Европейската икономика се намира в тежко състояние, а правителствата ѝ изглеждат все по-неспособни не само да решават реални проблеми, но дори да ги разпознават. Докато Европа икономически изостава спрямо останалия свят — включително спрямо Русия — политическият ѝ елит насочва вниманието си към все по-екзотични и откъснати от реалността инициативи. Това пише икономистът Свен Ларсън в анализ за The European Conservative.
Като пример Ларсън посочва последните действия на Европейската комисия, която обяви пилотни мерки за ускоряване на прехода към т.нар. „кръгова икономика“, със специален фокус върху пластмасите. Планът включва краткосрочни мерки и обещание през 2026 г. да бъде предложен специален „Закон за кръговата икономика“, който да подобри функционирането на вътрешния пазар за вторични суровини. Според Ларсън това е поредната илюстрация за разминаването между политическите амбиции и икономическата реалност.
Вижте още – ЕС в упадък: война, миграция и корупция през 2025 г.
„Кръговата икономика“ – теория без връзка с реалността
Както подчертава Свен Ларсън в The European Conservative, самата идея за „кръгова икономика“ съдържа вътрешно противоречие. Концепцията предполага минимизиране — а в крайна сметка и елиминиране — на въвеждането на нови ресурси в икономиката. С други думи, обществото трябва да задоволява нуждите си със същите материали, които са използвали предишните поколения.
Ларсън настоява, че това не е сложна или „висша“ икономическа теория, а просто нереалистична идея. За да бъде преработена дори най-обикновена пластмасова бутилка, е необходима енергия. А когато защитниците на концепцията твърдят, че тази енергия ще идва от слънце и вятър, възниква следващият въпрос: откъде идват суровините за ветрогенераторите и соларните панели?
Колкото по-конкретни стават въпросите, толкова по-ясно става, че „кръгова икономика“ се отдалечава от физическата и икономическата реалност, пише авторът.
Как Европа се отказа от желязото и минералната си независимост
Ларсън се позовава на данни от British Geological Survey (BGS), които, по думите му, са „разкриващи и на моменти шокиращи“. През 1970 г. днешната географска територия на ЕС-27 е произвеждала близо 120 милиона тона желязна руда годишно, разпределени между 15 държави, с Франция и Швеция начело. Общо Европа е осигурявала около 18% от световното производство.
През 2023 г. картината е коренно различна. Производството в ЕС-27 спада до около 40 милиона тона, като 90% от него идва от северните части на Швеция. Делът на Европа в световното производство на желязна руда се свива до едва 1,7%, въпреки че глобалното производство е нараснало с над 200% спрямо 1970 г.
За Ларсън този срив не може да бъде обяснен с пазарни фактори, а е резултат от политически решения — теза, която той развива подробно в The European Conservative.
Мед и въглища: Западът се оттегля, Изтокът поема „мръсната работа“
Подобна тенденция се наблюдава и при медта. Докато общото производство в ЕС-27 формално нараства, традиционните западноевропейски държави масово се отказват от добива, прехвърляйки тежестта към Източна Европа. България, Полша и Румъния увеличават производството си, докато страни като Германия, Франция и Италия практически се оттеглят.
Междувременно – Турция откри гигантско находище на редкоземни елементи
Още по-показателен е случаят с въглищата. Между 1970 и 2023 г. световното производство на въглища се утроява, докато Европа намалява добива си с близо 30%. Делът на западноевропейските страни в рамките на ЕС-27 спада от 32% до едва 16%. Според Ларсън това е пряк резултат от политически фантазии, а не от липса на глобално търсене.
Стагнация вместо растеж: защо ресурсната политика води до упадък
При петрола тенденцията е по-слабо изразена, основно заради фискалните приходи, които той носи. Докато ЕС-27 запазва почти непроменено производство, държави извън съюза като Великобритания и Норвегия драстично увеличават добива си. В същото време някои страни от ЕС рязко го ограничават.
В заключение Свен Ларсън пише в The European Conservative, че Европа има късмет, че политическите елити все още не са успели напълно да спрат добива на полезни изкопаеми. Но ако континентът иска бъдеще, той трябва да възприеме по-прагматичен и ориентиран към просперитет икономически подход.
„Кръговата икономика е стагнираща икономика, а стагнацията е форма на упадък“, обобщава авторът.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
