Всеки следващ ден на военна ескалация и ограничения в трафика през Ормузкия проток увеличава инфлационния натиск, като потенциално засяга особено силно икономики като германската. Това се посочва в анализ на финансовия експерт д-р Даниел Валтер, публикуван от Focus, който разглежда ефектите от енергийната криза и геополитическото напрежение върху цените и икономическия растеж.
Според изданието, Германия се намира в уязвима позиция вследствие на своя енергиен преход. Енергията – както електроенергията, така и петролът и природният газ – вече е скъпа, а конфликтът около Иран, включително провалените преговори и планираната блокада, водят до допълнително покачване на цените, отбелязва Focus.
Енергията като основен двигател на инфлацията
Енергията е ключов фактор за почти всички икономически процеси. Тя участва както в производството, така и в транспорта на стоки. Колкото по-енергоемко е производството, толкова по-силен е ефектът от повишените цени върху крайния продукт. Допълнително влияние оказват и транспортните разходи, които в голяма степен зависят от петрола, тъй като тежкотоварните превози не разчитат на електричество.
Вижте още – Риск от недостиг на горива заплашва икономиката на България
Особено силно засегнат е аграрният сектор. Както подчертава Focus, торовете – ключов фактор за добивите – се произвеждат основно с природен газ, а Близкият изток играе съществена роля в доставките. Ограниченията в износа вече водят до по-високи цени, които ще окажат влияние върху следващите реколти.
Забавеният ефект: как поскъпването достига до потребителите
Анализът, цитиран от Focus, обръща внимание, че ефектите върху инфлацията не се проявяват едновременно. При горивата увеличенията се усещат почти веднага, докато при други стоки има времево забавяне заради дългосрочни договори – например при електроенергия, газ или доставки в хранителния сектор.
Затова икономисти прогнозират инфлация от около 4–5%, но реалният ѝ размер остава труден за оценка. Възможно е тя да достигне и 8–10%, тъй като енергийните разходи постепенно се пренасят по веригата на производство.
Според експерта д-р Даниел Валтер, цитиран от Focus, инфлацията вероятно ще продължи да расте през цялата година именно заради този натрупващ се ефект.
Ограничените доставки през Ормуз и натискът върху цените
Допълнителен натиск идва от ограниченията в доставките през Ормузкия проток. Всеки ден с намален транспорт на петрол, газ и торове води до свиване на предлагането и съответно до по-високи цени. Дори при незабавно възстановяване на трафика, ефектите ще се усещат със закъснение заради дългите логистични вериги.
Разрушаването на инфраструктура допълнително усложнява ситуацията, тъй като води до временен спад в капацитета и изисква значителни инвестиции за възстановяване. Както подчертава Focus, тези фактори все още не са напълно „включени“ в цените, което означава, че инфлационният натиск може да продължи да се засилва.
Още по темата -Новата „пандемия“: как енергийната криза копира модела на Covid ограниченията
Риск от рецесия и сценарий на стагфлация
Според анализа, публикуван във Focus, високата инфлация неизбежно ще доведе до свиване на потреблението. Намалената покупателна способност ще принуди домакинствата да ограничат разходите си, което ще се отрази върху приходите на компаниите. Това, от своя страна, ще доведе до спад в инвестициите и допълнително ще задълбочи икономическия спад. Така рецесията се очертава като логично следствие от инфлационния шок.
Най-негативният сценарий, очертан от Focus, е навлизане в стагфлация – комбинация от икономически застой и висока инфлация. В такава ситуация централните банки се изправят пред труден избор: да повишат лихвите, за да овладеят инфлацията, или да ги намалят, за да стимулират икономиката. Според анализа, първоначално може да бъде предпочетен икономическият растеж за сметка на ценовата стабилност, което би довело до още по-висока инфлация. В краен сценарий тя може да достигне 20% или повече годишно, което създава риск от хиперинфлация.
Ограничаването на подобен процес би изисквало рязко повишаване на лихвите и сериозно свиване на държавните разходи – мерки, които обаче биха задълбочили рецесията. В заключение, както обобщава Focus, ескалацията на конфликта и ограниченията в ключови енергийни маршрути могат да ускорят навлизането в подобен кризисен сценарий, който съчетава висока инфлация, икономически спад и структурни рискове за европейските икономики.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
