Изборите в Унгария може да изглеждат демократични и чисти на пръв поглед, но според Вираг Гуляш от The European Conservative големият въпрос е друг: в кой момент външното влияние става толкова силно, че на практика започва да променя политическия резултат.
В анализа тя поставя под съмнение не самия изборен ден, а средата, в която се е формирала волята на избирателите преди вота. Тя подчертава, че като гражданин на Унгария — демократична държава и член на Европейския съюз — приема резултатите от изборите. В същото време признава, че шокът от тях все още не е отминал напълно. Гуляш уточнява и личната си позиция: тя никога не е крила, че е гласувала за Виктор Орбан. Според нея обаче въпросът не е само в политическите симпатии, нито в етикетите, които човек получава по време на кампания, ако подкрепя Орбан. Авторката настоява, че има прагматични реалности, които трябва да бъдат разглеждани като сериозна форма на намеса.
Вижте още – COVID, избори и Румъния: как ЕС стигна до глобална цензура
Meta и невидимата власт върху политическата видимост
Първият акцент в анализа ѝ е ролята на Meta. Гуляш отбелязва, че формално компанията е независима корпорация, но според нея тя вече разполага с достатъчно влияние, за да накланя изборни процеси. В държави като Унгария, където Facebook остава един от основните източници на новини, дори малки промени в алгоритмите могат да имат големи политически последици.
В случая, твърди авторката в The European Conservative, промените не са били малки. По думите ѝ съдържание, свързано с управляващата партия и с вече отиващия си премиер Виктор Орбан, не е било премахвано директно, но е било системно понижавано в потребителските емисии. Така публикации са били изтласквани по-надолу във Facebook, което според нея е намалявало значително техния обхват, включително сред хора, които вече следват съответните страници.
Гуляш пише, че подобно „заглушаване“ са усетили и консервативни гласове, включително журналисти и коментатори. Тя посочва и примера с лидера на партията Mi Hazánk (Наша родина), чийто профил според нея е бил неколкократно спиран, възстановяван и отново изтриван. Формацията вече е обявила, че ще съди Meta, тъй като вижда в това несправедлива намеса в унгарските избори.
Когато алгоритъмът решава кой да бъде чут
На този фон, според анализа, опозиционни инфлуенсъри и особено Петер Мадяр са получили значително по-голяма видимост. Гуляш твърди, че по време на кампанията съдържанието на Мадяр е доминирало във Facebook, а обхватът му системно е надхвърлял този на глобални знаменитости като Бионсе или Кристиано Роналдо.
Според нея нивата на взаимодействие с публикациите на Мадяр не са изглеждали нито убедителни, нито логични за напълно органична кампания. Авторката вижда в това сигнал за алгоритмично усилване — механизъм, чрез който посланията му са достигали далеч отвъд вече съществуващата му аудитория и са се появявали в емисиите на потребители, които не са ги търсили активно.
DSA: защита от дезинформация или нов филтър върху дебата
Вираг Гуляш свързва този процес и с прилагането на Закона за цифровите услуги на ЕС — Digital Services Act, приет през 2022 г. Формално, припомня тя, регламентът е замислен като защита срещу фалшиви новини и дезинформация. На практика обаче, според нея, той създава централизирана система, чрез която може да се определя кои политически послания да бъдат видими и кои да бъдат тихо погребвани.
„Когато контролираш емисията, оформяш разговора“, е централната логика в анализа на Гуляш. Според нея този тип намеса е трудна за доказване, защото не оставя видима следа в самия изборен ден. Няма фалшифицирани бюлетини, няма пряко манипулиране на урни, няма сцена, която лесно да бъде заснета. Но има среда, в която едни послания стават масово видими, а други постепенно изчезват от публичното пространство.
За сравнение авторката припомня президентските избори в САЩ през 2016 г., когато стана известно, че Cambridge Analytica е събирала данни от десетки милиони потребители на Facebook, за да изгражда психологически профили и да насочва политически реклами. Паралелно с това разследванията за руска намеса показаха как чужди играчи могат да използват системите на Facebook чрез фалшиви профили и разделящо съдържание.
Гуляш припомня още, че изслушванията в американския Конгрес през 2018 и 2020 г. са установили как Facebook може да бъде използван като инструмент за влияние върху избори. В САЩ, отбелязва тя, различни политически групи — особено консервативни — отдавна твърдят, че платформите прилагат правилата си неравномерно. Американските съдилища обаче обичайно приемат, че компании като Meta са частни субекти и могат да модерират съдържание в рамките на Първата поправка.
Европа, и особено Унгария, функционират в различна правна среда. Според Гуляш европейските цифрови регулации не ограничават, а всъщност укрепват властта на платформите. Така, по думите ѝ, Facebook и подобни компании получават възможност да решават кое е допустимо да бъде казано и кое не.
Вижте и това – Машината за цензура: как Big Tech и държавата контролират съдържанието
Брюксел, еврофондовете и натискът върху Орбан
Втората линия в анализа на The European Conservative е натискът от страна на самия Европейски съюз. Гуляш пише, че след изборите Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер на практика са признали, че са били изключително остри спрямо Орбан и Унгария. Според авторката те са осъзнавали, че задържането на европейски средства е навредило на икономиката на сравнително малка държава и неизбежно е повлияло върху изборния резултат.
Гуляш твърди, че това е било ясно още по време на кампанията. Но когато поддръжниците на Орбан са поставяли въпроса за неравнопоставеното отношение на ЕС към Унгария, те са били отхвърляни като разпространители на „пропаганда“.
Според авторката сегашното ръководство на ЕС е подхранило една от основните линии в кампанията на Петер Мадяр — тезата, че Унгария вече не е истинска демокрация, а в най-добрия случай автокрация, а в най-лошия — диктатура. Гуляш смята, че събитията около изборите на 12 април и последвалата реакция показват колко политически е бил този език срещу Орбан и неговото управление.
Задържането на милиарди евро от европейските фондове, пише тя, е било възприемано от мнозина като форма на икономическа принуда, насочена към отслабване на Орбан преди изборите. Това, според нея, неизбежно е помогнало на опозицията, чийто основен лозунг е бил, че ще „върне парите у дома“ — послание, което вече е било използвано успешно и в кампанията на Доналд Туск в Полша.
Победа на опозицията или успех на външния натиск
Гуляш признава, че пряката и доказуема намеса е трудно установима, особено когато става дума за наднационална структура като Европейския съюз. Според нея обаче едно нещо е безспорно: победата на Петер Мадяр е била широко тълкувана в Брюксел като голям успех за връщането на Унгария към линията на ЕС.
Това, пише авторката, потенциално премахва един важен блокиращ глас по теми като помощта за Украйна, санкциите и по-широката външна политика на ЕС. Според нея резултатът може да отвори път и за нов натиск в посока вземане на решения с квалифицирано мнозинство в ключови области, където досега унгарското вето беше сериозен фактор.
Въпреки критичния си тон, Гуляш не свежда изборния резултат само до Meta или до Европейския съюз. Тя признава, че нито технологичните платформи, нито Брюксел сами по себе си са можели да решат изборите. Според нея Петер Мадяр е провел по-силна кампания, особено сред младите хора и гласуващите за първи път.
Авторката посочва и вътрешни фактори — рекордно висока избирателна активност от близо 80% и решителен завой на по-младите избиратели към Мадяр. Тя обаче уточнява, че използва думата „по-силна“ внимателно: според нея една кампания може да достигне до повече хора, без непременно да предлага по-добро бъдеще.
Въпросът, който остава след изборите в Унгария
В заключение Вираг Гуляш приема резултатите и признава, че Орбановият лагер вече заема място в опозицията. Но според нея приемането на изборния резултат не означава край на въпросите.
Основният въпрос остава същият: в кой момент външното влияние става толкова силно, че фактически започва да се превръща в намеса в изборния резултат?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
