Латвия започна процедура по оттегляне от Истанбулската конвенция
Латвийският парламент (Saeima) направи първа стъпка към евентуално излизане от Истанбулската конвенция. С 55 гласа „за“ и 33 „против“ депутатите одобриха предложението за оттегляне и го препратиха за разглеждане в парламентарната Комисия по външни работи. Това решение обаче не е окончателно – за да бъде отменена ратификацията, ще са нужни още няколко процедури и гласувания.
Парламентът в Рига гласува оттегляне от Истанбулската конвенция
Според информацията на LSM и BNN, проектът е внесен от опозиционната партия Latvia First и подкрепен от Националния алианс, „Обединения списък“ и част от управляващата коалиция – Съюза на зелените и фермерите (ZZS). Против се обявиха депутатите от „Ново единство“ и „Прогресивите“.
Решението предизвика напрежение в управляващата коалиция. Премиерът Евика Силиня („Ново единство“) определи подкрепата на ZZS като „нарушение на коалиционното споразумение“ и поиска обяснения от партньорите си.
Аргументите на поддръжниците за излизане от Истанбулската конвенция
Дебатът в парламента беше белязан от противоположни мотиви в подкрепа на оттеглянето. Някои депутати твърдяха, че конвенцията няма практически ефект върху ограничаването на насилието, други я описаха като „идеологически троянски кон“ за въвеждане на „чужди ценности“.
-
Линда Лиепина (Latvia First) заяви, че за двете години от ратификацията няма данни за намаляване на насилието, но за сметка на това „чужда идеология се прокрадва в ежедневието“. Тя посочи примери като спор дали песни за майки и бащи са подходящи за фолклорни фестивали или насърчаването на деца да се обличат в дрехи за другия пол.
-
Марчис Йенцитис нарече конвенцията „троянски кон“ и призова Латвия да не „полудява само защото Европа полудява“.
-
Аива Виксна от „Обединения списък“ заяви, че проблемът е в социалните и икономическите причини за насилието, а не в международни документи: „Латвия не се нуждае от Истанбулската конвенция, Латвия се нуждае от смелост да действа.“
Опасенията от оттегляне от Истанбулската конвенция
Правосъдният министър Инесе Либиня-Егнере („Ново единство“) определи опитите за прекратяване на участието като „необмислени и опасни“, защото „разделят обществото и застрашават сигурността на хората“.
Неправителствената организация MARTA Centre, която подпомага жертви на домашно насилие, излезе с призив парламентът да не се отказва от конвенцията. В позицията им се подчертава, че нормите на документа вече са довели до конкретни реформи – по-строги санкции срещу насилие, въвеждане на електронно наблюдение за опасни извършители, повече кризисни центрове и засилена роля на социалните служби. „Тези мерки спасяват човешки животи ежедневно“, заяви директорът на центъра Илутa Лаце.
Реакции на неправителствения сектор за Истанбулската конвенция
MARTA Centre подчертава, че след влизането в сила на конвенцията през май 2024 г. са въведени редица нововъведения: за първи път в Наказателния кодекс се установява отговорност за емоционално насилие, санкциите за заплахи и преследване са засилени, а в случаи на домашно насилие вече не се налагат глоби, а само лишаване от свобода или пробация. Създадени са кризисни апартаменти и повече услуги от психолози и социални работници. Според организацията, отказът от конвенцията ще означава отказ от задължението на държавата да защитава гражданите си.
Политически и международен контекст около Истанбулската конвенция
Латвия подписа Истанбулската конвенция през 2016 г., а след дълги дебати я ратифицира на 30 ноември 2023 г. Тя влезе в сила на 1 май 2024 г. и бе последвана от първия национален план за превенция на насилието над жени и домашното насилие.
Ако страната действително се оттегли, тя ще се нареди до Турция – държавата, дала името на конвенцията, която първа я ратифицира, но през 2021 г. едностранно се оттегли.
Обществен отзвук и коментари
Решението на латвийския парламент предизвика вълна от коментари и в социалните мрежи. Виктор Блъсков отбеляза във Facebook, че доскоро опонентите на конвенцията у нас бяха обвинявани в „руска хибридна операция“. „Латвия е една от трите балтийски държави с най-антируската политика. Как тогава този център на русофобията ще провежда руска хибридна операция?“, пита той, изтъквайки, че аргументите срещу конвенцията в Рига повтарят тезите, изразявани и в България.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
