Германия си позволява държавна бюрокрация, която все повече прилича на изкуствен пазар на труда, поставен преди реалната икономика. Това е основната теза на Томас Колбе в коментар, публикуван в Zero Hedge, където авторът описва процес, при който стотици хиляди хора се насочват към държавния сектор, докато броят на самонаетите и предприемачите в страната намалява.
Според Колбе тази тенденция не е случайна, а е резултат от политическа среда, която все по-активно насърчава зависимостта от държавата за сметка на икономическата самостоятелност. Авторът започва с на пръв поглед положителна новина: според проучване на Bertelsmann около 40% от германците на възраст между 15 и 25 години могат да си представят да започнат собствен бизнес като житейски път. За страна, в която младите хора нерядко споменават социалните помощи или държавната служба като „кариерна цел“ — понякога на шега, понякога не съвсем — това изглежда изненадващо висок дял.
Колбе обаче поставя под съмнение дали този предприемачески потенциал може да се превърне в реална вълна от нови компании. По думите му Германия е страна на „климатична трансформация“, дълбоко вкоренена вяра в държавата и все по-разрастващ се публичен сектор.
Вижте и това – Рекорден дефицит в Германия: градовете вече не издържат на социалните разходи
Частната инициатива срещу държавно насочваната икономика
В анализа си Томас Колбе описва сблъсък между свободното предприемачество и политическия стремеж към държавно управлявана икономическа трансформация. Според него предприемаческото действие — тоест свободното решение как да се разпределя капиталът — неизбежно влиза в конфликт със среда, в която енергетиката и индустрията все повече се подчиняват на централно зададени политически цели.
Авторът твърди, че в опита си да превърнат съществуващия икономически ред в система на държавно насочвана енергетика и централизирано управлявано индустриално производство, германските политици тласкат все повече средни предприятия или към фалит, или към изнасяне на дейността в чужбина. В тази рамка Колбе обяснява икономическата слабост на Германия с политически решения, които според него са предали „икономическите бижута“ на страната — като ядрената енергетика и автомобилната индустрия — на идеологически мотивирани политики.
Вижте още – ЕС връща ядрената енергия, от която се отказа. Германия остава против
Самонаетите намаляват, държавният сектор расте
Един от ключовите аргументи на Томас Колбе е статистическият контраст между намаляващия брой самонаети и растящата държавна заетост. По данните, цитирани от него, през 2000 г. в Германия е имало около 4,1 млн. самонаети лица. През миналата година техният брой вече е бил около 3,6 млн. — включително фрийлансъри, търговци, занаятчии и други хора, които изкарват доходите си на собствен риск в условията на свободния пазар.
Според Колбе с отстъплението на предприемачеството отслабва и иновативната сила на Германия. Новите, радикални и пробивни идеи, пише той, все по-често намират рисков капитал другаде, докато публичният сектор поглъща значителна част от хората, които напускат частната икономика в условията на икономически спад.
В същото време броят на заетите в публичния сектор е нараснал от 4,5 млн. души в началото на хилядолетието до 5,5 млн. днес — увеличение от над 20%. Колбе подчертава, че това се случва въпреки дигиталната революция, която би трябвало да направи възможна автоматизацията на повтарящи се административни задачи. Само през миналата година, според данните в текста, държавата е създала 205 000 нови работни места в публичния сектор.
Тук авторът прави едно от най-острите си заключения: бюрокрацията, според него, не създава икономическа стойност. Той не твърди, че всяка държавна функция е ненужна, но настоява, че регулации, документация и административни процедури не могат да заместят реалната пазарна дейност.
Субсидии, регулации и машината за преразпределение
Колбе поставя специален акцент върху мащаба на субсидиите в германската икономика. Той цитира икономиста Ларс Фелд, според когото общият размер на субсидиите през миналата година е достигнал 321 млрд. евро — сума, равняваща се на около 7% от цялата икономическа продукция на страната.
В интерпретацията на автора това е не просто държавна помощ, а огромна система за преразпределение, около която се формират цели бизнес модели. Колбе използва изключително остра формулировка, описвайки тези средства като „Еверест от корупционни пари“, преследван от съмнителни „субсидийни предприемачи“. Според него така се изгражда механизмът на зелената трансформация — система, при която част от икономическите играчи печелят не чрез пазарна иновация, а чрез достъп до публични средства.
Zero Hedge представя тази теза като част от по-широката критика към германската икономическа политика: бюрократични пречки, нови налози, сложни регулации и натрупване на национална и европейска администрация изсмукват ресурси от продуктивните сектори. Според Колбе това води до раздробяване на общата икономическа продуктивност и създава порочен кръг, който може да бъде прекъснат само чрез радикална държавна реформа и сериозно намаляване на бюрократичната тежест.
НПО секторът като нова икономическа тежест
Още един елемент в анализа на Колбе е ръстът на заетостта в неправителствения сектор. По неговите данни броят на работещите в НПО сектора е нараснал от около 2 млн. души в началото на хилядолетието до 3,5 млн. днес.
Авторът разглежда това като особено тревожен процес, защото според него производителната средна класа все по-често е принудена чрез данъчни и фискални механизми да финансира собствени идеологически опоненти. В този контекст той споменава климатичните активисти, които се залепваха по пътищата, както и движението Fridays for Future, описано от него като символ на истеризираната политическа култура около зелената трансформация.
Тонът на Колбе остава силно критичен: според него милиони хора са „позиционирани“ в дейности, които не произвеждат реална стойност, а съществуват чрез пренасочване на пари, изработени от служители, предприемачи и частния сектор. В неговия прочит това е противоположността на пазарното общество, в чийто център би трябвало да стои предприемачът — като двигател на прогреса, иновациите и социалната стабилност.
Германия в режим на икономическо свиване
В заключителната си линия Томас Колбе свързва всички тези процеси — намаляването на самонаетите, растежа на бюрокрацията, зависимостта от субсидии и разширяването на НПО сектора — с по-широка картина на икономически упадък. Според него реалните доходи на германските граждани са под натиск, трудовият пазар е изкривен, инфлацията расте, а продължаващата „миграция на бедност“, както я нарича авторът, допълнително натоварва обществото.
Колбе описва Германия като страна, която все по-силно навлиза в апатичен и странно приглушен „degrowth“ режим — състояние, при което икономическият спад вече не се възприема като извънредна ситуация, а като нова нормалност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
