Конституционният съд на Италия потвърди правото на държавата да ограничи фотоволтаиците, монтирани директно върху земеделска земя. Решението е част от последователна политика на правителството на Джорджа Мелони, но оставя отворена вратата за агроволтаици, покривни системи и проекти върху вече увредени или инфраструктурни терени. В Европа Италия не е сама, макар режимът ѝ да е сред най-категоричните. България следва различен и далеч по-противоречив модел.
На 16 юли 2026 г. италианският Конституционен съд публикува Решение №127/2026, с което отхвърли възраженията срещу забраната за изграждане на фотоволтаични централи с модули, разположени върху земята, в територии, класифицирани като земеделски. Рестрикцията е въведена от правителството и парламента още през 2024 г. Съдът само постановява, че ограничението не противоречи на италианската конституция и само по себе си не нарушава европейските цели за развитие на възобновяемата енергия.
Освен това не са забранени всички соларни инсталации върху земеделски територии. Допустими остават агроволтаични системи с достатъчно високо разположени панели, при които земеделското производство може да продължи, както и редица проекти върху кариери, мини, депа, индустриални и инфраструктурни терени.
Какво точно забрани Италия
Основното правило засяга новите фотоволтаични централи с панели, поставени върху земята в зони, които устройствените планове определят като земеделски.
Забраната не обхваща:
- соларни панели върху покриви на селскостопански и други сгради;
- агроволтаични системи с достатъчно високо разположени панели;
- реконструкция или модернизация на вече съществуващи централи, когато не се увеличава заетата площ;
- определени кариери, мини, депа и рекултивирани или увредени терени;
- някои площи около индустриални предприятия, железопътна, автомагистрална и летищна инфраструктура;
- енергийни общности и определени проекти, свързани с италианския план за възстановяване;
- процедури, които са били достатъчно напреднали преди влизането на ограничението в сила.
Точният списък на допустимите площи се промени между режима от 2024 г. и новото законодателство от 2026 г. Общата посока обаче остава същата: класическият соларен парк трябва да се насочва към покриви, вече застроени или увредени терени и инфраструктурни зони, а не към земя с потенциал за селскостопанско производство. Италианският модел прави отчетлива разлика между конвенционален соларен парк и агроволтаика. При класическия парк производството на електроенергия е основната функция, а земеделската дейност обикновено отпада или силно се ограничава. При агроволтаиката панелите са повдигнати и разположени така, че под тях да могат да преминават селскостопански машини, да се отглеждат култури или да се извършва паша.
Защо правителството наложи ограниченията
Ограничението е преди всичко правителствена политика, а не съдебна инициатива. През май 2024 г. дясната коалиция на Джорджа Мелони включва мярката в пакет за защита на земеделието и рибарството. Основен политически защитник е министърът на земеделието, продоволствения суверенитет и горите Франческо Лолобриджида. Както пише Reuters, правителството забранява наземните модули върху земеделски територии като част от политика за ограничаване на загубата на обработваема земя.
Зад решението стоят няколко взаимно свързани причини.
Първата е продоволственият суверенитет – характерна тема за управлението на Мелони. Правителството разглежда земеделската земя не само като частна собственост, а и като стратегически национален ресурс.
Втората е опасението, че доходите от отдаване на земя на енергийни компании могат да изместят реалното производство на храни. Соларните разработчици често могат да предложат по-висока и по-предвидима рента от тази, която земеделецът получава от рисково производство, зависещо от суши, градушки, цени и субсидии.
Третата причина е натискът от влиятелни земеделски организации, най-вече Coldiretti. Те настояват, че енергийната политика не трябва да компенсира липсата на инвестиции в напояване и селскостопанска инфраструктура чрез превръщането на сухи и изоставени земи в електроцентрали.
Четвъртият фактор е опазването на италианския ландшафт – въпрос с особена политическа и икономическа чувствителност заради туризма, културното наследство и разпръснатата структура на селските територии.
Ограничението има и сериозни критици. Представители на енергийния сектор предупреждават, че големите наземни централи произвеждат по-евтина електроенергия от малките покривни системи и обикновено се изграждат по-бързо и с по-нисък разход на единица мощност.
Италия и преди забраната изостава в изграждането на големи соларни централи. Разрешителните процедури, защитата на пейзажа, споровете между централната и регионалната власт и ограниченията на електропреносната мрежа вече забавят сектора.
Има ли подобни забрани в Европа
В ЕС няма обща забрана за соларни паркове върху земеделски земи. Пространственото планиране и защитата на земеделския фонд остават до голяма степен национална и регионална компетентност. Въпреки това няколко държави прилагат правила, близки до италианската логика.
В Нидерландия от 2023 г. действа принципът „не, освен ако“. Нови соларни паркове върху земеделски и природни територии по правило не трябва да получават разрешение, освен при определени изключения – например съчетаване със земеделска дейност или предстояща промяна на предназначението. Приоритет имат покривите, фасадите, паркингите и неизползваните площи в застроени територии. Режимът се прилага чрез провинциалните устройствени наредби, обяснява нидерландското правителство.
Франция допуска обикновени наземни фотоволтаици върху земеделски, природни или горски територии само в официално определени необработвани площи, включително земи, които не са използвани поне десет години, бивши кариери и индустриални терени. Върху действащи стопанства е възможна агроволтаика, но земеделието трябва да остане водещо. Добивът обикновено трябва да е поне 90% от този на контролна площ, а покритието на терена е ограничено. При нарушение може да се стигне до демонтаж, посочва френското Министерство на земеделието.
Германия не налага подобна обща забрана. Тя използва количествени ограничения, устройствено планиране и стимули за агроволтаика и други специални системи. Допълнителното изграждане върху земеделски площи е ограничено до 80 GW към 2030 г., според германското Министерство на икономиката.
Италия следователно не е изолиран случай, но е сред държавите с най-ясно и широко общонационално ограничение.
България: ограничения, пропуски и противоречия
изображението е илюстративно
България няма италиански тип забрана. Тук законът прави разграничение основно според продуктивната категория на земята.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи търговски фотоволтаични централи могат да се изграждат върху неполивни земи от VII до X категория или върху некатегоризируеми земи. Ограничението по категория не се прилага, когато произведената електроенергия се използва за собствени нужди, но това не освобождава автоматично проекта от останалите разрешителни процедури. Действащият текст е публикуван от Министерството на земеделието. За търговски соларен парк обичайно са необходими предварително утвърждаване на площадката, екологични процедури, подробен устройствен план, промяна на предназначението на земята, плащане на такса, разрешение за строеж и присъединяване към мрежата.
През 2023 г. парламентът направи опит да въведе агрофотоволтаици, които да се строят без промяна на предназначението, като конкретните правила бъдат уредени по-късно с наредба. Едновременно с това ВЕИ проектите бяха освободени от предварителния етап за утвърждаване на площадка.
С Решение №3/2025 българският Конституционен съд обяви и двете улеснения за противоконституционни. Съдът не забрани агроволтаиката, а постанови, че съществените гаранции трябва да са в закон: земеделието трябва да остане основно, енергийното производство – допълнително, а продуктивните качества на почвата трябва да бъдат защитени чрез ясна процедура и компетентен орган.
Така България се оказва в нормативно противоречива позиция. Законът все още съдържа определение за „агрофотоволтаик“, но вече няма работещ специален режим, който да позволява истинско двойно използване на земята без промяна на предназначението. Липсват и конкретни законови показатели, сравними с италианското изискване за 80% или френското за 90% запазено производство. В резултат конвенционален соларен парк може да бъде реализиран върху земя от ниска категория след промяна на предназначението, докато един действителен агроволтаичен проект, който запазва производството, остава в правна несигурност.
Има и втори проблем: категорията измерва преди всичко продуктивните качества на земята, но не непременно нейната екологична или обществена стойност. Пасища и постоянно затревени площи могат да са от ниска категория, но да имат значение за животновъдството, местообитанията, защитата от ерозия и местния ландшафт. Формалното допускане на соларни централи върху земи от VII–X категория не отменя необходимостта от индивидуална екологична и устройствена оценка.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
