценарий тревожи водещите фигури в Брюксел, отбелязва Augsburger Allgemeine. Не толкова заради конкретни политики, а защото той поставя под въпрос способността на централните институции да налагат единна линия.
Вижте още – Politico: Кая Калас се оплаква, че Урсула е „диктатор“
„Да не ни блокират“: когато несъгласието се превръща в проблем
На този фон Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия и ръководител на нейната група в Европейския парламент, лансира пакет от институционални промени. Както подчертава Augsburger Allgemeine, те са представени като технически и управленски реформи, но по същество целят концентрация на власт и намаляване на ролята на националните държави.
В интервю за друго издание Вебер заявява, че външнополитическите кризи са показали нуждата Европа да говори „с един глас“. Формулировката „не бива да се оставяме да бъдем блокирани от най-бавния“ обаче, според анализа на Augsburger Allgemeine, директно визира държави, които не споделят доминиращата линия в ЕС – най-вече по въпросите за войната в Украйна, санкциите и сигурността.
Така несъгласието се представя не като легитимна позиция, а като пречка, която трябва да бъде институционално заобиколена.
Едно лице на ЕС: обединяването на върховете и цената на контрола
Сред ключовите предложения на Вебер, цитирани от изданието, е обединяването на постовете на председателя на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия. Официалният аргумент е нуждата от ясно „политическо лице“ на ЕС, но критичният прочит на изданието показва и друго: заличаване на и без това крехкия институционален баланс между държавите членки и Комисията.
Изданието припомня и случая „Софагейт“, когато тогавашният председател на Европейския съвет Шарл Мишел бе поставен в привилегирована позиция до Реджеп Тайип Ердоган, докато Урсула фон дер Лайен бе демонстративно оставена встрани. За Вебер това е аргумент за централизиране на представителството, но според Augsburger Allgemeine подобно решение по-скоро би елиминирало вътрешния контрол, отколкото да реши проблема с имиджа.
Европейска армия и край на ветото: интеграция чрез заобикаляне
Друг ключов момент, подчертан от Augsburger Allgemeine, е предложението евентуални мироопазващи сили в Украйна да се превърнат в „зародиш на европейска армия“. В комбинация с идеята за нов „договор за суверенитет“, който да позволи на група държави да действат заобикаляйки останалите, се очертава модел на ЕС на две скорости, в който несъгласните просто биват изключвани от вземането на решения.
Германският канцлер Фридрих Мерц, също цитиран от Augsburger Allgemeine, признава, че промяната на договорите е „изключително трудна“. Но думите му, че „не може винаги най-бавният да определя темпото“, звучат в съзвучие с логиката на Вебер: по-малко консенсус, повече дисциплина.
2027 г. и новият модел на власт: повече ефективност, по-малко плурализъм
Както заключава Augsburger Allgemeine, ако до 2027 г. не бъдат прокарани подобни реформи, ЕС рискува да се сблъска с още по-силен институционален блокаж. Но зад този аргумент прозира и друго опасение – че демократичните избори в отделни държави могат да доведат до политическо многообразие, което сегашният управленски модел трудно понася.
В този смисъл предложенията на Манфред Вебер не са просто опит за „по-дееспособен ЕС“, а стратегия за концентриране на власт и ограничаване на алтернативните гласове, прикрита зад езика на ефективността и сигурността. Ако това е бъдещето на европейската интеграция, въпросът вече не е дали ЕС ще бъде по-силен – а за кого и на каква цена.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
