Германия се готви за най-голямата военна реформа от десетилетия
Германия се подготвя за най-голямата промяна в системата за военна служба от повече от десетилетие, като новият модел постепенно се изяснява. Според обстоен анализ на Welt, политическото ръководство в Берлин се стреми към баланс между доброволност и възможност за задължителна служба — решение, породено от нарастващите нужди на Бундесвера, променената среда за сигурност в Европа и ясния натиск от НАТО.
Според Welt, първата фаза от реформата предвижда през първата година да бъдат привлечени около 20 000 доброволци от един набор. От средата на 2027 г. планът става много по-мащабен: цял набор от приблизително 300 000 мъже ще бъде подложен на пълна проверка на годността, за да може държавата да изгради актуален регистър на военно способните. Обмисляното по-рано жребийно разпределение за този етап е отпаднало.
Ако обаче доброволците се окажат недостатъчни, Welt уточнява, че правителството запазва възможността за задължителна военна служба. Тя може да бъде въведена само след две условия:
-
кабинетът официално установи недостиг,
-
Бундестагът даде съгласие.
За Социалдемократическата партия (SPD) тази законова бариера е ключова — партията настоява да се гарантира, че наборът няма да бъде възстановен автоматично.
Вижте още – Фернанд Картайзер: Европа върви към война с Русия
Възможна задължителна служба: какво предвижда законът
Първоначалният проект на министъра на отбраната Борис Писториус беше ориентиран към доброволна служба. След натиска на Християндемократите (CDU/CSU), които настояваха за по-ясни количествени цели, се появи компромис, включващ жребий за проверка на годността, а при недостиг — втори жребий за реално призоваване в армията.
Както съобщава Welt, именно този „двойно-жребиен“ модел Писториус е блокирал. Той настоява новият закон — който трябва да влезе в сила в началото на 2026 г. — да гарантира пълна и масова проверка на годността, за да може държавата да знае „кой изобщо би могъл да бъде призован“ в случай на отбранителна необходимост.
Все още се обсъжда и бъдещият статус на наборниците — дали ще се третират като доброволци или като „войници за определен срок“ с по-високо възнаграждение.
Още по темата – Александър Дугин: Човечеството е на прага на война
Недостиг на войници и нарастващ натиск от НАТО
Реформата се вписва в контекста на значително разширяване на Бундесвера. По информация на Welt, Германия планира да увеличи постоянния състав на армията до 260 000 военнослужещи, както и да изгради резерв от 200 000 души. Дори предишната цел от 203 000 войници не беше постигната — сигнал за системни кадрови проблеми.
Между 2024 и 2025 г. правителството започна изграждането на нова инфраструктура за реформата:
-
повече центрове за медицинска проверка,
-
разширени административни звена,
-
нови комуникационни и регистрови системи.
Тези действия показват, че се очаква значително по-висок обем наборни процедури от настоящия доброволен модел.
Броят на желаещите доброволци също е проблем: през 2023 г. Бундесверът е привлякъл едва 9670 души, най-ниската стойност от над 20 години. Затова CDU/CSU настоява, че само доброволци не биха осигурили нужния ръст.
НАТО също играе роля. Германия пое ангажимент да предостави:
-
35 000 войници за силите за бързо реагиране,
-
нови бригади за Източния фланг на алианса.
Според експерти от Bundeswehrverband, това е практически невъзможно без рестартиран наборен модел.
Европа също затяга отбраната: кои държави променят курса
Макар че Германия стои в центъра на вниманието, тя не е единствената, която се подготвя за нови отбранителни реалности.
Литва
Върна наборната служба още през 2015 г. и постепенно разширява модела. Литва прилага селективна задължителност – всички минават през регистър, но само част се призовават.
Хърватия
Парламентът вече е одобрил план за възстановяване на задължителната военна служба след прекъсване от 2008 г. Причината: растящото напрежение в региона и войната в Украйна.
Европейските тенденции
По данни на Европейската парламентарна изследователска служба, редица държави в Централна и Източна Европа разглеждат хибридни модели — комбинация от доброволност, частичен набор и силно разширяване на резервите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
