Офлайн дигиталното евро беше представено като електронен еквивалент на парите в брой – средство за разплащане без интернет връзка, при което подробностите за транзакцията остават известни единствено на платеца и получателя. Според евродепутата от „Възраждане“/„Европа на суверенните нации“ Рада Лайкова обаче именно тази поверителност вече поражда съпротива в започналите преговори между европейските институции.
„Едно се говори пред камерите, друго – зад затворени врати“
„Едно се говори пред камерите, а съвсем друго се обсъжда зад затворените врати на преговорите“, заявява Лайкова по повод първия кръг от триалога за дигиталното евро.
По думите ѝ публично европейските граждани са получили обещание за две форми на новото платежно средство – онлайн и офлайн, както и за възможност сами да избират коя от тях да използват. На започналите преговори обаче, твърди Лайкова, офлайн вариантът е бил поставен под въпрос именно защото не позволява пълно проследяване на плащанията. Рада Лайкова е докладчик в сянка по регламента за създаване на дигиталното евро от групата „Европа на суверенните нации“. Това означава, че тя участва от името на политическата си група в работата по законодателното досие, показва информацията на Законодателната обсерватория на Европейския парламент.
Първият триалог между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия се проведе на 13 юли 2026 г. Разговорите не са публични, а подробен протокол от заседанието не е публикуван. Публично достъпните документи и изказвания на други участници обаче потвърждават, че между поверителността на офлайн еврото и изискванията за борба с изпирането на пари съществува реален конфликт.
Докладчикът Фернандо Наварете Рохас
Основният докладчик на Европейския парламент Фернандо Наварете Рохас представя дигиталното евро като нова форма на централнобанкови пари, която ще работи както онлайн, така и офлайн. Според приетата от Европейския парламент преговорна позиция гражданите трябва да получат сигурно и безплатно за основна употреба средство за плащане, при което поверителността е заложена още в самия дизайн. Парламентът предлага криптографски технологии, чрез които валидността на плащането може да бъде потвърдена, без да се разкриват личните данни зад него. ЕЦБ не трябва да получава достъп до информация, позволяваща прякото идентифициране на потребителите, посочва Европейският парламент.
Непроследимостта се превръща в основание за ограничения
Именно между тези публични обещания и разговорите зад затворени врати Лайкова вижда противоречие. Според нея в преговорите проследимостта на плащанията се очертава като водещ приоритет, а невъзможността офлайн операциите да бъдат наблюдавани се използва като аргумент за допълнително ограничаване на тази форма на дигиталното евро.
Подобен проблем е признат и от други участници в законодателния процес. Дамиан Бьозелагер, докладчик в сянка от групата на Зелените, обяснява, че е подкрепил офлайн плащанията да бъдат ограничени до операции лице в лице именно заради риска от пране на пари.
„Трябва да гарантираме, че системата няма да позволява лесно изпиране на пари“, заявява Бьозелагер, цитиран от EU Perspectives. Според него това е основанието офлайн плащанията да се извършват само при физическа близост – например между два телефона или между телефон и платежен терминал.
AMLA, лимитите и правомощията на Европейската комисия
Същият конфликт се вижда и в преговорната позиция на Съвета на ЕС. В нея изрично е записано, че данните за самите офлайн транзакции не трябва да бъдат съхранявани нито от доставчиците на платежни услуги, нито от ЕЦБ и националните централни банки. Запазват се единствено данните за зареждането и изтеглянето на средства от офлайн портфейла. За да бъдат ограничени рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, Европейската комисия получава възможност да определя лимити за офлайн наличностите и отделните транзакции чрез актове за изпълнение. При подготовката им Комисията трябва да поиска становище от Европейския орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма – AMLA, както и да се консултира с Европейския комитет по защита на данните.
Държавите членки също могат да поискат по-ниски лимити за офлайн плащанията на своя територия, ако представят оценка за по-висок риск от пране на пари. Същевременно ограниченията не трябва да обезсмислят офлайн еврото и трябва да позволяват закупуването на стоки от първа необходимост за период от поне 72 часа, е записано в преговорния мандат на Съвета. Така публичните документи потвърждават основното притеснение, изразено от Лайкова: колкото по-близко до парите в брой е офлайн дигиталното евро, толкова по-голям натиск възниква за ограничаване на неговата употреба чрез лимити и допълнителни изисквания.
Испанското икономическо издание Cinco Días също съобщава, че за офлайн еврото се предвижда по-нисък лимит в сравнение с онлайн варианта. Изданието се позовава на Майте Араес, ръководител на звеното на ЕЦБ за цялостното разработване и предоставяне на продукта.
Причината е именно по-високата поверителност: при офлайн плащане подробностите са известни само на двете страни по операцията. Според изданието ЕЦБ разглежда по-ниските лимити като средство за ограничаване на измамите, изпирането на пари и финансирането на тероризма.
3000 евро – обсъждан ориентир, а не окончателен таван
Рада Лайкова
Лайкова използва сумата от 3000 евро като ориентир за количеството дигитални евро, което един гражданин би могъл да притежава. Тази цифра действително присъства в европейския дебат, но все още не представлява окончателно установен лимит.
ЕЦБ уточнява, че 3000 евро е най-високият от няколко хипотетични лимита, чието въздействие е било изследвано по искане на европейските законодатели. Окончателният размер ще бъде определен на по-късен етап. Според преговорната позиция на Европейския парламент общият таван трябва да се определя от Европейската комисия въз основа на препоръка на ЕЦБ и да се преразглежда поне веднъж на две години. Парламентът настоява да има пълноценна роля при вземането на тези решения.
В различните проектотекстове са предвидени както актове за изпълнение, така и делегирани актове. Чрез първите могат да бъдат определяни конкретни лимити за офлайн употребата, докато делегираните актове позволяват промени в някои категории обработвани лични данни и други елементи от регулаторната рамка. Това означава, че значителна част от практическите правила няма да бъде фиксирана окончателно в основния регламент, а ще може да се доразвива впоследствие.
Офлайн вариантът остава част от проекта
Публичната информация след първата среща не показва постигнато споразумение за премахване на офлайн варианта. Според Agence Europe на първия триалог представителите на Европейския парламент и Съвета са представили позициите на двете институции. Следващите кръгове са насрочени за септември.
Ден след първата среща ЕЦБ обяви и избора на 36 доставчици на платежни услуги за пилотната програма, която трябва да започне през втората половина на 2027 г. Предвижда се в нея да бъдат изпробвани както онлайн, така и офлайн плащания между физически лица, посочва Европейската централна банка.
Това обаче не изключва възможността в закритите разговори отделни участници да настояват за значително ограничаване на офлайн функционалността. Разликите между позициите на Парламента, Съвета и Комисията тепърва ще се изчистват, а окончателният текст може да се различава съществено от първоначалните обещания.
Парите в брой също са под натиск
Другият акцент в думите на Лайкова е бъдещето на парите в брой. Според нея дигиталното евро се разглежда в общ пакет с регламента за банкнотите и монетите, докато на практика в редица европейски държави банкомати и банкови клонове се закриват, а достъпът до кеш постепенно се затруднява.
Подобни опасения изразява и докладчикът в сянка от Европейските консерватори и реформисти Стивън Бартулица. „Парите в брой трябва да останат реален избор“, заявява той, като предупреждава, че гражданите не трябва да бъдат тласкани към безкасово общество „през задната врата“. Групата на ЕКР настоява достъпът до кеш да бъде защитен не само в законодателството, но и на практика.
Вижте още – Планът за свят без кеш не е изчезнал: Какво стои зад проекта „Агора“
Самата ЕЦБ признава, че намаляването на банковите клонове и свиването на мрежата от банкомати създават сериозни предизвикателства. Централната банка отчита и разпространението на практики, при които търговци отказват плащания в брой или поставят табели „без кеш“. Според ЕЦБ тези практики ограничават свободата на избор и могат да засегнат особено силно хората, които продължават да разчитат на банкноти и монети. Европейската централна банка настоява за по-ясна защита на достъпа и приемането на парите в брой.
Така спорът около дигиталното евро вече не се ограничава до въпроса дали Европа се нуждае от собствено електронно платежно средство. Все по-съществен става въпросът каква част от обещаната поверителност ще оцелее след преговорите и дали офлайн вариантът ще остане пълноценна цифрова алтернатива на кеша, или ще бъде сведен до строго ограничена функционалност под контрола на последващи регулации.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
