„Нашите деца са синове и дъщери на копнежа на живота към самия себе си“, пише някога поетът Халил Джубран. Но в статия за ирландската медия Gript журналистката Нийв Уи Врайън отбелязва, че днешна Европа сякаш е изгубила именно този копнеж – континентът застарява и „умира на крака“.
Данните: повече смъртни случаи от раждания
Фактите са неоспорими. От 2012 г. насам в Европейския съюз всяка година се регистрират повече смъртни случаи, отколкото раждания. Единственият фактор, който задържа общото население да не намалява по-бързо, е имиграцията – през 2024 г. тя е добавила още 2,3 милиона души. Фертилността спада рязко, абортите се увеличават, а нито една европейска държава не достига равнище на заместване на поколенията.
Според Уи Врайън тази тенденция е не просто статистика, а културен и цивилизационен проблем: Европа е загубила желанието да съхранява ценностите, които векове наред са поддържали обществата ѝ.
Авторката посочва редица фактори, които подхранват кризата: глобализацията, разпадането на семейството, културата на „вечното детство“, в която отговорностите се възприемат като бреме, а децата – като пречка за успеха.
Тя отбелязва, че резкият срив на раждаемостта е документиран отдавна, но повечето европейски лидери реагират с безпомощно свиване на рамене. Междувременно имиграцията запълва празнината, докато църквите се изпразват, строят се нови джамии, земеделието запада, а населението става все по-зависимо от чуждестранен внос на храни.
Вижте още: Мигранти в Австрия – с тройно по-висока раждаемост
Жилищната криза, „гиг“ икономиката (икономически модел, при който голяма част от работната сила е заета временно, почасово или на свободна практика, вместо на постоянен трудов договор), културата на случайните връзки, тревогата от климатични катастрофи и икономическа нестабилност – всички те играят роля, но според Уи Врайън най-същественият фактор е отказът от брака и семейството.
Последиците: от икономиката до здравеопазването
Авторката предупреждава, че демографският срив ще има катастрофални последици:
- икономическо свиване, тъй като растежът е силно зависим от населението;
- натиск върху пенсионните системи;
- тежки проблеми в здравеопазването, заради бързо растящия дял на възрастните;
- спад на иновациите, съчетан със съмнения за понижаване на средните когнитивни показатели.
Уроците от историята: Римската империя
Уи Врайън припомня, че Римската империя също се е сблъскала с подобен проблем. Историците все още спорят за причините за падането ѝ, но все по-често се приема, че ниската раждаемост е изиграла решаваща роля.
Октавиан Август е осъзнал опасността и се е опитал да насърчи брака и семейството, въвеждайки стимули за жените с три и повече деца и наказания за прелюбодеяние. Но мерките имат ограничен ефект, защото богатите римляни ги заобикалят, а културната промяна вече е необратима.
Историкът д-р Джим Пенман, цитиран в статията, развива теорията за „биоисторията“, според която поведението на обществата се променя под влияние на епигенетични фактори. Според него просперитетът прави хората по-слаби, себични и хедонистични – промени, които засягат цели поколения и са трудни за обръщане.
Той твърди, че същият процес, довел до упадъка на Рим, днес се наблюдава и в Западния свят – но с много по-бързи темпове.
Има ли изход?
Все пак има и примери за противодействие. Уи Врайън посочва политиките на Унгария в подкрепа на брака и семействата, както и необичайната практика на компанията Gravity Payments, чийто директор Дан Прайс увеличава минималната заплата на служителите си до 70 000 долара годишно. Резултатът: повече деца, повече собствени жилища, по-малко дългове.
Данните показват, че за шест години броят на новородените сред служителите на фирмата е нараснал десетократно, а 70% от персонала е успял да изплати задълженията си.
Вижте още – Унгария залага на деца и евтини заеми вместо на мигранти
Изследвания след COVID пандемията също сочат, че работата от вкъщи може да насърчи раждаемостта, като улеснява жените да съчетават кариера и семейство.
„Може би не всичко е изгубено“, пише Нийв Уи Врайън. Но ако тенденцията не се промени, бъдещето на Европа може да повтори съдбата на Римската империя. Единствената надежда според нея е, че политическата промяна и новите политики ще дойдат именно от онези, които все още вярват в традиционното семейство – и които все още имат деца.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
