Европейската икономика се приближава опасно до рецесия, а пространството за избягването ѝ става все по-тясно. Новото поскъпване на енергията, отслабващото производство, ограничените възможности за бюджетна подкрепа и стагнацията на БВП могат да доведат до две последователни тримесечия на икономическо свиване, предупреждава BCA Research в анализ, представен от Investing.com.
Песимистичният сценарий вече не е само теоретична възможност. Последните официални данни показват, че еврозоната практически е спряла да расте, а прогнозите за 2026 г. се понижават. Ако енергийният шок се задържи или се задълбочи, сегашната стагнация лесно може да премине в техническа рецесия.
Еврозоната вече спря да расте
По последните ревизирани данни на Евростат БВП на еврозоната е останал без промяна през първото тримесечие на 2026 г., след ръст от 0,2% през последните три месеца на 2025 г. На годишна база икономическият растеж се е забавил от 1,1% до едва 0,5%.
Това означава, че еврозоната все още не се намира в техническа рецесия, но вече е загубила почти целия си импулс. Дори сравнително ограничено понижение на производството, потреблението или износа може да изведе тримесечния растеж под нулата.
Още по-показателно е последното проучване на професионалните прогнозисти на Европейската централна банка. Очакваният растеж на еврозоната за 2026 г. е понижен до едва 0,6% — с 0,4 процентни пункта под предишната оценка. Заедно със стагнацията през първото тримесечие това показва, че буферът между слабия растеж и рецесията вече е минимален.
Според BCA Research еврозоната е посрещнала настоящия енергиен шок в по-слаба икономическа позиция, отколкото през 2022 г. Още преди подновяването на конфликта около Ормузкия проток консенсусните прогнози са предвиждали растеж от около 1,2% през 2026 г. Последвалото поскъпване на петрола и природния газ допълнително е влошило перспективата, пише Investing.com.
Производството отслабва, фискалният буфер се топи
Производствената активност също показва признаци на отслабване. Анализът на BCA се позовава на влошаването на съставния индекс на мениджърите по покупки, който е достигнал равнища, съвместими с тримесечно понижение на брутния вътрешен продукт.
Официалните данни потвърждават част от тази слабост. Промишленото производство в еврозоната е намаляло с 0,2% през май спрямо април, показват данните на Евростат. През същия период цените на производител са се увеличили с 0,2%, което показва неблагоприятна комбинация от по-слаба активност и продължаващ ценови натиск.
Европейските правителства същевременно разполагат с по-ограничени възможности да компенсират домакинствата и бизнеса. Към средата на юни те са предвидили по-малко от 12 млрд. евро за защита на потребителите от нарастващите енергийни разходи — значително под подкрепата, предоставена при предишната енергийна криза, посочва Investing.com.
Фискалните показатели обясняват тази предпазливост. Съотношението на общия държавен дълг на страните от еврозоната към общия им БВП е нараснало от 87,7% до 88,9% през първото тримесечие на 2026 г., а бюджетният дефицит възлиза на 3,1% от БВП. Нови мащабни компенсационни програми биха увеличили допълнително дефицитите и разходите за обслужване на дълга.
Инфлацията се завръща, потреблението губи опора
В същото време инфлацията може да се окаже по-устойчива от очакваното. Цената на природния газ по нидерландския индекс TTF се е увеличила повече от два пъти от началото на годината. Към енергийния натиск се добавят недостигът на торове и силното климатично явление Ел Ниньо, които могат да доведат до ново поскъпване на храните, отбелязва Investing.com.
Годишната инфлация в еврозоната е била 2,8% през юни при 2% година по-рано. Макар да се е понижила спрямо отчетените 3,2% през май, тя остава чувствително над целта на ЕЦБ.
При това положение централната банка е изправена пред особено труден избор. По-високите лихви могат да ограничат инфлацията, но същевременно да задълбочат икономическото забавяне. По-меката парична политика би подпомогнала растежа, но крие риск да позволи на енергийния шок да се прехвърли към останалите цени и заплати.
Не изглежда вероятно потреблението на домакинствата да компенсира отслабването на производството. Реалният ръст на заплатите е бил почти нулев през първото тримесечие и може да стане отрицателен, ако инфлацията продължи да намалява покупателната способност.
Евентуалното охлаждане на трудовия пазар също може да направи европейските домакинства по-предпазливи. Заетостта в еврозоната се е увеличила с едва 0,1% през първото тримесечие, докато общият брой отработени часове е намалял с 0,2%.
Спестяванията също показват предпазливо поведение. Нормата на спестяване на домакинствата в еврозоната е останала на сравнително високото равнище от 14,3% през първото тримесечие. Това представлява финансов буфер за семействата, но едновременно ограничава средствата, които се връщат в икономиката чрез потребление.
Тежкият сценарий на ЕЦБ: спад и инфлация до 5,3%
Особено тревожен е неблагоприятният сценарий на Европейската централна банка. Базовата прогноза на институцията предвижда растеж от 0,8% и инфлация от 3% през 2026 г. При по-продължителен и тежък енергиен шок обаче растежът се понижава до едва 0,5% за цялата година, като през второто полугодие вече се очаква икономическо свиване. При този сценарий инфлацията достига 4% през 2026 г. и се ускорява до 5,3% през 2027 г. Това би означавало не просто рецесионен риск, а опасност от стагфлация — съчетание между почти липсващ или отрицателен растеж и трайно висока инфлация.
Тежкият сценарий на ЕЦБ допуска петролът да достигне 166 долара за барел, а европейският природен газ — 98 евро за мегаватчас през третото тримесечие. Ако износът на сурови и преработени горива от Персийския залив бъде физически прекъснат, растежът на еврозоната може да бъде намален с още около 0,3 процентни пункта през 2026 и 2027 г.
По този начин дори годишният растеж да остане формално положителен, отделни тримесечия могат да отчетат спад. Именно така еврозоната би могла да навлезе в техническа рецесия, без годишните данни веднага да покажат мащаба на влошаването.
Какво все още пази Европа от рецесия
Европа все пак разполага с няколко защитни механизма. Финансовото състояние на домакинствата и предприятията е по-добро, отколкото преди световната финансова криза. Разходите за обслужване на дълга са по-ниски, а наличните ликвидни активи са повече, което увеличава способността на частния сектор да понесе временно икономическо свиване.
Настоящото сътресение на енергийните пазари също остава по-ограничено от кризата през 2022 г. Европейските цени на природния газ достигнаха връх от 62 евро за мегаватчас при 339 евро през август 2022 г. Освен това до момента не се наблюдава пълно прекъсване или физически недостиг на доставките, посочва Investing.com.
Европейската комисия също отбелязва, че ЕС е намалил зависимостта си от изкопаемите горива чрез разширяването на възобновяемата енергия и ограничаването на енергийното потребление от индустрията и домакинствата. Това отслабва прехвърлянето на цената на природния газ към електроенергията, но не премахва уязвимостта на европейската икономика към продължителен петролен и газов шок.
Допълнителна подкрепа идва от сравнително устойчивия глобален производствен цикъл и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Те подпомагат европейските производители на машини, оборудване и други капиталови стоки. Подобряването на платежния баланс също може да остави повече финансов ресурс за инвестиции и икономическа активност в самата Европа.
Положителен сигнал дадоха и предварителните данни на S&P Global за юли. Съставният PMI на еврозоната се е повишил от 50 до 51,9 пункта — най-високото равнище от пет месеца и първият отчетлив ръст на активността от четири месеца. Производственият индекс е достигнал 52 пункта.
Това показва, че рецесията все още не е неизбежна. Едномесечното подобрение обаче не отменя стагнацията на БВП, понижените прогнози, растящия държавен дълг и опасността от ново поскъпване на енергията. Устойчивостта на възстановяването ще зависи в голяма степен от развитието на конфликта в Близкия изток и цените на петрола и газа през следващите месеци.
Оценката за финансовите пазари също не е еднозначно негативна. В краткосрочен план движението на европейските акции остава сравнително благоприятно. В средносрочна перспектива обаче нарастващите рискове насочват предпочитанията към по-защитни отрасли като енергетиката, фармацевтиката и комуналните услуги.
По-силният растеж на американската икономика може да продължи да подкрепя долара. При подобен сценарий курсът на еврото спрямо американската валута би могъл да се понижи до диапазона между 1,10 и 1,12 долара за евро.
Границата за грешка почти изчезна
Европейската икономика все още може да избегне рецесията, но вече не разполага с голяма граница за грешка. Растежът е почти спрял, прогнозите се понижават, а възможностите за нова държавна подкрепа са по-ограничени от преди.
Ако цените на енергията се задържат високи, инфлацията продължи да изяжда реалните доходи и производството отново се свие, две последователни тримесечия на отрицателен растеж изглеждат напълно възможни. При по-тежка ескалация Европа рискува да се изправи не само пред техническа рецесия, а пред далеч по-трудната комбинация от икономически спад, високи цени и ограничени възможности за реакция.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
