Темата за федерализацията на Европейския съюз дълго време присъстваше в българския публичен дебат под по-меки и разтегливи формулировки – „по-дълбока интеграция“, „Европа в ядрото“, „сърцето на европейските политики“. През последните дни обаче тя беше назована директно, което отключи рязко противопоставяне, но и рядка яснота по въпрос, който засяга държавния суверенитет, сигурността и самата политическа природа на ЕС.
Асен Василев в „Неделя 150″/стопкадър: YouTube-Новините на БНР
Повод за новия етап на дебата стана публичен коментар на Асен Василев, председател на Продължаваме промяната. Както съобщи БГНЕС, Василев заяви, че в международен план партията вярва, че единственият начин България да бъде богата и сигурна е ЕС сам да може да се грижи за своята сигурност.
„Федерализация на ЕС, обща армия. Силна отбрана, която зависи от ЕС“, подчерта Василев.
Именно тази формулировка – пряка, недвусмислена и без обичайните евфемизми – налага по-широко обяснение какво реално означава федерализацията и защо тя предизвиква толкова силни реакции.
„Федерализация на ЕС“ – какво означава и какво променя
Федерализацията на Европейски съюз означава качествена промяна в начина, по който се упражнява властта – от съюз на суверенни държави към наднационална политическа конструкция с централни правомощия. Това не е просто „по-добра координация“, а прехвърляне на ключови държавни функции от национално към европейско ниво.
На практика федерализацията би включвала общ европейски бюджет със собствени приходи, общ дълг като постоянен инструмент, а не като извънредна мярка, и намаляваща роля на националните парламенти при вземането на фискални решения. Към това се добавят обща отбрана и сигурност, при които стратегическите решения се вземат на европейско равнище, единна външна политика, както и засилване на правния приоритет на правото на ЕС спрямо националните конституции и съдилища.
Съществената разлика спрямо класическите федерации е, че ЕС няма общ федерален народ (demos) и няма приета федерална конституция, одобрена чрез пряк общоевропейски суверенитет. Именно това поражда критики за „федерализация без демократичен мандат“, докато поддръжниците я разглеждат като историческа необходимост в условията на глобална несигурност.
Вижте още – Урсула готви заобикаляне на ЕП със сделката ЕС–Меркосур
Европа и федералният дебат: реални примери и тенденции
Макар малко европейски лидери да използват открито думата „федерализация“, идеята присъства от години под различни формулировки. Френският президент Еманюел Макрон многократно говори за „европейски суверенитет“, включително в областта на отбраната и икономиката. В Германия водещи политически кръгове подкрепят по-силна обща фискална рамка, а по време на пандемията беше направен прецедент с общия европейски дълг.
Групи като Spinelli Group в Европейския парламент и Съюзът на европейските федералисти открито настояват за федерална Европа с общо управление, бюджет и отбрана. Анализаторите често определят решенията от последните години като движение към де факто федерални механизми, дори без официалното им назоваване като такива.
Костадин Костадинов: федерализацията като край на българската държавност
Плакатът е с цитат от Виктория Нюланд, бивш зам.-външен министър на САЩ.
От противоположния полюс реагира лидерът на Възраждане Костадин Костадинов, който в публикация във Facebook посочи:
„Надявам се българският народ да си отвори очите, да излезе от мъртвешката кома и да види, че му копаят гроба“, пише Костадинов.
Той заявява, че България вече няма свои пари, че е била „насила и незаконно“ вкарана в еврозоната, че разполага с „фиктивна армия“, „полумъртва икономика“ и почти ликвидирано земеделие, неспособно да изхрани повече от 20% от населението. Според него „еничарите“ водят страната към пълно заличаване.
В публикацията си Костадинов твърди, че ПП–ДБ официално са заявили борба за превръщането на България в регион на федерална европейска държава, като подчертава, че според него всички останали партии, както и бившият президент, поддържат тази линия, прикривана досега под формулата „пълна интеграция“. Той завършва с ясен политически призив, заявявайки, че единствено Възраждане може да гарантира оцеляването на българската държава и българската народност.
Виктор Блъсков: „Това е новият и най-важен дебат в Европа“
Трета, по-умерена и аналитична перспектива предлага журналистът Виктор Блъсков в коментар във Facebook. Той заявява, че по принцип е против федерализацията, но подчертава, че въпросът е сложен и самата „федерация“ все още не е ясно какво точно означава.
По думите му темата за федерализацията е новият и най-важен дебат в Европа, независимо дали политиците говорят за него открито или не. Блъсков посочва, че дори обществата да нямат ясна позиция, процесите ще се развиват, а решения ще бъдат взети.
Той дори заявява, че би искал Асен Василев да има по-силно парламентарно присъствие, не заради властта, а за да вкара темата за еврофедерализма открито в парламентарния дебат, както и други партии да заявят позиции – включително такива за „Европа на нациите“.
Според Блъсков именно това е ключовият въпрос – България трябва предварително да знае дали е „за“ федерализацията и при какви условия би направила компромис, когато се стигне до нов европейски договор, под който страната ще трябва да положи подписа си.
Той прави паралел с 2020 г., когато с влизането на България в ERM-2 и фактическото обвързване с еврото, обществен интерес почти липсваше, тъй като темата не е била ясно поставена и обсъждана публично. По думите му именно това е рискът и сега – ключови решения да бъдат взети, без реален обществен дебат.
Сигурност срещу суверенитет – накъде върви България в ЕС
Сблъсъкът между позициите очертава фундаментален избор, пред който България може да бъде изправена в следващите години. От едната страна федерализацията се представя като път към сигурност, сила и геополитическа тежест. От другата – като процес, който окончателно лишава държавата от реален суверенитет. Федерализацията на ЕС не би била технически детайл, а въпрос за това кой взема решенията, от чие име и с каква демократична легитимност. Въпросът е дали сегашният модел, който се налага, свързан с ограничаване суверенитета на държавите и взимането на решения въпреки общественото мнение, трябва да бъде продължен с повече правомощия.
„Ето така умира демокрацията – сред оглушителни аплодисменти“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
