Германия е изразходвала около 64,2 милиона евро от 2020 г. насам, за да финансира доброволното напускане на страната от мигранти или тяхното преместване в друга държава, готова да ги приеме. Данните показват обаче, че властите срещат сериозни трудности при възстановяването на средствата, когато хора, получили помощ за заминаване, по-късно се върнат отново в страната. Това съобщава германската медия Focus Online, позовавайки се на отговори на федералното правителство на парламентарни въпроси.
Средствата са предоставяни по програмата REAG/GARP – Reintegration and Emigration Programme for Asylum-Seekers in Germany / Government Assisted Repatriation Programme (Програма за реинтеграция и доброволно завръщане на търсещи убежище в Германия). Тя подпомага граждани на държави извън ЕС, които нямат дългосрочно право на пребиваване в Германия и желаят доброволно да напуснат страната, но не разполагат с необходимите финансови средства. Според информацията, цитирана от Focus Online, само през 2025 г. по програмата са изразходвани над 11,3 милиона евро, като сумата представлява междинен резултат, тъй като окончателният годишен баланс все още не е приключил.
Програмата, с която Германия плаща на мигранти да напуснат страната
Програмата финансира различни разходи, свързани с доброволното напускане на Германия. Сред тях са например самолетни или автобусни билети, както и медицинска помощ по време на пътуването. Освен това според официалната база данни за финансиране е възможна и еднократна помощ до 1000 евро за напускащите страната.
Най-новите данни на германското правителство, цитирани от Focus Online, хвърлят светлина и върху проблема с повторното влизане в Германия. Ако човек, получил финансова помощ за доброволно заминаване, по-късно се върне в страната, той трябва да възстанови получените средства.
Вижте още – Фалшиви „непълнолетни“ мигранти струват милиони на Германия
Билети, медицинска помощ и до 1000 евро бонус за заминаване
изображението е илюстративно
На практика обаче събирането на тези средства се оказва трудно. Докато през 2022 г. общата сума на предявените искания за връщане на пари е надхвърляла 260 000 евро, за 2024 и 2025 г. тя е значително по-ниска и възлиза на 49 915,92 евро, сочат данните на германското правителство.
Реално получените обратно средства са още по-малко. През 2022 г. например са възстановени едва около 56 781 евро, което е ниво, характерно и за периода 2020–2023 г. За 2024 и 2025 г. към момента балансът дори остава нулев, посочват властите.
Според правителството причината е, че често се подават молби за отсрочка, разсрочено плащане или официални възражения, което забавя процеса. Въпреки това се очакват първи постъпления.
Когато мигрантите се върнат: защо държавата трудно си връща парите
От 2024 г. администрирането на програмата REAG/GARP се извършва от Федералната служба за миграция и бежанци (BAMF). Преди това отговорността е била на Международната организация по миграция (IOM).
Данните показват също, че през 2025 г. общо 16 576 души са напуснали Германия чрез програмата – или са се върнали в страната си на произход, или са се преместили в друга държава, готова да ги приеме.
Над 16 000 души са напуснали Германия чрез програмата през 2025 г.
Темата за доброволните връщания предизвиква и политически реакции. Рене Шпрингер, говорител по социалната политика на парламентарната група на „Алтернатива за Германия“ (AfD) и председател на партията в провинция Бранденбург, определя политиката на федералното правителство като неефективна.
Пред Focus Online той коментира, че инициативите за връщане и депортиране са „лоша шега“. По думите му вместо да демонстрира решителност, държавата показва безсилие спрямо повторното влизане на чужденци, които преди това са получили значителни суми от данъкоплатците, за да напуснат Германия.
Вижте и това – По датски модел: Лондон ще плаща до £30 000 на мигранти да си тръгнат
Политически спор в Германия: хуманна мярка или прахосване на пари
Въпреки критиките, редица германски политици защитават модела на доброволното напускане. Според министъра на вътрешните работи на Бранденбург Рене Вилке от Германската социалдемократическа партия (SPD) това е „по-хуманен и често по-евтин подход“ в сравнение с принудителните депортации. Освен това в някои случаи депортирането е юридически невъзможно, което прави доброволното връщане единствената реална опция.
Подобна позиция изразява и министърът на вътрешните работи на провинция Хесен Роман Позек от Християндемократическия съюз (CDU). В интервю за Хесенския радиоразпръсквател (HR) той подчертава, че доброволното напускане трябва да има приоритет пред депортацията, тъй като много опити за принудително извеждане се провалят – например когато хората се укрият, потърсят църковно убежище или окажат активна съпротива.
Подобна позиция заема и директорът на Федералната служба за миграция и бежанци, Ханс-Екхард Зомер. В интервю за списание „Шпигел“ той заявява, че депортацията трябва да бъде крайна мярка.
По думите му първата стъпка трябва да бъде да се направи доброволното връщане по-привлекателно – включително чрез по-големи финансови стимули.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
