Приемането на еврото в Хърватия през 2023 г. е довело до осезаемо поскъпване, нарастваща инфлация и сериозен натиск върху стандарта на живот, показва разговор между евродепутата Рада Лайкова и икономиста Иван Перкович в Европейския парламент. Според Лайкова, случаят с Хърватия е показателен за начина, по който решения с дългосрочни икономически последици се вземат на европейско ниво без достатъчна демократична легитимност и без реално участие на гражданите.
Еврото въведено без референдум
Хърватия се присъединява към Европейския съюз през 2013 г., а десет години по-късно приема и еврото. Според Перкович обаче процесът не е преминал през пряко допитване до гражданите.
„Повечето от нас очакваха референдум за приемането на еврото. Правителството обаче реши, че това не е необходимо“, посочва той.
Вижте още – Емил Йотовски: Пица за 20 еврака – но „не е от еврото“
По думите му, макар в европейските договори да съществува ангажимент за приемане на единната валута, има държави, които не са го направили. В този контекст той определя процеса като наложен:
„В известен смисъл можем да кажем, че еврото беше наложено на хърватския народ.“
Опитите за организиране на референдум също се оказват неуспешни. Законодателството изисква събиране на голям брой подписи в рамките на 14 дни – задача, която според него е практически невъзможна за по-малки политически сили.
Рада Лайкова подчертава, че липсата на референдум поставя въпроси за легитимността на подобни решения и създава усещане за отдалеченост между институциите и гражданите. По думите ѝ, когато се вземат решения с толкова дълбоки икономически и социални последици, прякото участие на обществото не бива да бъде заобикаляно.
Още по темата – От „Тука е така“ до „Е, и?“: националните девизи на България
Скок на цените и инфлация след 2023 г.
Един от първите ефекти след въвеждането на еврото е повишаването на цените. По официални данни, цитирани в разговора, увеличението достига между 10 и 15%, въпреки първоначалните прогнози за ръст под 1%.
В отговор на инфлационния натиск хърватското правителство въвежда контрол върху цените на хранителни продукти. Мярката започва с ограничен брой стоки, но постепенно обхватът ѝ се разширява.
„Първоначално това бяха около 8–10 продукта, след това станаха 70, а по-късно 100. И към март 2026 г. тази мярка все още е в сила“, обяснява Перкович.
Според Лайкова подобни мерки са индикатор за по-дълбоки структурни проблеми, а не за временно отклонение. Тя отбелязва, че необходимостта от административен контрол върху цените поставя под съмнение обещанията за стабилност и предвидимост, които често съпътстват приемането на еврото.
Може да ви е интересно – След еврото: икономист предупреждава за инфлация и риск от гръцки сценарий
Разходите за живот и жилищният пазар под натиск
Според икономиста най-сериозният проблем за хърватските граждани са разходите за живот, които се превръщат във водеща тревога. Пазарът на недвижими имоти също отбелязва значително поскъпване. При средна заплата около 1200 евро, цените на жилищата – между 3000 и 7000 евро на квадратен метър – правят покупката практически недостъпна. Допълнителен натиск оказва интересът на чуждестранни купувачи, тъй като Хърватия е популярна туристическа дестинация.
Данните показват, че инфлацията в Хърватия остава по-висока от тази в Еврозоната. През 2023 г., когато Хърватия влиза в Еврозоната, тя достига 8.4% при 5.4% за Еврозоната, а през 2025 г. – 4.4% при 2.5%.
Перкович подчертава, че инфлацията засяга най-силно хората с фиксирани доходи:
„Тя е по същество данък върху заплатите.“
Лайкова акцентира, че именно тези ефекти – поскъпване на основни стоки, натиск върху доходите и недостъпност на жилищата – са реалното измерение на подобни икономически решения за обикновените граждани, което често остава извън официалната реторика.
Политическо решение или икономическа необходимост
По думите на икономиста, в обществото доминира усещането, че приемането на еврото е било преди всичко политическо решение.
„Особено като се има предвид високата инфлация през 2023 г. – защо да се влиза точно тогава в Еврозоната?“, пита той.
Липсата на референдум допълнително засилва това възприятие и поставя въпроси за демократичната легитимност на решението. Темата за икономическия и финансов суверенитет също заема централно място в разговора. Според участниците, решения с дългосрочни последици за държавата и бъдещите поколения са били взети без пряко участие на гражданите.
Рада Лайкова обобщава, че случаят с Хърватия следва да бъде разглеждан не като изолиран пример, а като предупреждение. По думите ѝ, когато икономическите решения се превръщат в политически проекти, без достатъчен обществен дебат и съгласие, рискът от негативни социални и икономически ефекти нараства значително.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
