Обвиненията, че едно правителство използва шпионски софтуер, за да следи собствените си граждани, опозиционни лидери, журналисти и дори министри, биха предизвикали политическо земетресение във всяка държава. В Гърция обаче това „земетресение“ продължава вече четири години – затихва, но след това отново се връща с нова сила.
Скандалът, известен като „гръцкия Уотъргейт“, се превърна в символ на крехкостта на европейската демокрация, на разминаването между власт и контрол, както и на начина, по който в дигиталната епоха може да бъде изградено наблюдаващо държавно устройство. Така го описва Зейнеп Гизем Озпънар в свой анализ, публикуван в TurkiyeToday.
Как започва скандалът с Predator
Корените на случая водят към 2019 г., когато след идването на власт на правителството на Кириакос Мицотакис гръцката Национална разузнавателна служба (EYP) е поставена директно под контрола на премиера.
Официалният мотив е повишаване на ефективността и координацията, но според анализа на Зейнеп Гизем Озпънар тази промяна концентрира безпрецедентна власт в ръцете на министър-председателя. Разузнаването фактически престава да бъде независима структура и се превръща в инструмент на изпълнителната власт.
Паралелно с това на сцената излиза компанията Intellexa, основана от бившия израелски офицер Тал Дилиан, заедно с базираната в Гърция фирма Krikel. Техният продукт – шпионският софтуер Predator – се оказва ключов в разгръщането на скандала.
Шпионският софтуер и мащабът на наблюдението
Predator се отличава с т.нар. „zero-click“ атаки – достатъчно е да бъде изпратен линк към дадена цел, за да бъде заразено устройството, независимо дали линкът е отворен.
След инсталация софтуерът дава достъп до практически цялата информация в телефона – от съобщения и имейли до камера, микрофон, местоположение и контакти. По същество това е инструмент за почти пълно дигитално наблюдение, далеч надхвърлящ традиционното подслушване.
От журналисти до евродепутати: кои са засегнати
Скандалът избухва публично през 2022 г., когато следи от Predator са открити в телефона на финансовия журналист Танасис Кукакис.
Случаят бързо придобива политически измерения, след като става ясно, че същият софтуер е използван срещу Никос Андрулакис – лидер на опозиционната партия ПАСОК и евродепутат.
Фактът, че член на Европейския парламент е бил потенциално наблюдаван чрез шпионски софтуер, свързан с държава от ЕС, изкарва случая извън рамките на националната политика и го поставя директно в дневния ред на Брюксел.
С напредването на разследванията става ясно, че списъкът с цели включва политици от опозицията, журналисти, бизнесмени, висши военни и дори действащи министри. Публично се говори за 87–90 наблюдавани лица, но реалният брой вероятно е по-висок.
Особено притеснителен е фактът, че част от лицата, подложени на законно подслушване от EYP (Националната разузнавателна служба на Гърция), са били наблюдавани паралелно и чрез Predator – съвпадение, което подкопава тезата за „частна инициатива“.
Присъдите и разкритията на Тал Дилиан
стоп кадър: Forbes/YouTube
През февруари 2026 г. съд в Атина постановява тежки присъди срещу Тал Дилиан, негови партньори и свързани бизнес фигури, като общият размер на наказанията достига 126 години и 8 месеца затвор за нарушения, свързани с незаконно придобиване на лични данни и нарушаване на тайната на комуникациите. Макар реалното изтърпяване да е ограничено до около осем години по гръцкото законодателство и да подлежи на обжалване, символиката на присъдите е значителна.
Истинският политически трус идва месец по-късно. В интервю за телевизия MEGA и международни медии Тал Дилиан заявява:
„Няма да бъда изкупителна жертва. Продавахме Predator само на правителства и служби за сигурност. Държавите, които го използват, знаят кой е определял целите.“
Тези думи, цитирани от Зейнеп Гизем Озпънар, поставят под съмнение официалната версия за „частни оператори“.
Дилиан добавя още:
„Мълчах по време на процеса, но вече няма да мълча. Възможно е да има прикриване.“
Политическият натиск и реакцията на Европа
Опозицията в Гърция, водена от Никос Андрулакис, използва тези изявления, за да поднови исканията за оставка на премиера.
Междувременно случаят придобива и международно измерение. Европейският парламент го определя като опасен прецедент, започва ново разследване за шпионаж и евентуални връзки с чужди държави, а правозащитни организации настояват за пълна отчетност.
Според анализа на Зейнеп Гизем Озпънар случаят далеч надхвърля рамките на един технологичен или правен скандал. Той поставя фундаментален въпрос: какво се случва, когато държавата използва законни и незаконни инструменти, за да наблюдава своите опоненти, а в крайна сметка наказани са само тези, които са предоставили технологията?
Отговорът на този въпрос ще бъде решаващ не само за Гърция, но и за цяла Европа, която все още изостава в регулирането на шпионския софтуер и дигиталното наблюдение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
