Начало Европа Франция върви към ислямизация, радикализацията сред младите расте

Франция върви към ислямизация, радикализацията сред младите расте

от kritichno.e
Марион Марешал

Франция е изправена пред ускорена ислямизация, радикализация на младите мюсюлмани и демографска трансформация, която може да промени самата същност на държавата – това предупреждава френският политик Марион Марешал, според която „законът на числата“ може да доведе до превръщането на страната в „нова мюсюлманска нация“.

В интервю за подкаста „Interférence“ на Brussels Signal Марешал развива подробна теза за дълбоки културни, демографски и политически процеси, които според нея вече променят Франция. Интервюто е водено от Карел дьо Конинк.

Марион Марешал е представител на френската национална десница, бивш депутат и част от политическата фамилия Льо Пен. Тя е племенница на Марин Льо Пен и внучка на Жан-Мари Льо Пен. В последните години Марешал се дистанцира от „Национален сбор“ и се позиционира като самостоятелен идеологически глас в дебата за миграцията, идентичността и бъдещето на Европа.

Радикализацията сред младите и нарастващото напрежение

Афганистан мигранти

изображението е илюстративно

Според Марешал един от най-тревожните процеси във Франция е нарастващата радикализация на мюсюлманската младеж. По думите ѝ не става въпрос само за увеличаване на броя на мюсюлманите, а за промяна в тяхната идеологическа ориентация.

„Колкото по-млади са, толкова по-радикални са“, казва тя, като се позовава на социологически изследвания, според които значителна част от младите мюсюлмани във Франция проявяват симпатии към ислямистки течения, включително и към джихадистки идеи. Тя цитира данни, анализирани от френското издание Le Point, според които около 120 000 мюсюлмани във Франция имат симпатии към джихадизма.

Културна сецесия и „зони с друго право“

Марешал обяснява процеса чрез комбинация от фактори – масова миграция, формиране на затворени общности и идеологическо влияние. По думите ѝ цели поколения израстват в квартали, в които доминира мюсюлманско население с извъневропейски произход, което създава условия за т.нар. „културна сецесия“.

В тези среди, според нея, се развива силно антифренско и антибяло чувство, което тя свързва както с исторически интерпретации за колониализма, така и с образователната система.

„На тези млади хора им е обяснявано, че Франция е държава на колонизатори и робовладелци, че няма нищо, което да обичат в нея“, посочва Марешал.

В резултат ислямът се превръща не просто в религия, а в основен носител на идентичност, докато принадлежността към френската държава отслабва.

AI генерирано изображение: нощен европейски квартал с групи мъже в тъмни дрехи, огън в варел и полиция в далечината, създаващи усещане за зона без контрол

изображението е илюстративно

Особено остър е анализът ѝ за определени градски райони, които често се определят като „зони без право“. Марешал отхвърля този термин и твърди, че там всъщност действа друг тип правов ред:

„Това не са зони без право. Това са зони с право, което вече не е френско – правото на бандите, на наркотрафика и на шариата.“

Тя предупреждава, че тези зони се разширяват и могат да се превърнат в доминиращ модел, ако не бъдат предприети мерки.

Вижте още – „Зони без контрол“ се разширяват в Европа заради миграцията и отслабващата държава

Демографията и миграцията като двигател на промените

В основата на нейната теза стои демографският аргумент.

„Демографията прави историята“, заявява Марешал, като подчертава, че когато в дадени райони мнозинството вече не принадлежи към традиционната култура, асимилацията става невъзможна. Тя дава пример с училищата, където при преобладаващо мюсюлманско население, според нея, е трудно да се наложи принципът на разделение между религия и държава, който тя определя като продукт на европейската и християнска традиция.

Марешал посочва, че Франция приема около 500 000 имигранти годишно – процес, който според нея ускорява демографската трансформация. Като решение тя предлага твърда миграционна политика, включително експулсиране на нелегални мигранти, ограничаване на пребиваването на дългосрочно безработни или осъждани чужденци, както и затягане на условията за придобиване на гражданство и възможност за неговото отнемане при липса на интеграция.

Тя говори и за т.нар. „ремиграция“ – връщане на чужденци, които нямат френско гражданство и не са интегрирани.

„Няма да спасим всичко, но можем да спрем тенденцията“, признава тя, като предупреждава, че ако процесът продължи, Франция може да се промени необратимо.

Критика към Макрон и състоянието на френската държава

В интервюто Марешал отправя и остри критики към управлението на Еманюел Макрон. Според нея Франция се намира в състояние на дълбока икономическа и политическа криза, белязана от високи публични разходи, тежка данъчна тежест, отслабена индустриална база и нарастващ държавен дълг. Тя определя страната като „една от последните истински социалистически държави в Европа“, която „живее на кредит“ и системно харчи повече, отколкото произвежда.

Марешал критикува Макрон и за липса на ясна идеологическа линия, като посочва рязка промяна в позициите му по ключови теми – от намеренията за отказ от ядрената енергетика в началото на мандата до последващото ѝ обявяване като стратегически необходима. Подобен разрив, според нея, се наблюдава и в миграционната политика – въпреки заявените цели за пълно експулсиране на нелегалните мигранти, реалните резултати остават около 7%.

По думите ѝ липсата на последователност и стабилна политическа визия е довела до институционална парализа, изразена в отсъствие на ясно мнозинство и честа смяна на правителства, което ограничава способността на Франция да играе активна роля на международната сцена.

Книга, наследство и политическа визия

В края на разговора Марешал говори и за своята книга „Being a Le Pen“ („Да бъдеш Льо Пен“), в която разглежда основните предизвикателства пред Франция и историята на националната десница.  Тя отдава ключова роля на своя дядо Жан-Мари Льо Пен, когото определя като „визионер“, поставил теми като имиграцията, глобализацията и европейската интеграция още през 80-те години.

Според нея да бъдеш „Льо Пен“ не е просто фамилна принадлежност, а позиция – отказ от политическа коректност, защита на националния интерес и готовност за противопоставяне.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини