Европа е изправена пред неудобна сметка: повече разходи за отбрана, енергийна сигурност, пенсии и здравеопазване, но слаб растеж и вече високи дългове в много държави. Международният валутен фонд предупреждава, че ако политиките не се променят, публичният дълг на средната европейска държава може да достигне 130% от БВП до 2040 г. — приблизително двойно повече от сегашните нива.
Международният валутен фонд предупреди, че европейските държави ще бъдат изправени пред нарастващ натиск върху публичните си финанси през следващите 15 години. Причините са няколко: по-високи разходи за отбрана, енергийна сигурност, пенсии и здравеопазване, по-слаби перспективи за растеж и по-високи лихвени разходи. Според МВФ, ако не бъдат предприети реформи, публичният дълг в Европа може да поеме по „неустойчива“ траектория, като средното съотношение дълг към БВП достигне 130% до 2040 г.
Темата е била поставена в документ на МВФ, използван като основа за дискусиите на неформална среща на финансовите министри от Европейския съюз в Никозия, съобщи Reuters. Фондът не говори за неизбежен фалит на ЕС, нито за автоматично „експлозивен“ дълг, а за условен сценарий: ако настоящите политики продължат без съществена промяна, дълговото бреме ще расте бързо и ще стане все по-трудно за овладяване.
Не „дългът на ЕС“, а дълговете на европейските държави
Важно уточнение е, че предупреждението не се отнася основно до „дълга на ЕС“ като институция, а до публичния дълг на европейските държави. Брюксел има собствен бюджет и ограничени общи заемни инструменти, но основната тежест на публичния дълг остава в националните бюджети. Затова по-точната формулировка е: дългът на средната европейска държава може да достигне около 130% от БВП до 2040 г., ако не се предприемат мерки. Това е съществено, защото в ЕС има големи разлики — някои държави започват от много по-ниски нива на задлъжнялост, докато други вече са под сериозен натиск.
Алфред Камер
В реч на Алфред Камер, директор на Европейския департамент на МВФ, озаглавена „Как Европа може да плаща за неща, които не може да си позволи“, Фондът посочва, че при сегашните политики публичният дълг в Европа би се движил по стръмно възходяща траектория през следващите 15 години. За ориентир МВФ използва устойчив дългов път, който в дългосрочен план не надхвърля 90% от БВП. Ако средният дълг достигне 130%, това би означавало разлика от около 40 процентни пункта спрямо тази референтна устойчивост.
Защо сметката става толкова тежка
Основният проблем е, че Европа трябва да харчи повече в момент, в който растежът ѝ остава слаб. МВФ посочва четири големи разходни натиска: отбрана, енергийна сигурност, пенсии и здравеопазване. Само в тези сфери допълнителните разходи могат да достигнат 4,5% от БВП до 2040 г. за развитите европейски икономики, включително Великобритания, но без страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. За последните натискът е оценен още по-високо — около 5,5% от БВП.
Отбраната вече се превърна в структурен разход след войната в Украйна и засиленото напрежение със Русия. Енергийната сигурност също стана по-скъпа след прекъсванията и пренареждането на европейския енергиен пазар. В същото време застаряването на населението увеличава разходите за пенсии и здравеопазване, а намаляването на работоспособното население ограничава потенциала за икономически растеж.
Към това се добавят и по-високите лихви. Когато държавите рефинансират стар дълг при по-високи лихвени нива, все по-голяма част от бюджета отива не за инвестиции, социални услуги или инфраструктура, а за обслужване на вече натрупани задължения. Така дългът започва да се самоподхранва: повече дълг води до повече разходи за лихви, а това затруднява намаляването му.
Вижте още – ЕЦБ пред голяма грешка: ще укроти ли инфлацията или ще докара рецесия?
МВФ не предлага само икономии
На пръв поглед най-лесният отговор на висок дълг е бюджетно затягане — по-малко разходи или повече приходи. Но МВФ изрично предупреждава, че при такъв мащаб на проблема обикновената фискална консолидация може да не е достатъчна.
Според изчисленията на Фонда, без реформи необходимото намаляване на дефицита, за да се върне дългът към устойчив път, би било почти 1% от БВП годишно в продължение на пет години — общо около 5% от БВП. МВФ отбелязва, че това надхвърля значително мащаба на успешните консолидации в миналото, които са давали спестявания от около 3% от БВП за период от 3–4 години.
Точно тук идва ключовата теза на Фонда: Европа не може просто да „реже“ разходи. Тя трябва да расте по-бързо. Затова МВФ предлага пакет, който включва структурни реформи, по-дълбок единен пазар, пенсионни промени, привличане на частни инвестиции и — най-спорната част — общо европейско заемане за определени общи цели.
Общият дълг: не чек без покритие, а спорен инструмент
Най-политически чувствителната препоръка е идеята част от разходите за иновации, енергетика и отбрана да се третират като общоевропейски публични блага и да се финансират чрез съвместно заемане. Това не означава просто „всички държави да теглят заеми заедно“, без условия и без конкретна цел. Идеята е, че когато дадени разходи обслужват целия ЕС — например отбранителна индустрия, енергийна инфраструктура или стратегически иновации — те могат да бъдат финансирани на европейско равнище, вместо всяка държава да действа сама.
Reuters отбелязва, че това е силно спорен въпрос в ЕС. Държави като Испания, Италия и Франция са по-благосклонни към общото заемане, докато Германия и няколко северноевропейски страни се противопоставят. Причината е ясна: страните с по-нисък дълг се страхуват, че ще поемат част от риска на държави с по-разхлабена фискална политика.
Въпреки това МВФ поставя въпроса в по-широк контекст. Ако Европа иска да финансира отбрана, енергийна независимост и технологично изоставане спрямо САЩ и Китай, отделните национални бюджети може да се окажат твърде тесни. Общият дълг се предлага не като заместител на реформите, а като инструмент за финансиране на общи инвестиции, които отделните държави трудно могат да осигурят сами.
Единният пазар като неизползван резерв
Друг важен елемент в анализа на МВФ е, че Европа има вътрешни резерви, които не използва пълноценно. Фондът посочва, че бариерите пред вътрешната търговия в ЕС остават значителни — допълнително оскъпяване от 44% при стоките и 110% при услугите. Това означава, че въпреки формалното съществуване на единен пазар, компаниите и работниците продължават да се сблъскват с регулаторни, административни и национални пречки.
МВФ препоръчва по-дълбока интеграция на енергийните пазари, по-лесно движение на капитали и повече стимули хората да се преместват там, където има работа. Според Reuters Фондът настоява и за уеднаквяване на правила, които в момента често се различават между държавите членки, както и за по-лесно насочване на спестяванията на европейските граждани към продуктивни инвестиции в рамките на целия блок.
Това е важен момент, защото дебатът за дълга често се свежда до въпроса „повече заеми или повече икономии“. МВФ всъщност казва нещо по-сложно: ако Европа не премахне вътрешните си пречки пред растежа, ще ѝ се наложи да прави много по-болезнени бюджетни съкращения.
Пенсионните реформи също са част от сметката
МВФ поставя специален акцент и върху пенсионните системи. Застаряването на населението означава, че все по-малко работещи ще финансират все повече пенсионери. Затова Фондът посочва пенсионните реформи като един от начините да се стабилизират бъдещите разходи. Reuters съобщава, че сред обсъжданите мерки е и повишаване на пенсионната възраст.
Това е политически най-трудната част от всяка подобна програма. Пенсиите са не само бюджетен разход, а част от социалния договор в Европа. Именно затова МВФ признава, че при някои държави, особено тези с висок дълг, може да се наложат тежки избори за ролята и обхвата на държавата.
Припомняме – Европа вдига пенсионната възраст: няма кой да работи
В речта си Камер казва, че в някои случаи това може да означава преосмисляне на части от европейския социален модел — например дали всички публични услуги могат да останат безплатни за всички, или ще се търси повече частно финансиране, при защита на най-уязвимите групи.
Най-силното политическо послание на МВФ е, че досегашният подход на частични решения вече стига предела си. Reuters цитира оценката на Фонда, че „кърпенето“ и малките промени по ръбовете вероятно няма да бъдат достатъчни, за да отговорят на натрупващия се разходен натиск. Това означава, че ЕС е изправен пред стратегически избор. Или ще приеме по-дълбоки реформи, по-голяма интеграция и някаква форма на общо финансиране за общи цели, или отделните държави ще се окажат принудени да режат разходи, да вдигат данъци или да поемат все по-скъп дълг.
МВФ не предлага едно магическо решение. Напротив — Фондът подчертава, че няма „сребърен куршум“. Повечето държави ще трябва да комбинират реформи и фискална консолидация. Но колкото по-амбициозни са реформите, толкова по-малък би бил натискът за болезнени бюджетни съкращения.
Защо това е важно и за България
България не е сред най-задлъжнелите държави в ЕС и започва от далеч по-ниско съотношение дълг към БВП в сравнение с големите икономики от Южна и Западна Европа. Но предупреждението на МВФ е важно и за страната по няколко причини.
Първо, ако в ЕС се отвори дебат за нов общ дълг, България ще бъде част от политическото решение — независимо дали подкрепя, или се противопоставя на подобен инструмент. Второ, общите европейски разходи за отбрана, енергетика и иновации ще засягат и българския бюджет, и българската икономика. Трето, пенсионният натиск и демографският проблем не са чужди на България — напротив, те са сред най-сериозните дългосрочни рискове за страната.
Вижте още – Мултифондовете за пенсиите: какво означава новата реформа и кой поема риска
Затова темата не е далечен брюкселски спор. Тя засяга въпроса как Европа ще финансира сигурността си, енергийната си независимост, технологичното си развитие и социалните си системи, без да влезе в дългова спирала.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
