Начало Европа И Латвия се бунтува срещу миграционния пакт на ЕС

И Латвия се бунтува срещу миграционния пакт на ЕС

от kritichno.e
Латвийският външен министър Байба Браже

Латвия открито се противопостави на новия миграционен пакт на Европейския съюз. В ежегодния дебат по външната политика в латвийския парламент Сейм (Saeima) външният министър Байба Браже заяви категорично, че страната няма да приема допълнителни мигранти и няма да извършва финансови плащания по механизма на ЕС. За позицията на Рига съобщава австрийското издание Exxpress.

„Няма да приемаме никого – и няма да плащаме“, заяви Браже, цитирана от Exxpress. Новият европейски миграционен пакт предвижда държавите членки или да поемат мигранти от други страни, или да внасят приблизително 20 000 евро за всеки отказан човек в общ европейски фонд за солидарност. Според латвийското правителство и двата варианта са неприемливи.

Вижте и това – Как държавите от ЕС могат да си върнат контрола над миграцията

Латвия отказва да приема мигранти по пакта на ЕС

Латвийският външен министър аргументира позицията си с това, че страната вече поема значителна тежест по охраната на външната граница на ЕС. По данни, цитирани от Exxpress, през последните години латвийските власти са предотвратили над 12 000 незаконни опита за преминаване на границата, главно по линията с Беларус.

AI генерирано изображение: гранична ограда на границата между Латвия и Беларус с наблюдателна кула и гранични знаци

изображението е илюстративно

Рига е изградила гранична ограда, увеличила е персонала и според правителството се намира „на първа линия“ в противодействието на използването на миграцията като инструмент за натиск. В този контекст латвийските власти считат, че допълнителни задължения по преразпределение на мигранти биха били несправедливи.

Латвия декларира готовност да предоставя оперативна помощ, експертен опит и подкрепа в областта на граничната сигурност. Правителството обаче категорично отхвърля идеята за задължително преразпределение на мигранти между държавите членки. Така Рига влиза в открито противоречие с основната логика на европейския пакт и съзнателно поема риска от институционален конфликт с Брюксел, отбелязва Exxpress.

Още по темата – Миграционният пакт: Португалия плаща, България строи центрове

Какво предвижда новият миграционен пакт на Европейския съюз

Позицията на Латвия вероятно ще бъде внимателно следена и от други страни в ЕС. Според анализа на Exxpress въпросът, който Рига поставя открито, е споделян и от други правителства: защо държави, които инвестират сериозни ресурси в защита на границите си, трябва да поемат финансови или миграционни тежести, произтичащи от политиката на други страни.

Пълното прилагане на миграционния пакт е планирано за 2026 г. Дали Европейският съюз ще може политически и юридически да наложи финансови санкции на държави като Латвия остава спорен въпрос. Единственото сигурно, според Exxpress, е че съпротивата срещу пакта нараства и той все повече се превръща в сериозен тест за единството на ЕС.

Критики към миграционната политика на Брюксел

AI генерирано изображение: Административен граничен пункт в ЕС – служител проверява документи зад стъклено гише, на заден план се вижда знамето на Европейския съюз, символизиращо трудностите при депортации и липсата на документи.

Пред Exxpress конституционният юрист проф. Маркус К. Кербер от Техническия университет във Виена отправя остра критика към европейската миграционна политика. По думите му т.нар. миграционен пакт представлява „по същество механизъм за прехвърляне на проблеми“.

„Ако Европейският съюз не е в състояние ефективно да защитава външните си граници, той поставя под въпрос собственото си право на съществуване“, заявява Кербер. Той отбелязва, че сходни предупреждения в миналото е формулирал и покойният американски държавен секретар Хенри Кисинджър.

Миграционният пакт като тест за единството на ЕС

В по-широк европейски контекст латвийската позиция се вписва в нарастващия спор около прилагането на Пакта за миграцията и убежището, приет на равнище ЕС през 2024 г. и планиран за пълно въвеждане от 2026 г. Официални латвийски източници също потвърждават, че правителството вижда приоритет в защитата на външните граници и разглежда финансовите механизми за „солидарност“ като вторични спрямо сигурността. Подобни резерви изразяват и други държави членки, включително Унгария и Полша, което показва, че спорът не е изолиран случай, а част от по-широк дебат за баланса между национален суверенитет, гранична защита и общоевропейска миграционна политика.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини