Трите държави в Европейския съюз с най-ниска годишна инфлация през април 2026 г. имат една обща характеристика — нито една от тях не е в еврозоната. По последните данни на Евростат най-ниска инфлация е отчетена в Швеция – 0,5%, следвана от Дания – 1,2% и Чехия – 2,1%. За сравнение, средната инфлация в еврозоната е 3,0%, а в целия ЕС — 3,2%. Същата статистика показва и обратната страна на картината: най-висока инфлация е регистрирана в Румъния – 9,5%, България – 6,0% и Хърватия – 5,4%.
На пръв поглед това изглежда като силен аргумент срещу тезата, че членството в еврозоната само по себе си гарантира по-стабилни цени. Още повече че Швеция, Дания и Чехия запазват националните си валути. Но картината е по-сложна: ниската инфлация в тези три страни не се дължи само на факта, че са извън еврозоната, а на комбинация от данъчни решения, енергийни цени, фискална дисциплина, валутен режим и вътрешно икономическо охлаждане.
Разбира се, самото евро не оказва пряко и автоматично влияние върху всеки месечен инфлационен показател — цените зависят от много по-широк кръг фактори. Но примерът с тези три държави показва друго: не е задължително една страна да бъде в еврозоната, за да има работеща икономика, стабилни публични финанси и ниска инфлация. В много случаи тя може да я постигне и чрез собствени национални решения.
Швеция: ДДС върху храните свали индекса
Швеция е държавата с най-ниска инфлация в ЕС през април 2026 г. — едва 0,5% по хармонизирания индекс на потребителските цени. Това обаче не означава, че в страната просто има „естествено“ по-нисък ценови натиск. Един от основните фактори е конкретна фискална мярка: временното намаляване на ДДС върху храните от 12% на 6%, влязло в сила от април 2026 г.
Европейската комисия изрично посочи още в края на миналата година, че инфлацията в Швеция се очаква да падне рязко през 2026 г. именно заради по-ниския ДДС върху храните. Допълнително значение имат отслабването на предишните проблеми във веригите за доставки, наличието на достатъчен производствен капацитет след слаб икономически цикъл, умереният ръст на заплатите и забавеният ефект от поскъпването на шведската крона.
Вижте още – Нулев ДДС за храните: какъв ефект би имал за хората
Фискалната политика на Швеция също не е свръхрестриктивна. Напротив — Комисията отчита, че през 2026 г. бюджетният дефицит се очаква да се влоши до 2,4% от БВП, включително заради данъчни намаления, временната редукция на ДДС върху храните, разходи за отбрана и подкрепа за Украйна. Въпреки това публичният дълг остава сравнително нисък — около 35,3% от БВП през 2026 г.
Тоест шведската рецепта не е просто „затягане на коланите“. Тя е по-скоро комбинация от нисък дълг, достатъчно фискално пространство и целенасочена мярка върху храните, която временно сваля инфлационния индекс.
Още по темата – Швеция отвори дебата за еврото: какви рискове виждат шведски икономисти
Дания: ниска инфлация със силен бюджет и енергийна мярка
Дания е вторият интересен случай. Тя не е в еврозоната, но не е и напълно свободно плаваща валутна икономика. Датската крона е обвързана с еврото, а страната води политика на стабилен валутен курс. Затова Дания е особен пример: формално е извън еврозоната, но на практика поддържа висока валутна дисциплина спрямо нея.
През април 2026 г. Дания е с втората най-ниска инфлация в ЕС — 1,2%. И тук обаче има конкретна мярка, която силно натиска общия индекс надолу. Европейската комисия посочва, че много ниската инфлация в Дания през 2026 г. отразява временното намаляване на таксата върху електроенергията до минималното ниво в ЕС, като ефектът от тази мярка е приблизително 0,8 процентни пункта по-ниска обща инфлация.
Разликата с Швеция е в това, че Дания стъпва върху още по-силна фискална позиция. Според миналогодишната прогноза на Европейската комисия страната се очаква да има бюджетен излишък от 1,1% от БВП през 2026 г., а държавният дълг да спадне до 27,7% от БВП. Това означава, че намаляването на енергийните такси не се прави на фона на разпадащи се публични финанси, а от позиция на стабилен бюджет и нисък дълг.
Тук е ключовият детайл: Дания показва, че ниска инфлация може да се постига и извън еврозоната, но не чрез произволна парична политика, а чрез комбинация от стабилна валута, силни публични финанси и конкретно облекчение върху енергийните разходи.
Чехия: национална валута, собствена политика и по-евтина енергия
Чехия е третата държава с най-ниска инфлация в ЕС — 2,1% през април 2026 г. Тя също е извън еврозоната и запазва чешката крона. Но чешкият случай се различава от шведския и датския, защото ниската инфлация изглежда по-малко зависима от една конкретна данъчна мярка и повече от комбинация от енергийни цени, предходно охлаждане на икономиката и собствена парична политика.
Европейската комисия прогнозира през ноември, че HICP инфлацията в Чехия ще се забави до 2,1% през 2026 г., като енергията има отрицателен принос към инфлацията през 2025 и 2026 г. заради спадналите цени на едро. В същото време услугите остават основният инфлационен двигател, подхранван от силния ръст на заплатите, макар той постепенно да се очаква да отслабне.
Фискално Чехия не е в позицията на Дания, но и не е в румънска ситуация. Бюджетният дефицит се очаква да бъде около 2,0% от БВП през 2026 г., а публичният дълг да остане под средното за ЕС. Комисията отбелязва и ефекта от консолидационния пакет от 2024 г. и пенсионните реформи, които ограничават част от разходния натиск.
Чехия показва друга форма на предимство от това да си извън еврозоната: възможност за собствена парична политика, съобразена с вътрешния цикъл. Това не означава, че националната валута автоматично води до ниска инфлация, но дава на централната банка инструментариум, който страните в еврозоната вече са прехвърлили към Европейската централна банка.
Фактът остава: трите държави с най-ниска инфлация в ЕС през април 2026 г. не са в еврозоната. Това е политически и икономически важен факт, особено на фона на дебатите около еврото и твърденията, че единната валута автоматично носи по-ниска инфлация.
Румъния показва обратното: извън еврозоната не значи автоматично ниска инфлация
Румъния е важният контрапункт. Тя също не е в еврозоната, но е с най-високата инфлация в ЕС — 9,5% през април 2026 г. Това показва, че националната валута сама по себе си не е защита срещу инфлация.
При Румъния причините са почти огледални на тези в Дания и Швеция. Европейската комисия посочва, че премахването на тавана върху цените на електроенергията за домакинствата, увеличението на ДДС и акцизите са изтласкали HICP инфлацията нагоре. Освен това премахването на тавана върху цените на природния газ през март 2026 г. вероятно забавя процеса на дезинфлация. Тоест Румъния прави обратното на Дания и Швеция: вместо да намалява конкретни косвени тежести, тя повишава данъци и освобождава регулирани цени, което в кратък срок удря потребителските цени.
Фискалната картина също е различна. Румънският бюджетен дефицит достига 9,3% от БВП през 2024 г., а Комисията прогнозира, че въпреки мерките за консолидация той ще остане висок и през следващите години. Допълнителни пакети включват увеличение на ДДС, разширяване на здравноосигурителната база, по-високи акцизи и по-висок данък върху дивидентите.
Данните за април 2026 г. дават силен аргумент за по-внимателен разговор за инфлацията в ЕС. Да, трите държави с най-ниска инфлация не са в еврозоната. Това трябва да бъде казано ясно. Но също толкова ясно трябва да се каже, че ниската инфлация в тях не се дължи само на отказа от еврото.
Въпреки това остава въпросът: А какви точно са преимуществата от „Клуба на богатите“, след като всичко може да бъде решено на национално ниво?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
