Европейските държави не са загубили окончателно правото да контролират миграцията и убежището – и могат да си върнат реалните правомощия още сега, без ревизия на договорите на ЕС. Това е основният извод от нов доклад, подготвен от унгарски и полски правни експерти, в сътрудничество с Ordo Iuris, който поставя под въпрос широко разпространеното убеждение, че Брюксел държи всички ключови лостове на миграционната политика.
Загубен ли е контролът над миграцията – и какво казва правото на ЕС
Докладът, озаглавен „Възстановяване на контрола от ръцете на Брюксел: ренационализация на политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището“, е изготвен от Mathias Corvinus Collegium в Будапеща и Унгарския институт за изследване на миграцията, в партньорство с Ordo Iuris. Според авторите, настоящият застой в националните политики не е резултат от правна невъзможност, а от политически избори и погрешно тълкуване на правото на ЕС.
В интервю за унгарския всекидневник Magyar Nemzet президентът на Ordo Iuris Йежи Квашневски подчертава, че убеждението за „необратимо прехвърляне“ на миграционната политика към ЕС почива на сериозно юридическо недоразумение. По думите му, макар ЕС да има правомощия за координация и хармонизация, основната отговорност за обществения ред, националната сигурност и социалната кохезия остава в ръцете на държавите членки.
Ordo Iuris: държавите имат право да решават кой влиза на тяхна територия
Докладът на Ordo Iuris изрично посочва, че държавите запазват правото – и дори задължението – да решават кой може да влезе на тяхна територия, при какви условия и дали молбите за убежище отговарят на международното право. Това включва отказ на влизане, връщане на нелегални мигранти и прилагане на национални мерки, когато общите политики на ЕС се окажат неефективни или вредни.
Авторите на доклада настояват, че ренационализацията на миграционната политика не е акт на неподчинение, а връщане към принципа на субсидиарност, заложен в договорите на ЕС. Според Ordo Iuris, централизирането на решенията без реална демократична отговорност подкопава доверието на гражданите и задълбочава социалното напрежение – ефект, който Европа наблюдава вече повече от десетилетие.
Миграционният пакт на ЕС и рискът от още по-голяма централизация
Докладът отправя остра критика към Пакта за миграцията и убежището на ЕС, който влиза в сила през 2026 г. Според авторите, философията му може да се сведе до три допускания: легализиране вместо спиране на нелегалната миграция; представяне на масовата миграция като неизбежна и полезна; и задължително „разпределение“ на мигрантите между държавите членки.
Вижте още – Миграционният пакт: Португалия плаща, България строи центрове
Резултатът, предупреждава Ordo Iuris, е милиони мигранти в ЕС и крайно нисък процент на реални депортации – едва около една пета от лицата с издадени заповеди за връщане действително напускат територията на Съюза.
Будапеща и правният сблъсък за бъдещето на миграционната политика
На 22 януари докладът беше официално представен в Будапеща на събитие, организирано от Mathias Corvinus Collegium. Форумът събра юристи, изследователи и политици, които анализираха защо досегашният подход на ЕС към миграцията системно се проваля.
Откривайки конференцията, Балаж Орбан, председател на настоятелството на MCC и директор на политическия кабинет на унгарския премиер, определи доклада като сериозен правен анализ, а не политическа декларация. Той предупреди за „цивилизационна катастрофа“, ако Европа не възстанови суверенния контрол върху границите си.
В обобщението си Ordo Iuris подчертава, че ЕС няма изключителна компетентност в областта на миграцията и убежището. Въпреки съществуването на общи политики, контролът на границите, вътрешната сигурност и определянето кой има право на пребиваване остават национални правомощия.
Вижте и това – „Почти невъзможно да ги изгоним“: Швеция иска от ЕС общи депортации на афганистанци
Докладът разглежда и международното право, включително Женевската конвенция, като напомня, че убежището не е право да избираш държава по желание. Държавите могат да определят „безопасни трети страни“, да отхвърлят неоснователни молби и да защитават границите си, включително чрез законни pushback-мерки, когато са спазени процедурните гаранции.
Ренационализацията като изход от миграционната криза
В заключителната част Йежи Квашневски заявява, че Европа е изправена пред безпрецедентна правна криза, при която държавите са лишени от ефективни инструменти за защита на границите си. По думите му, Шенген е „превърнат в решето“, процедурите за връщане са илюзорни, а европейските данъкоплатци финансират организации, които улесняват нелегалната миграция.
Изводът на Ordo Iuris е категоричен: ренационализацията на миграционната политика вече не е избор, а необходимост. Алтернативата, предупреждават авторите, е пълна загуба на контрол над границите и неспособност на Европа да управлява собствената си територия.
„Времето за дебат отмина. Сега е време за решителни действия“, се казва в заключението на доклада.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
