Представете си Джо Байдън да запази кабинет в Белия дом след края на мандата си и там да приема лобисти и чужди дипломати. Невъзможно? В Брюксел това е факт, посочва в публикация във „Фейсбук“ юристът Стефчо Станев. Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от 2019 г. насам разполага с офис в сградата „Берлемон“ – централата на ЕК – само пет етажа под кабинета на Урсула фон дер Лайен.
Договор, изкован по мярка
В последния месец на мандата си Юнкер променя вътрешните правила и създава за себе си пост „специален съветник“ към Комисията. Обичайният регламент допуска максимум двегодишни договори, но на него му е предоставен петгодишен мандат, впоследствие удължен.
На сайта на ЕК години наред фигурираше крайна дата 2029 г., докато след вътрешни критики тя бе „коригирана“ на 2026 г. (EUobserver, Brussels Report). Критиците посочват, че това е пример за „институционален шантаж“ – промяна на правилата от самия бенефициент, без последваща прозрачност.
Тайната му дейност
Докато действащите еврокомисари са длъжни да публикуват всяка среща с лобисти, Юнкер няма никакви подобни изисквания. Няма регистър, няма протоколи, няма публични бележки.
Вижте още – Chat Control: Брюксел иска чатовете ви, но крие своите
Разследване на Brussels Report сочи, че само за първите пет години той е имал над 70 срещи – с китайски и казахстански дипломати, с бивши еврокомисари, както и с представители на частния сектор.
Сред най-обсъжданите са Гюнтер Йотингер и Фил Хоган – и двамата бивши комисари, които след напускането си поемат роли на лобисти. Йотингер е свързан с големи адвокатски кантори и корпоративни интереси, а Хоган е консултант на компании като Philip Morris и платформата Shein.
По официални данни на самата ЕК, за пет години в кореспонденцията на Юнкер са открити едва 28 имейла. Въпреки искания за достъп до тях, Комисията отказва да ги публикува, позовавайки се на поверителност. Това на практика означава, че няма публична следа от неговата дейност – нито кой е потърсил срещи, нито какви теми са обсъждани.
Какво казва юристът Стефчо Станев
Юристът Стефчо Станев описва случая с аналогия, която трудно може да бъде пренебрегната:
„Представете си Байдън да запази кабинет в Белия дом след мандата си и там да приема лобисти и чужди дипломати. Абсурдно, нали? А в Брюксел това е факт. Бившият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер има офис само пет етажа по-надолу от Урсула фон дер Лайен. Докато комисарите са длъжни да обявяват всяка среща, той няма никакви задължения – без протоколи, без записки, без прозрачност.“
Станев подчертава, че става дума за съзнателно заобикаляне на правилата, при което едно от най-влиятелните лица в ЕС остава „на хранилка“ в самата централа, но извън полезрението на обществения контрол.
Случаят „Юнкер“ е симптом за по-дълбок проблем – начина, по който Брюксел функционира. Влиянието често не идва от избраните лидери, а от сенчести фигури – бивши комисари, шефове на кабинети и висши чиновници, които не подлежат на отчетност.
Politico Europe пише, че тази „сива зона“ позволява на лобисти да оказват натиск върху институциите чрез неформални канали. Euractiv допълва, че правилата за прозрачност се прилагат избирателно – строго за действащите комисари, но не и за „специални съветници“.
„В Брюксел най-голямото влияние често не идва от избраните лидери, а от сенчестите фигури в кулоарите. Демокрацията се изражда в микс от бюрокрация и еврокрация“, заключава Стефчо Станев.
Докато случаят на Жан-Клод Юнкер остава без отговори, доверието в европейските институции се топи. А въпросът е прост: кой всъщност дърпа конците в сърцето на Европа?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
