В началото на октомври 2025 г., докато политическото му бъдеще висеше на косъм, френският премиер Себастиен Льокорню – който подаде оставка и бе повторно назначен – обяви, че отлага непопулярната пенсионна реформа до 2027 г., когато ще се проведат следващите президентски избори.
Според публикация на The Conversation, това решение предизвика остри реакции: социалистите в парламента го посрещнаха като победа, бизнесът – с тревога, а рейтинговата агенция S&P понижи кредитната оценка на Франция заради нарастващите бюджетни рискове.
Демографската криза и провалените реформи
Както подчертава The Conversation, проблемът не е само френски. Почти всички европейски държави са изправени пред пенсионна криза, чиито причини са известни отдавна: застаряващо население, ниска раждаемост, по-дълга продължителност на живота и намаляващ дял на работещите в икономиката.
Това води до класическа дилема – все по-малко хора финансират все повече пенсионери, които живеят по-дълго. В същото време технологичните промени намаляват дела на труда в БВП, което свива приходите в пенсионните системи.
Вижте още – Стивън Шоу: Обществата умират без деца
Моделите „плащай, докато работиш“, върху които е изградена социалната държава в Европа, са създадени при съвсем различна демографска реалност. Въпреки това, отбелязва изданието, всяка идея за повишаване на пенсионната възраст предизвиква масови протести в Париж, Мадрид или Брюксел.
Във Франция реформата на Льокорню предвиждаше пенсионната възраст да се вдигне от 62 на 64 години – далеч по-малко от Дания, която я обвързва с продължителността на живота и вече е приела повишение до 70 години до 2040 г.
Пътят към по-устойчива пенсионна система
Авторите на The Conversation смятат, че пенсионните реформи се провалят не по икономически, а по политически причини. Демографските промени са предвидими, разходите – изчислими, а инструментите за адаптация – известни.
Но реформите се сриват, щом се сблъскат с предизборни интереси и обществено недоверие.
Вместо да се фокусират върху един елемент – като възрастта за пенсиониране – експертите предлагат многопластов подход, който едновременно регулира разходите, вноските и компенсира засегнатите групи. Испания е използвана като пример, но уроците ѝ важат за много държави, включително Франция.
Според анализа, за да станат реформите устойчиви и приемливи, трябва да се въведат автоматични корекционни механизми, които адаптират пенсиите към икономическата и демографската динамика. Така системите стават по-предвидими и не зависят от политически компромиси при всяка нова реформа.
Освен това се препоръчва еднократна компенсация за засегнатите работници и пенсионери, чрез директен трансфер на средства от държавата към домакинствата. Макар това да увеличава публичния дълг, историята показва, че реформи без компенсации бързо се отменят под обществен натиск.
The Conversation обобщава пет ключови мерки за успешна пенсионна реформа:
-
„Фактор на устойчивост“, който свързва размера на пенсията с очакваната продължителност на живота – колкото по-рано се пенсионира човек, толкова по-ниска пенсия получава.
-
Автоматично актуализиране на пенсионните права според финансовото състояние на системата, вместо само спрямо инфлацията.
-
Изчисляване на пенсията върху целия трудов стаж, а не само върху последните 20–25 години, за да се избегнат неравенства.
-
Премахване на тавана върху осигурителните вноски, но с ограничаване на максималния размер на пенсиите – богатите да внасят повече, без да получават пропорционално по-високи плащания.
-
Еднократна компенсация за губещите от реформата, финансирана с държавен дълг, за да се осигури плавен преход и обществена приемливост.
Цената на бездействието за Европа
Ако тези мерки се приложат, системите биха станали по-стабилни и биха насърчили частните спестявания и по-дългия трудов живот. Но както подчертава The Conversation, дори най-добре планираните реформи ще срещнат обществено недоволство, ако не бъдат ясно обяснени и справедливо компенсирани.
В противен случай алтернативата ще е болезнена: според изчисленията в анализа, Испания би трябвало да увеличи ДДС от 16% на 25%, за да поддържа сегашната система без промени.
Затова, предупреждават авторите, отлагането на непопулярните решения днес ще доведе до още по-непопулярни данъчни увеличения утре.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
