Новото унгарско правителство на Петер Мадяр може да се окаже изправено пред първия си голям сблъсък с Брюксел още преди реално да е започнало да управлява. В анализ за The National Interest авторът Алекс Ерор разглежда енергийния спор между Унгария и Европейския съюз като тест не само за политиката на новия кабинет в Будапеща, но и за устойчивостта на цялата европейска стратегия за отказ от руски петрол и газ.
Според Ерор Мадяр, който е победил Виктор Орбан на изборите, вече е дал сигнал, че макар партията му „Тиса“ да е обещала в предизборния си манифест постепенно откъсване от руската енергия до 2035 г., новото управление няма намерение да се отказва прибързано от най-близките и евтини енергийни доставки.
На първата си пресконференция след изборната победа Мадяр е заявил, че „никой не може да промени географията“ и че „Русия и Унгария са тук, за да останат“. По думите му правителството ще купува суров петрол и газ „по възможно най-евтиния и сигурен начин“. Той е добавил и че Европейският съюз трябва да „вдигне санкциите“ върху руския петрол и газ, защото „никой не иска да плаща прекалено много“ за енергия.
Тези думи, посочва The National Interest, влизат в пряко противоречие с ангажимента на ЕС да прекрати използването на руски енергийни ресурси до края на 2027 г. Но според Алекс Ерор позицията на Мадяр не е просто енергиен коментар, а предварително очертаване на червена линия преди предстоящите разговори с Брюксел за размразяване на около 17 млрд. евро европейски средства, задържани по времето на Орбан заради спорове с ЕС.
Вижте още – Митът за Ормуз: защо отварянето на протока няма да върне евтиния петрол
Мадяр и червената линия за руската енергия
Основната теза на Алекс Ерор е, че Петер Мадяр и доминиращата вече партия „Тиса“ се опитват да спечелят време. Причината, според анализа, е, че новото унгарско ръководство очевидно се съмнява в дългосрочната устойчивост на европейския план за отказ от руски енергийни доставки.
Ерор припомня, че бъдещият министър на икономиката и енергетиката Ищван Капитани, бивш изпълнителен директор в Shell, е заявил през февруари, че очаква войната в Украйна да приключи до 2027 г. Ако това се случи, според него може да отпадне необходимостта Унгария напълно и трайно да се откъсва от най-близкия и най-евтин източник на енергия.
Така, по оценката на The National Interest, Мадяр и съюзниците му залагат на това, че ЕС в крайна сметка ще прояви прагматизъм — качество, което според автора е липсвало в политиката на Брюксел през последните години. Остава въпросът дали европейските институции ще дадат на новото унгарско управление гъвкавост, каквато според Ерор са отказвали на Виктор Орбан.
„Тиса“ има основания да се надява на подобен подход, пише авторът. Според него основният приоритет на Брюксел в момента е да постигне договорености с новото управление по теми като предполагаемата корупция в Унгария и въпросите за върховенството на закона, докато спорът за руската енергия може да бъде оставен за по-късен етап.
Ерор отбелязва и друг политически мотив: за ЕС би било изгодно да укрепи вътрешнополитическите позиции на Мадяр, вместо да даде на партията на Орбан — „Фидес“ — удобни евроскептични аргументи от опозиция.
Вижте и това – Енергийната криза в ЕС: Брюксел готви ограничения за пътуванията и ежедневието
Брюксел между санкциите и енергийната реалност
Барт Де Вевер
Алекс Ерор подчертава, че Мадяр и неговите съюзници не са единствените, които виждат слабостите на европейската енергийна линия. В анализа се припомня, че белгийският премиер Барт де Вевер е бил подложен на остра критика през март, след като е призовал за сближаване между ЕС и Русия, което да позволи възстановяване на евтини енергийни доставки и да компенсира кризата, предизвикана от атаката срещу Иран. Според Ерор реакцията срещу де Вевер е напомнила отношението, което дълго време е било запазено за Виктор Орбан. Авторът поставя Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо сред малкото европейски лидери, които открито са възразявали срещу енергийната политика на Брюксел, определена в анализа като самоунищожителна.
Но колкото по-дълго продължава кризата около Ормузкия проток, толкова по-неудържима ще става позицията на ЕС, смята авторът. Според него Брюксел може да бъде принуден да приеме част от логиката на де Вевер и да направи неудобен обрат в политиката си.
Ормузкият проток и рискът от нов шок за Европа
Според Алекс Ерор времето може да работи в полза на Мадяр, защото Европа става все по-уязвима към нов енергиен шок. Причината е противопоставянето между САЩ и Иран в Ормузкия проток, което според автора поставя европейския континент в опасна зависимост от забавени доставки на петрол и газ от Близкия изток.
В анализа се посочва, че с всяка следваща седмица, в която нови доставки от региона се бавят заради кризата, европейската позиция става все по-трудна за поддържане. На този фон Международната агенция по енергетика е направила оценка, че Европа има само шест седмици, преди да изчерпи наличностите си от авиационно гориво. Нидерландското правителство е възразило, че това е погрешен прочит на ситуацията, тъй като при отчитане на местното производство на керосин и други стратегически резерви срокът може да се удължи до пет месеца.
Още по темата – Скъпото гориво удря полетите: режат маршрути в Европа и по света
Въпреки това, отбелязва The National Interest, цените на билетите и допълнителните такси растат заедно с цените на горивата точно преди летния туристически сезон в Европа. Според Ерор европейските граждани вече са били принудени да търпят по-високи сметки за енергия след началото на войната в Украйна, а сега са изправени пред риск дори почивките им да бъдат засегнати от политиката на Брюксел за санкции срещу Русия.
Авторът формулира проблема остро: според него търпението на европейците не е безкрайно, а Москва вече продава изкопаеми горива с премия, а не с отстъпка, както е било преди кризата около Иран. Оттук той прави извода, че санкционният пакет става все по-труден за поддържане.
Изключенията за Унгария и Словакия
Една от ключовите тези в анализа на The National Interest е, че ЕС може да намери начин да разхлаби ограниченията върху руските въглеводороди, без формално да промени основната си политика. Според Ерор именно кризата би могла да позволи на Брюксел „да избегне публично отстъпление“, докато на практика допуска повече гъвкавост.
Авторът припомня, че Виктор Орбан и Роберт Фицо вече са успели да договорят изключения от плана за отказ от руска енергия до 2027 г., които позволяват на Унгария и Словакия да продължат да внасят енергийни ресурси от изток. Европейската комисия би могла просто да позволи на Будапеща и Братислава да използват тези изключения в максимален обем, без да бъдат наказвани.
На практика, пише Ерор, това би означавало негласно послание: купувайте това, което ви е позволено, поддържайте рафинериите си в работа, а Брюксел временно ще гледа встрани. Така ЕС би могъл да постигне неофициално приспособяване към реалността, без да променя публично нито една от водещите си политики.
Според автора подобен подход не би бил напълно чужд на ЕС. Той дава пример с миграцията, където в последните години Гърция на практика е получила възможност да отблъсква нелегални мигранти на границата и временно да спира правото на убежище в периоди на засилен миграционен натиск. Брюксел, според Ерор, се е въздържал от санкции и публични критики срещу Атина, което показва, че ЕС може да намира неформални решения при достатъчно сериозни обстоятелства.
Затова, заключава авторът, приспособяването към Унгария е въпрос на политическа воля, а не на процедура. Според него Брюксел е по-вероятно да прояви такава гъвкавост сега, когато Орбан вече не е на власт. Дългогодишният унгарски премиер е водил публични и остри спорове с ЕС, което е затруднявало компромисите. Мадяр, напротив, изглежда далеч по-конструктивен, а това може да работи в негова полза.
ЕС пред избор: прагматизъм или нова енергийна криза
Финалната оценка на The National Interest е, че времето за ЕС изтича, а позицията на Брюксел става все по-трудна за защита. На фона на войната в Украйна, напрежението около Ормузкия проток, риска за доставките на горива и зависимостта на Централна Европа от конкретни петролни маршрути, европейските лидери са изправени пред избор.
Според Алекс Ерор те могат или да потърсят „креативни решения“ като негласно използване на съществуващите изключения, увеличаване на доставките през „Адрия“ и временно разхлабване на натиска върху Унгария и Словакия, или да разчитат, че президентът Доналд Тръмп ще постигне сделка около Ормузкия проток, която само ще отложи проблема до следващата криза.
В този контекст позицията на Петер Мадяр вече не изглежда като изолиран унгарски спор с Брюксел, а като симптом за по-широко напрежение в европейската енергийна политика. Новият унгарски премиер очевидно се опитва да покаже готовност за диалог с ЕС по въпросите за корупцията и върховенството на закона, но същевременно оставя ясно послание: когато става дума за цената и сигурността на енергията, Будапеща няма намерение да се отказва от собствените си интереси само за да следва идеологическата линия на Брюксел.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
