2027 г. може да се превърне в годината, в която европейската подкрепа за Украйна ще бъде подложена на най-тежкото си политическо изпитание. Поредица от ключови избори, икономическото напрежение и възходът на партии, критични към Киев, могат да създадат „перфектна буря“, способна да свие значително финансовата и военната помощ.
Този песимистичен сценарий е развит от руския политолог Геворг Мирзаян в авторска публикация за „Взгляд“. Впоследствие текстът е адаптиран от Observateur Continental и препубликуван в секцията за външни автори на AgoraVox.
От предупреждението на Иван Кръстев до „перфектната буря“
изображението е илюстративно
Мирзаян стъпва върху предупреждение на българския политолог Иван Кръстев, цитирано от германския вестник Die Welt. Според Кръстев 2027 г. ще бъде решаваща за европейската политика заради важните избори във Франция, Полша, Италия и Испания. Евентуалният успех на „радикални и популистки сили“ може да отслаби европейското единство и да бъде използван от руския президент Владимир Путин.
В анализа си за „Взгляд“ Мирзаян разширява този политически сценарий и го пренася върху бъдещето на европейското финансиране за Украйна. Според него пълното прекратяване на помощта остава малко вероятно, но при съчетаването на няколко неблагоприятни обстоятелства сегашната „финансова река“ може да се превърне в значително по-малък поток.
Как европейската „финансова река“ може да се превърне в поток
Първият елемент от описаната от руския политолог „перфектна буря“ е темата за Украйна да се превърне в токсичен вътрешнополитически въпрос. Това може да се случи при голям скандал, свързан с използването на европейски средства, или при засилване на общественото недоволство от цената на продължителната подкрепа.
Мирзаян използва остри формулировки, като определя Украйна като „черна дупка“ за европейските пари и допуска, че евентуални разкрития за злоупотреби биха дали силно оръжие на партиите, които настояват помощта да бъде прекратена. Това е част от критичния към Киев политически прочит на автора, върху който е изграден целият сценарий.
Вторият необходим фактор според него е голяма изборна загуба на управляваща европейска партия, която избирателите да свържат пряко с разходите за Украйна. Подобен резултат би могъл да убеди останалите европейски правителства, че безусловната подкрепа за Киев вече носи прекалено висока вътрешнополитическа цена.
Авторът обръща специално внимание на Франция, където президентските избори през 2027 г. ще сложат край на управлението на Еманюел Макрон. Към изборния календар той прибавя гласуванията в Италия, Испания, Полша, Словакия, Финландия, Естония и Гърция, както и възможността за предсрочни избори в други европейски държави.
В публикацията се допуска, че партии, дошли на власт благодарение на общественото недоволство от „безкрайната подкрепа за Киев“, могат да ограничат националните си вноски, да блокират общоевропейски решения или да поставят много по-тежки условия за отпускането на нови средства.
Третият елемент от „перфектната буря“ е голямо поражение на украинската армия или значителен руски пробив на фронта. Според Мирзаян подобно развитие може да промени отношението и на партии, които досега са подкрепяли Киев, ако те преценят, че продължаването на финансирането вече не може да доведе до желания военен резултат.
При едновременното наслагване на военен неуспех, финансов скандал и изборен трус европейските политици могат да започнат да се дистанцират от Украйна, прогнозира авторът. В характерния си остър стил той сравнява евентуалния процес с бягство от потъващ кораб и допуска, че някои правителства ще потърсят възстановяване на отношенията с Москва.
Финансирането за 2027 г. вече е осигурено
Финансовата основа на европейската подкрепа през самата 2027 г. обаче вече е положена. През 2026 г. Европейският парламент одобри заем от 90 млрд. евро за покриване на финансовите и военните потребности на Украйна през 2026 и 2027 г., съобщава Европейският парламент.
Средствата се набират от Европейската комисия на капиталовите пазари и трябва да бъдат предоставяни поетапно при изпълнение на определените условия. На 14 юли 2026 г. Европейската комисия обяви началото на отпускането на 3,9 млрд. евро за закупуване на безпилотни летателни апарати в рамките на общия пакет.
Към февруари 2026 г. общата европейска подкрепа за Украйна от началото на войната е достигнала близо 195 млрд. евро, сочат данните на Европейската комисия. В тази сума влизат военната и финансовата помощ, хуманитарната подкрепа, разходите за украинските бежанци и средствата, осигурени чрез приходите от блокирани руски активи.
Наличието на одобрен пакет не премахва политическите рискове, описвани от Мирзаян. Те могат да се проявят чрез забавяне на отделни траншове, по-тежки условия, затруднения при вземането на решения и намаляване на двустранната помощ от отделни европейски държави.
Данните на Ukraine Support Tracker на Института за световна икономика в Кил показват, че до април 2026 г. европейската военна помощ остава на сравнително високо равнище, особено при доставките на дронове. Новите финансови и хуманитарни ангажименти обаче са се забавили значително, основно заради закъснения при активирането на европейското финансиране.
Подкрепата остава висока, но разделенията се задълбочават
Обществената картина в Европа също остава противоречива. Според публикувания през 2026 г. Стандартен Евробарометър 76% от гражданите на ЕС смятат, че Европейският съюз трябва да продължи да подкрепя Украйна до постигането на справедлив и траен мир.
Отношението обаче се различава значително между отделните държави и политически групи. Анализ на Европейския съвет за външна политика показва, че избирателите на редица десни партии са много по-критични към Украйна. Опасенията от „безкрайна война“, разходите за подкрепата и евентуалното украинско членство в ЕС могат да се превърнат във важни теми на предизборните кампании.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
