Може ли Франция да е камъкът, който да обърне еврокаруцата?
Новият френски премиер Себастиен Льокорню започна мандата си под тежката сянка на социални протести и нарастваща финансова нестабилност. Само в първия му ден на поста – 10 септември – движението „Bloquons tout“ („Да блокираме всичко“) се опита да парализира страната.
Според данни на Министерството на вътрешните работи, цитирани от The Connexion, в демонстрациите са участвали около 197 000 души, далеч над очакваните от медиите 100 000. Въпреки това протестите не успяха да спрат нормалния ритъм на Франция. Вътрешният министър Брюно Ретайо призна, че проявите „се провалиха“ поради липсата на организация и децентрализирания им характер. Макар да имаше сблъсъци, запалени автомобили и над 670 ареста, вечерта протестите вече бяха стихнали.
„Bloquons tout“ се оказа своеобразна гражданска инициатива без ясно ръководство – групи, организирани чрез социални мрежи и Telegram. Това даде локална енергия, но и осуети национален ефект. Радикални синдикати като CGT и крайнолявата „Непокорна Франция“ се включиха, но без да поемат контрол. По тази причина акцията не можа да предизвика реална национална блокада, в контраст с добре организираните синдикални стачки.
Въпреки това, The Connexion отбелязва, че следващата ключова дата е 18 септември, когато осемте най-големи синдиката във Франция са обявили национална стачка. Очаква се сериозно смущение в железопътната и въздушната мрежа, а към протеста ще се присъединят учители, държавни служители, болничен персонал и работници от частния сектор.
Финансова буря над Франция
Докато социалното напрежение расте, икономическата картина на Франция буди още по-голямо безпокойство. Публичният дълг вече достига 113–114 % от БВП, а прогнозите сочат, че може да достигне 118 % до 2026 г. Разходите за обслужване на дълга са скочили до около 59 милиарда евро през 2024 г., като се очаква да надхвърлят 100 милиарда до 2029 г.
Бюджетният дефицит остава над 5.8 % от БВП, далеч от лимита от 3%, заложен в правилата на ЕС. Правителството на Франсоа Бейру се опита да наложи непопулярни мерки – замразяване на социални помощи и дори премахване на два официални празника – което предизвика масов отпор и доведе до падането му. Политическата нестабилност прави още по-трудно въвеждането на фискални реформи.
Financial Times отбелязва, че Франция вече се възприема от инвеститорите като част от „периферията“ на еврозоната. Доходността по 10-годишните държавни облигации доближава тази на Италия, а рискът спрямо Германия расте. Това означава по-скъпо финансиране и ерозия на доверието.
Германия гледа с тревога
За Берлин ситуацията във Франция е повече от вътрешнополитически проблем – тя застрашава стабилността на цялата Еврозона. Германия е еталонът за „сигурни“ държавни облигации, докато Париж започва да се превръща в рисков фактор.
Германски анализатори и инвеститори подчертават, че честите смени на премиери и провалените реформи правят Франция ненадежден партньор във фискалните правила на ЕС.
Камъкът пред еврокаруцата?
Франция е втората по големина икономика в еврозоната. Ако бюджетните проблеми ескалират и общественото недоволство блокира реформите, Париж може да се превърне в „камъкът, който да обърне еврокаруцата“. Нарастващите разходи по дълга, отслабеното доверие на пазарите и политическата нестабилност създават реална опасност от разклащане на целия европейски проект.
Предстоящата национална стачка на 18 септември ще бъде първият сериозен тест за новия премиер Льокорню. Ако той не успее да овладее както улицата, така и бюджетния хаос, Франция може да се окаже в центъра на най-голямата криза за еврозоната от дълги години насам.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
