Политическата и финансовата нестабилност в ключови държави от „клуба на богатите“ в ЕС се задълбочава. Страните, които доскоро се смятаха за гръбнака на европейската финансова стабилност, навлизат в 2026 г. с блокирани бюджети, политически разломи, социално напрежение и нарастващи дългове. Това поставя под съмнение способността на Съюза да поддържа кохерентна икономическа политика точно в момент, когато пред него стоят най-големите геополитически и икономически предизвикателства от последното десетилетие.
Юристът Стефчо Станев обобщава ситуацията в кратък, но показателен статус във Facebook:
„❌🇫🇷Франция – няма политическо мнозинство за бюджет 2026
❌🇪🇸Испания – продължава с бюджета си от 2023 (!), защото и този за 2026 не беше одобрен.
❌🇩🇪Германия – приет бюджет за догодина, но с огромни заеми след суспендиране на дълговата спирачка в последните дни на предишния Бундестаг (след изборите за нов)
❌🇮🇹Италия – отново бюджет с дефицит, но там разколът е за собствеността на италианското злато, което ги поставя в конфликт с ЕЦБ
❌🇳🇱Нидерландия – след предсрочните избори приемането на бюджет е свързано с формирането на ново правителство
❌🇧🇪Белгия – протести, стачки и труден компромис. Вододелът са руските активи в Евроклиър.
❌🇪🇺Самият ЕС е изправен пред трудни преговори за седемгодишния си бюджет (2028–2034) и огромни лихвени разходи по общия дълг.❌
❌🇪🇺💶❌ Идеален момент да си част от „клуба на богатите“ – с какъвто се събереш, такъв ставаш.“
Франция на ръба: бюджет без мнозинство и растящо напрежение
Франция навлиза в 2026 година без стабилно политическо мнозинство – пряк резултат от фрагментирания парламент след изборите. Правителството на президента Еманюел Макрон отново бе принудено да използва спорния чл. 49.3 от конституцията, който позволява приемане на закони, включително и на бюджета, без гласуване в Националното събрание. Това предизвика вот на недоверие, остра реакция на опозицията и нова вълна протестни акции в големите градове.
Вижте още – Франция се срива: провалът на Макрон е пълен
Фискалната картина също е тревожна. Дефицитът се очаква да достигне около 5,6% от БВП, а държавният дълг се движи над 110% от БВП. В центъра на спора са социалните разходи, пенсионните плащания и финансирането на сигурността. Левицата настоява за защита на социалните програми, десницата иска орязване на разходите и реформи, а центристите на Макрон се опитват да балансират между двете линии. В резултат страната се оказва в ситуация, в която бюджетът е приет по формална процедура, но без реален политически консенсус.
Испания в застой: трета поредна година без нов бюджет
В Испания политическата зависимост на правителството от регионални партии продължава да блокира бюджетния процес. Коалицията на премиера Педро Санчес разчита на подкрепа от каталунски и баски формации, които поставят тежки политически условия в замяна на гласовете си. Поради това страната продължава да работи по бюджета за 2023 г., а опитите за приемане на нова финансова рамка за 2024, 2025 и 2026 последователно се провалят.
Споровете се въртят около разпределението на средствата за автономните региони, реформите в съдебната система и увеличаването на разходите за отбрана, изисквани от европейските партньори. Липсата на нов бюджет вече има конкретни последствия – забавени инфраструктурни проекти, замразени или отложени инвестиции в енергийни и социални програми и нарастваща несигурност за бизнеса, който не знае какви данъчни и регулаторни промени го очакват.
Германия под напрежение: дълговата спирачка отново пада
Германия успя да приеме бюджета си за 2026 г., но цената е временно суспендиране на дълговата спирачка – конституционния механизъм Schuldenbremse, който ограничава новото дългово финансиране. Новият Бундестаг, избран през 2025 г., одобри значителен допълнителен дълг – над 60 млрд. евро, аргументиран с необходимостта от инвестиции в отбраната, енергийния преход, модернизацията на инфраструктурата и подпомагане на индустрията, която страда от високите енергийни разходи и отслабващия износ.
Още по темата – Алис Вайдел: Германия е на ръба – кой носи вина?
Дебатът за бъдещето на дълговото правило се ожесточава. Част от политическия спектър предупреждава, че нарушаването на Schuldenbremse подкопава доверието в германската фискална дисциплина, докато други настояват, че в сегашните условия – война в Европа, зелена трансформация, демографски натиск – строгата рамка е нереалистична. На този фон икономисти предупреждават, че германският модел навлиза в период на структурна промяна, а несигурността относно дълговите правила се превръща в допълнителен риск за бизнеса.
Италия и ЕЦБ в сблъсък: дефицит и спор за златните резерви
В Италия бюджетният дефицит отново надхвърля 4% от БВП, което поставя страната под силен натиск от Европейската комисия и останалите партньори в еврозоната. Правителството на Джорджа Мелони твърди, че икономиката има нужда от подкрепа, а не от нови съкращения, но високият дълг и хроничните дефицити превръщат Италия в един от най-уязвимите членове на „клуба на богатите“.
Допълнително напрежение създава политическият спор за златните резерви на страната – над 2 450 тона, третите по големина в света. Част от управляващите настояват за закон, според който златото следва да бъде дефинирано като държавен актив, а не като собственост на централната банка. Това поставя Рим в деликатни отношения с Европейската централна банка, която защитава принципа за независимост на централните банки и предупреждава, че политическата намеса в управлението на резервите може да подкопае доверието във финансовата система. Така Италия се оказва в опасно поле, където бюджетният дефицит и институционалните спорове се наслагват един върху друг.
Нидерландия без кабинет: бюджетът остава във вакуум
В Нидерландия бюджетът за 2026 г. е блокиран заради продължаващата политическа нестабилност след предсрочните избори през 2025 г. Вота беше спечелен от формацията „Нова социална сделка“ (NSC) на Петер Омцигт, но тя не успя да изгради стабилно мнозинство, тъй като преговорите между основните партии се оказаха изключително трудни. Партията PVV на Герт Вилдерс, която спечели изборите през 2023 г., отново е ключов фактор в преговорите, но остава нежелан коалиционен партньор за част от политическия спектър, което допълнително усложнява съставянето на правителство.
Докато кабинет не бъде формиран, страната работи с временно удължена бюджетна рамка. Това спира решения в ключови сфери като жилищната политика, сигурността, миграцията и здравеопазването. Икономическата несигурност вече се усеща, а бизнесът предупреждава, че липсата на предвидимост за данъчната и регулаторна среда затруднява инвестиционното планиране.
Белгия във финансово и социално напрежение: ключът е Euroclear
В Белгия бюджетните преговори се развиват на фона на социално напрежение, стачки и сериозен спор за руските активи, замразени в Euroclear – една от най-важните клирингови системи в Европа. ЕС настоява печалбите от тези активи да бъдат използвани за подкрепа на Украйна, но белгийското правителство предупреждава, че подобна стъпка крие правни рискове и може да доведе до ответни действия от страна на Русия, включително съдебни искове и намаляване на доверието в Euroclear като глобален финансов инфраструктурен играч.
Вижте и това – Конфискацията на руските активи: риск за Европа и долара
На вътрешен план страната се бори с висока инфлация, напрежение върху реалните доходи и силен натиск от синдикатите за увеличаване на заплатите и социалните разходи. В този контекст постигането на бюджетен компромис, който да удовлетвори и европейските изисквания, и вътрешните очаквания, се превръща в сложна политическа задача.
ЕС в задънена улица: трудни преговори за бюджета 2028–2034
Самият Европейски съюз навлиза в едни от най-тежките преговори за Многогодишната финансова рамка (2028–2034) от последните десетилетия. Разходите за лихви по общия дълг, емитиран за възстановителния фонд NextGenerationEU, вече надхвърлят 40 млрд. евро годишно и започват да изтласкват други приоритети от бюджета. Държавите членки не могат да се разберат по ключови въпроси: финансирането на Украйна в дългосрочен план, увеличаването на средствата за отбрана, ресурсите за зеления преход и въвеждането на нови „собствени приходи“ на ЕС (данъци върху въглерод, дигитални гиганти и др.).
Вижте и това – Как ЕС заобикаля правилата под претекст „отбрана“?
Конфликтната линия между нетни донори и нетни получатели се изостря, а страни с високи нива на дълг настояват за повече гъвкавост и допълнителни средства. Времето за постигане на компромис намалява, а всяко забавяне увеличава несигурността за бизнеса, националните правителства и финансовите пазари.
„Клубът на богатите“ се разклаща: какво предстои за Европа
Традиционно възприеманите като най-стабилни икономики в Европа влизат в 2026 г. с рекордни нива на дълг, политически кризи и сериозни бюджетни блокажи. „Клубът на богатите“, към който мнозина в периферията на ЕС се стремят да принадлежат, се оказва в ситуация, в която стабилността вече не е даденост, а изисква все по-болезнени компромиси.
Фразата от края на статуса на Стефчо Станев – „Идеален момент да си част от ‘клуба на богатите’ – с какъвто се събереш, такъв ставаш“ – прозвучава по-скоро като горчива ирония, отколкото като пожелание. Въпросът е дали Европа ще успее да превърне настоящата криза в шанс за реформи, или ще допусне тя да се превърне в нова дългова спирала, от която „богатите“ вече трудно ще излязат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
