Западна Европа от години говори за климатичните промени, но първата голяма гореща вълна за лятото отново показа нещо много по-просто: сградите, градовете, транспортът и енергийната система не са готови за температурите, за които самата Европа предупреждава.
Икономистът и енергиен експерт Боян Рашев описа ситуацията от Лондон, където е бил по време на горещата вълна, обхванала Великобритания и голяма част от Западна Европа. В коментар във Facebook той отбеляза, че само за ден британската столица е преминала от обичайното спокойствие към почти паническа атмосфера: затруднен транспорт, затворени училища, хаос в хотели и ресторанти и хора, които търсят прохлада с малки портативни вентилатори.
По думите му най-големият проблем не е самата жега, а липсата на подготовка за нея. „Западна Европа – особено Великобритания, Франция и Германия – продължава да живее така, сякаш горещите вълни са само в новините“, пише Рашев.
Този извод вече не звучи като субективно впечатление. Данните го подкрепят.
Рекордната жега, която изненада подготвените
Великобритания отчете рекордни температури за юни в три последователни дни. На 24 юни Met Office съобщи за 36.1°C в Gosport, Hampshire. На следващия ден рекордът беше подобрен с 36.7°C в Merryfield, Somerset. На 26 юни беше отчетен нов предварителен максимум от 37.3°C в Santon Downham, Suffolk, като службата определи жегата като „изключителна“ и свърза зачестяването на подобни температурни крайности с антропогенните климатични промени, съобщи Met Office.
Лондонската спешна помощ също отчете историческо натоварване. На 27 юни London Ambulance Service съобщи, че е отговорила на 8869 спешни повиквания за един ден – най-високият брой в историята ѝ. Между 18:00 и полунощ са постъпвали над 500 обаждания на час, а случаите от най-тежката категория също са достигнали рекорд.
На този фон разказът на Рашев от конференцията ARC 2026 в Olympia, London звучи като малка сцена от по-голяма европейска картина. Събитието се проведе между 23 и 25 юни, потвърждава сайтът на Alliance for Responsible Citizenship. Рашев описва как климатизацията в огромната зала бързо е достигнала капацитета си, а гостите от Тексас и Австралия са реагирали с недоумение. За тях подобни външни температури не са нещо нечувано, но очакването е просто: вътре трябва да е хладно.
В това е същината на проблема. Европа не е първият регион в света, който се сблъсква с жега. Но е сред регионите, които най-дълго говореха за нея като за предвидимо последствие от климатичните промени, без да пригодят достатъчно бързо ежедневната си инфраструктура.
Сгради за зима, градове без сянка
Най-видимият пример са сградите. Огромна част от британските домове нямат климатизация. Изследване на University of Reading, базирано на English Housing Survey 2023/24, установява, че едва 4.3% от домовете в Англия използват климатизация, като най-уязвимите групи често имат най-малък достъп до нея, съобщава University of Reading.
Това не е просто въпрос на комфорт. Прегрятото жилище може да бъде риск за възрастни хора, малки деца, хронично болни, бременни жени и хора, които не могат да си позволят алтернативи. Световната здравна организация посочва, че Европейският регион се затопля приблизително два пъти по-бързо от глобалната средна стойност, а топлинният стрес е водеща причина за смърт, свързана с климатични фактори, в региона. Според СЗО през лятото на 2022 г. жегата е отнела над 60 000 живота в 35 европейски държави, а през 2023 г. – около 47 500.
Когато климатизацията вече не е лукс
Рашев настоява, че климатизацията е за лятото това, което отоплението е за зимата – базов инструмент за адаптация. Тази теза е силна, но има нужда от уточнение. Климатизацията не е единственото решение. В много случаи са нужни външно засенчване, дървета, нощна вентилация, по-добра изолация, светли покриви, зелени площи, охлаждащи обществени пространства и по-умно управление на пиковото електропотребление. Но е трудно да се отрече, че за болници, старчески домове, хотели, офиси, училища и обществени сгради активното охлаждане все повече се превръща от лукс в инфраструктурна необходимост.
Дори самите институции, които говорят за адаптация, се сблъскаха с абсурда на собствената си неподготвеност. В разгара на горещата вълна London School of Economics отмени събитие за управлението на екстремната жега заради червеното предупреждение на Met Office. Събитието на Grantham Research Institute беше посветено именно на подобряване на действията при екстремна жега. Трудно може да се измисли по-точен символ.
Подобен символ дойде и от Брюксел. В централата на Европейската комисия Berlaymont охлаждането е било спряно от 1-ви до 7-и етаж заради горещата вълна, докато кабинетът на Урсула фон дер Лайен е на 13-и етаж, а повечето комисари са на 8-и или по-високо, съобщи E&E News by Politico. Тук фактът е важен сам по себе си, без да има нужда да се украсява: когато правилата за икономии и ограничения не засягат еднакво всички, темата за климатичната справедливост започва да изглежда доста по-буквално.
Жегата удари и електроенергийната система
Жегата удари и енергийната система. В Белгия цената на едро на електроенергията за вечерна доставка на 24 юни достигна 1038.25 евро/MWh, съобщи The Brussels Times. Това не е директната сметка на домакинствата, а борсова цена за конкретен времеви слот, но е ясен сигнал за напрежение в системата.
Причината не е само повишеното търсене за охлаждане. При горещи вълни обикновено се получава опасна комбинация: потреблението расте, вятърът често отслабва, соларната генерация изчезва вечер точно когато търсенето остава високо, а част от термичните мощности работят при по-трудни условия. Във Франция няколко ядрени реактора бяха ограничени или спрени заради затоплени речни води и екологични правила, които ограничават допълнителното загряване на реките, съобщиха Reuters и Euronews.
Така Европа стига до познатия парадокс. В най-горещите дни, когато климатичната политика е най-видима, системата отново се нуждае от газови, въглищни, ядрени, водни, соларни, мрежови и резервни мощности едновременно. Енергийният преход не отменя нуждата от надеждност. Напротив – прави я още по-важна.
Рашев обръща внимание и на градския топлинен остров – разликата между нагорещените центрове на големите градове и околните зелени площи. Това също е добре документирано. Copernicus посочва, че градските температури могат да бъдат до 10°C по-високи от тези в околните селски райони, особено през нощта. NASA обяснява ефекта с асфалта, бетона и тъмните покриви, които абсорбират и задържат топлина много повече от растителността.
Припомняме – Градският топлинен остров вече гори и в България
Това означава, че част от проблема може да се реши не с големи лозунги, а с банално градоустройство: повече дървета, по-малко голи площади, светли настилки, сянка, вода, паркове, зелени покриви, нормални спирки, проходими улици и сгради, които не превръщат слънчевата светлина в парников капан.
Адаптацията, която Европа отлагаше твърде дълго
Въпросът на Рашев е логичен: ако тези общества наистина отдавна са вярвали, че горещите вълни ще зачестяват, защо не адаптираха сградите, градовете и инфраструктурата си?
Отговорът вероятно е неприятен за всички страни в климатичния спор. Европа твърде дълго предпочиташе големия разговор за емисиите пред скучния разговор за адаптацията. Адаптацията не звучи героично. Тя не се побира лесно в лозунг. Тя е ремонт на училища, климатици в болници, дървета по улиците, електропреносна мрежа, резервни мощности, сенници, водни точки, обновени жилища и ясни правила за работа в жега.
Но точно това спасява животи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
