Решението на Русия и Саудитска Арабия да намалят добива на петрол доведе до поскъпване на черното злато, пише El Mundo. Това предизвика повишаване на инфлацията в Испания през септември. По-нататъшните инфлационни очаквания зависят от поведението на цените на горивата.
Черното злато отново се превръща в играч на международната политическа арена и отсега нататък ще играе решаваща роля за намаляване на инфлацията в Европа. Това важи особено за Испания – вчера стана известно, че годишната инфлация е нараснала до 3,5% през септември, въпреки че през август цифрата беше 2,6% – и в Съединените щати.
Увеличението от три десети от процентния пункт е пряка реакция на нарастващите цени на петрола. Всъщност експертите изчисляват, че всеки път, когато цената на суровия петрол Brent се покачи с $10 (€9,45), инфлацията се увеличава с три десети от процента.
Този четвъртък цената на петрола сорт Брент с доставка през ноември надхвърли 97 долара за барел (91,9 евро). За една седмица той поскъпна с четири долара и в близко бъдеще може да надмине предишния си връх, този през октомври 2022 г., когато един барел струваше над $97,9 (92,8 евро). Само за два месеца увеличението е с двадесет долара, след като през юли петролът Брент се котираше на 79,9 долара (75,7 евро).
Каква е причината за такова рязко увеличение? Това се дължи главно на решението на руския президент Владимир Путин да намали добива на петрол. Досега Русия (член на ОПЕК+) произвеждаше и продаваше толкова петрол, колкото може. През лятото обаче промени стратегията си и заедно със Саудитска Арабия намали производството, което доведе до повишаване на цените на този енергиен ресурс. По този начин, когато решат да се върнат към предишните си обеми на продажби, те ще спечелят много повече, тъй като цената ще бъде много по-висока.
За повечето страни от ЕС, които зависят от чужд петрол, тази стъпка означава директно обедняване на населението и увеличаване на инфлацията, защото води до почти автоматично покачване на цените на горивата. И тъй като въглеводородите са суровината за производството на повечето индустрии, разходите на компаниите се увеличават и те повишават цените.
Според последните данни от бюлетина за горивата на Европейския съюз бензинът е поскъпнал с 0,5% през изминалата седмица и вече се продава средно за 1,76 евро за литър, въпреки че на някои бензиностанции цената надвишава тази граница. Зареждането на среден 55-литров резервоар с бензин ще струва 97 евро, а с дизелово гориво – 93 евро.
Проблемът се усложнява и от прогнозите за следващите месеци, тъй като според експерти цените на петрола вероятно ще се покачат над сто долара за барел (94,7 евро).
„Остава въпросът колко дълго цените на петрола ще останат на това ниво. Ако, както очакваме, това е временен скок, тогава влиянието му върху прогнозата ни за инфлацията ще бъде доста слабо. Опасността обаче е те да останат високи и предприятията все повече ще повишават цените на продукцията си, което ще окаже влияние върху базисната инфлация“, предупреждават експертите. Те говорят за вероятността от така наречените вторични ефекти.
За централните банки това означава, че ситуацията става все по-сложна. Те трябва да намерят баланс между намаляването на инфлацията и опитите да предотвратят икономическа рецесия, но сега всичко това се влошава от последиците от нарастващите цени на петрола. „Нарастващите цени на петрола се превърнаха в ново предизвикателство за централните банки, изостряйки вече съществуваща трилема: как да балансираме забавящата се икономика, все още твърде високата инфлация и изоставащото въздействие на безпрецедентните повишения на лихвените проценти“, казаха експерти от ING.
Алехандра Олчезе