Вместо да се задлъжняват за техника и да работят изолирано, все повече фермери във Франция избират различен път – кооперативен модел, при който ресурси, труд и знания се споделят. Това показва анализ на Arc2020, който разглежда мрежата от т.нар. CUMA (кооперации за споделяне на земеделска техника).
С над 10 000 местни структури в цялата страна, CUMA представлява добре развита система, в която фермерите се обединяват около принципа на взаимопомощ и съвместно управление. Но този модел е само част от по-широка кооперативна рамка, която от десетилетия е в основата на френското земеделие.
Как работи моделът CUMA
В основата си CUMA е кооперация, в която фермерите споделят земеделска техника, вместо всеки да инвестира самостоятелно в скъпо оборудване. Според Arc2020 това води до значителни икономии и по-ефективно използване на ресурсите.
Механизмът е сравнително прост:
– фермерите стават членове чрез закупуване на дялове;
– достъпът до услуги зависи от нивото на участие;
– инвестициите в техника се вземат колективно;
– използването на оборудването се организира съвместно.
Този подход позволява по-гъвкаво управление на стопанствата и намалява финансовия натиск върху отделния производител.
Споделени разходи и труд
Един от ключовите ефекти на модела е намаляване на разходите. По данни, цитирани от Arc2020, членовете на подобни кооперации спестяват около 30% от разходите за поддръжка и експлоатация на техника.
Освен оборудването, се споделя и работна сила. Някои кооперации наемат служители, които работят за всички членове. Това е особено важно за малките ферми, които не могат да си позволят постоянен персонал. По този начин CUMA не просто намалява разходите, а създава икономии от мащаба, които иначе са недостъпни за малките производители.
Повече от техника: кооперативният модел във Франция
Както подчертава Arc2020, CUMA е само една част от много по-широка кооперативна система във Франция. В страната кооперациите обхващат не само техниката, но и преработката, търговията и дори финансирането на земеделието.
Исторически моделът започва още в края на XIX век, а след Втората световна война е активно подкрепен от държавата като инструмент за модернизация. Днес повече от половината селскостопанска продукция във Франция преминава през кооперативни структури.
Фермерите не просто произвеждат – те участват в цялата верига:
– преработка (мандри, винарни, мелници);
– търговия и износ;
– договаряне на цени.
Това означава, че те не са просто доставчици на суровина, а част от икономическата стойност на крайния продукт.
Кеш ефектът: по-ниски разходи, по-стабилни цени
Кооперативният модел има пряко отражение върху пазара. Чрез споделяне на ресурси и елиминиране на част от посредниците, разходите намаляват, а пазарната позиция на фермерите се засилва.
Това води до:
– по-ниска себестойност на продукцията;
– по-добри изкупни цени за производителите;
– по-стабилни цени за потребителите.
В много случаи кооперациите действат като буфер срещу пазарни шокове, тъй като могат да складират продукция и да планират продажбите стратегически.
Може да ви е интересно – Солидарни ферми: новата селска икономика на Русия
Европа: моделът не е изключение
Френската система не е уникална. Подобни кооперативни модели съществуват и в други европейски държави като Нидерландия, Дания и Германия, където фермерите не просто споделят ресурси, а контролират цялата верига – от производството до крайния продукт.
Това им позволява да постигнат по-висока добавена стойност и по-силна пазарна позиция. В тези страни кооперациите често са основни играчи на пазара, включително в износа и брандирането на хранителни продукти.
България: липсващото звено
Контрастът с България е съществен. Докато във Франция и Западна Европа кооперациите са инструмент за икономическа сила, в България те често са останали в периферията на аграрната система. Земеделието у нас е силно фрагментирано, а фермерите обикновено продават продукцията си на посредници, без да участват в преработката или търговията. Това води до:
– по-ниски изкупни цени;
– по-висока зависимост от пазара;
– ограничени възможности за инвестиции.
Парадоксът е очевиден: често крайните цени за потребителите са високи, но доходите на производителите остават ниски.
Риск от намаляване на подкрепата
Въпреки успеха си, моделът във Франция е изправен пред предизвикателства. Част от финансирането идва от програмите по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, по-специално от втория стълб (2023–2027).
Arc2020 предупреждава, че евентуални промени в бъдещата ОСП могат да доведат до намаляване на инвестиционната подкрепа с до 40%. Това би ограничило способността на кооперациите да инвестират и да поддържат услугите си.
Модел, който може да се възпроизведе
Въпреки зависимостта от публично финансиране, основната сила на CUMA остава в самите фермери. Моделът е гъвкав и може да се прилага в различни мащаби.
„Няма особени ограничения за прилагането му – нужно е само желание за сътрудничество и споделяне на ресурси“, посочва Arc2020.
В крайна сметка CUMA показва, че алтернатива на индивидуалния, задлъжнял модел на земеделие съществува – такава, която залага на солидарност, споделени ресурси и по-нисък финансов риск.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
