Повече от 80% от французите оценяват икономическата политика на президента Еманюел Макрон като неуспешна. Това показва проучване на Odoxa, проведено за AGIPI, Challenges и BFM Business, цитирано от Le Journal du Dimanche. Оценката е категорична и обхваща почти всички ключови икономически показатели – покупателна способност, пенсии, икономически растеж и данъчна политика. Според анализа на изданието обаче зад тази критична нагласа стои не просто недоволство, а сравнително ясна преценка на реалната икономическа ситуация във Франция.
„Интересното е, че има доста ясна йерархия на приоритетите, която съответства на реалността“, коментира Франсоа Пиерaр от Обсерваторията Hexagone, цитиран от Le Journal du Dimanche.
Вижте още – „Нямаме повече пари“: Франция предупреди, че не може да субсидира скъпите горива
Покупателната способност – основният удар по Макрон
Най-сериозното недоволство е свързано с покупателната способност – близо 9 от 10 французи оценяват резултатите като негативни. Както отбелязва експертът, дори по-ниската инфлация спрямо други европейски държави не компенсира проблема: доходите не растат достатъчно бързо.
От 2017 г. насам увеличението на средния доход във Франция е най-слабото в еврозоната – едва около 14% в паритет на покупателната способност. Това означава, че въпреки относително стабилните цени, французите реално са се обогатили по-малко от своите съседи.
Парадоксът с безработицата във Франция
Данните показват спад на безработицата – от около 9% до малко над 7%. Въпреки това 77% от французите оценяват негативно резултатите и в тази сфера.
Според анализа, цитиран от Le Journal du Dimanche, това противоречие се обяснява с европейското сравнение: макар Франция да отбелязва напредък, други държави се справят значително по-добре.
„Може ли да говорим за успех, когато оставаш сред най-слабите?“ – е въпросът, който стои зад общественото мнение.
Слаб растеж и липса на реални резултати
Сравнението с останалите страни от ЕС е ключово и при икономическия растеж. От 2017 г. Франция има петия най-слаб растеж в Съюза.
„Ключовият показател е създаването на богатство“, подчертава Пиерaр, цитиран от Le Journal du Dimanche. Според него слабият растеж обезсмисля други позитивни индикатори.
Дори често изтъкваната от правителството „привлекателност“ за чуждестранни инвестиции не убеждава обществото – 69% от французите я оценяват негативно, тъй като тя не води до осезаемо подобрение в доходите или заетостта.
„Изгубено десетилетие“ и провалът на реформите
Слабият икономически растеж обяснява и други проблеми, включително рекордния брой фалити на компании, въпреки активното създаване на нови фирми. Подобна е ситуацията и с иновациите – въпреки доброто класиране на Франция в международни индекси, 68% от гражданите не виждат реални ползи в ежедневието си. Особено показателен е и случаят с пенсионната система. 85% от французите оценяват резултатите като негативни, основно заради липсата на завършена реформа.
„За десет години нито един проект не беше доведен докрай. Това е изгубено десетилетие“, коментира експертът пред Le Journal du Dimanche.
Френската пенсионна система остава една от най-скъпите в света – около 14% от БВП, което оказва сериозен натиск върху публичните финанси.
Френският икономически модел под натиск
В по-широк план анализът поставя под въпрос самия икономически модел на Франция. Страната се характеризира с високи данъци, значителни публични разходи и висока цена на труда – фактори, които ограничават създаването на богатство.
„Прекарваме много време в това да обсъждаме как да разпределим тортата, но не и как да я увеличим“, гласи един от изводите, цитирани от Le Journal du Dimanche.
Вината – само на Макрон?
Въпреки тежката оценка, анализът призовава за нюансиране. Част от проблемите се дължат на външни фактори като пандемията от COVID-19 и енергийната криза, както и на дългосрочни тенденции.
В същото време обаче се посочват и конкретни политически решения – особено в областта на публичните финанси.
Франция не е използвала благоприятните периоди за намаляване на бюджетния дефицит, което днес ограничава възможностите ѝ да реагира на кризи.
Разделено общество, но общо недоволство
Оценката не е напълно единодушна – единствено симпатизантите на партията Renaissance запазват относително положително мнение. Интересното е, че разделението не следва толкова социални линии, колкото географски. В селските райони оценката е силно негативна, докато в Париж е по-умерена, но все пак преобладава критиката.
Въпреки негативната картина, според анализа на Le Journal du Dimanche възможности за подобрение съществуват.
Много от необходимите мерки зависят от политически решения – особено в сферата на данъчната политика и публичните разходи. Като пример се посочват държави като Дания и Швеция, които успешно съчетават реформи с икономически растеж.
Изводът е ясен: без решителни и трудни решения няма основания да се очаква, че ситуацията ще се подобри сама.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
