Европейският съюз се приближава до демографска повратна точка. Населението му все още нараства, но според последните прогнози това ще продължи само още няколко години. През 2029 г. броят на жителите на ЕС се очаква да достигне своя връх, след което ще започне продължителен спад, който ще промени пазара на труда, пенсионните системи, здравеопазването и икономическата тежест на отделните държави и региони.
Това развитие обаче няма да засегне Европа равномерно. Докато части от Северна и Западна Европа, столичните региони и големите икономически центрове ще продължат да привличат население, голяма част от Източна и Южна Европа ще губи хора, работна сила и обществени услуги.
Темата е поставена в публикация на Berliner Zeitung, която препечатва анализ на Клеър Нътъл от bne IntelliNews. Текстът се основава на третия доклад за демографната трансформация в ЕС, изготвен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия и публикуван на 14 юли 2026 г.
Новите данни очертават не просто намаляване на европейското население, а постепенно преразпределение на хората, капитала и икономическите възможности. Западът и големите градове ще продължат да привличат жители, включително чрез миграция, докато много източни, южни и периферни региони ще навлизат в самоподсилващ се цикъл на обезлюдяване.
Още по темата – Климатичният страх и сривът на раждаемостта: защо младите се отказват от деца
След 2029 г. миграцията вече няма да компенсира спада
Според базовия сценарий EUROPOP2025 на Eurostat населението на ЕС ще се увеличи от 451,8 млн. души през 2025 г. до 453,3 млн. през 2029 г. След това се очаква постепенно да намалее до около 445 млн. през 2050 г. и до 398,8 млн. през 2100 г. Това означава загуба на приблизително 53 млн. души, или 11,7% спрямо равнището от 2025 г.
Най-новите налични оценки показват, че на 1 януари 2026 г. населението на ЕС вече е достигнало около 452 млн. души – със 706 000 повече в сравнение с година по-рано. Това е пета поредна година на увеличение след спада по време на пандемията, но растежът се дължи на положителната нетна миграция, а не на повече раждания, показват данните на Eurostat.
Прогнозата за 2029 г. не означава, че тогава внезапно ще настъпи демографски срив. По-скоро това ще бъде моментът, в който миграцията вече няма да успява да компенсира разликата между намаляващия брой раждания и увеличаващия се брой смъртни случаи.
Eurostat изрично предупреждава, че тези числа не трябва да се възприемат като безусловна прогноза. EUROPOP2025 представлява сценарий от типа „какво би станало, ако“, основан върху допускания за бъдещата раждаемост, смъртност и миграция. Войни, икономически кризи, промени в миграционната политика, технологичен напредък или трайно изменение на семейното поведение могат значително да променят резултата.
Въпреки тази уговорка посоката на движение е ясна. В ЕС от 2012 г. насам всяка година умират повече хора, отколкото се раждат. Положителната нетна миграция досега прикрива този отрицателен естествен прираст и позволява общият брой на жителите да продължи да нараства, сочи Eurostat. За периода между 2025 и 2100 г. Eurostat предвижда общо около 253 млн. раждания и 409,8 млн. смъртни случая в ЕС. Естественото движение би довело до намаление от 156,7 млн. души, което според базовия сценарий ще бъде частично компенсирано от положителна нетна миграция в размер на около 103,7 млн. души. Крайният резултат остава спад от 53 млн. жители.
Изтокът губи хора, Западът печели население
Именно тук се появява основният разлом между Източна и Западна Европа.
Демографското стареене ще засегне всички държави от ЕС, но мащабът на свиването ще бъде много различен. Сред най-застрашените са балтийските държави, България, Румъния, Полша, части от Словакия и Унгария, Източна Германия, Гърция, Южна Италия, Португалия и вътрешните райони на Испания. Ръстът ще остане съсредоточен предимно в столици, големи градове и икономически динамични региони, посочва bne IntelliNews.
На национално равнище населението се очаква да намалее в 18 от 27-те държави членки до 2100 г. Увеличение се прогнозира само в девет държави, като решаващ фактор за тях ще бъде устойчивата положителна нетна миграция, показва Eurostat.
Най-големите относителни загуби се очакват в Латвия, чието население може да намалее с 33,9%, Литва – с 33,4%, и Полша – с 31,6%. Намаление от около 10% се предвижда за Германия, Словения, Финландия и Чехия, докато спадът във Франция и Австрия вероятно ще остане под 5%, според Eurostat.
На другия полюс са Люксембург и Малта, чието население в базовия сценарий нараства съответно с 36,4% и 26% до края на века. Увеличение между 10 и 20% се очаква в Ирландия и Швеция, показват прогнозите на Eurostat.
Германия ще остане най-многолюдната държава в ЕС, но населението ѝ се очаква да намалее от 83,6 млн. през 2025 г. до около 74,7 млн. през 2100 г. Франция вероятно ще се свие от 68,8 млн. до 67,2 млн., докато Испания може леко да нарасне – от 49,1 млн. до 49,8 млн. души, според Eurostat.
На пръв поглед тези разлики могат да бъдат обяснени с различната раждаемост, но тя е само част от картината. Западните и северните държави разполагат с по-голяма икономическа притегателна сила, привличат работници както от други членки на ЕС, така и от държави извън Съюза, и по този начин компенсират по-голяма част от естествения си спад.
В Източна Европа процесът често е обратен. След присъединяването към ЕС свободното движение позволи на милиони млади и трудоспособни хора да потърсят по-високи доходи и по-добри професионални възможности на Запад. За приемащите държави това частично облекчава демографския натиск. За държавите на произход обаче означава загуба на работници, данъкоплатци, специалисти и потенциални родители, отбелязва bne IntelliNews.
Така свободното движение в рамките на ЕС не само преразпределя работната сила, но и задълбочава различията между центъра и периферията. По-богатите региони получават допълнителен човешки капитал, докато по-бедните губят част от населението, което би могло да ги развива.
Регионалните прогнози на Eurostat показват още по-ясно мащаба на разделението. Най-рязък спад се очаква по източната граница на ЕС – от Финландия през балтийските държави, Източна Полша, Словакия, Унгария и Румъния до България. Значително обезлюдяване ще има и по южната периферия – в Гърция, Хърватия, Южна Италия, Португалия и части от Испания, показва регионалната прогноза на Eurostat.
В Латвия и Литва всички 15 разглеждани региона се очаква да загубят население до 2050 г., като повечето ще се свият с най-малко 15%. В Полша, Румъния и България също се прогнозира спад от поне 15% в повечето региони, сочи Eurostat.
Вижте още – Западна Европа в криза: демография, миграция и загубена идентичност
Столиците растат, периферията се обезлюдява
Тази карта не показва само разделение между държавите. Вътре в самите страни се формира все по-дълбока пропаст между столиците и периферията.
Между 2025 и 2050 г. населението на столичния регион се очаква да нарасне в 19 от 25-те държави с повече от един статистически регион. В почти 90% от случаите столицата ще се представя демографски по-добре от средното за съответната държава, според Eurostat.
В България, Чехия, Германия, Естония, Финландия, Хърватия, Италия, Португалия, Словения и Словакия се очаква столичният регион да увеличи населението си въпреки общия национален спад, показва Eurostat.
Това е особено важен нюанс за България. Страната няма просто да губи население. София и икономически по-привлекателните центрове ще продължат да привличат хора от останалата част на страната, което ще задълбочава обезлюдяването на малките градове, селските общини и по-слабите областни центрове.
България може да загуби близо 1,8 млн. души
По базовия сценарий на Eurostat населението на България може да намалее от около 6,44 млн. души през 2025 г. до приблизително 4,64 млн. през 2100 г. Това би означавало загуба от близо 1,8 млн. души, или около 28%.
България вече е преминала през един от най-тежките демографски спадове в ЕС. Между 2004 и 2024 г. населението ѝ е намаляло с приблизително 17%, или с около 1,3 млн. души. По-голям относителен спад през този период е отчетен единствено в Латвия, показва интерактивното демографско издание на Eurostat.
Този резултат не се дължи само на ниска раждаемост. България дълго време съчетаваше висока смъртност, по-ниска продължителност на живота от средната за ЕС, емиграция на хора в активна възраст и концентрация на населението в няколко икономически центъра. Дори сравнително по-високият коефициент на плодовитост в отделни години не е достатъчен, за да обърне процеса. Когато поколенията жени в детеродна възраст са по-малобройни, общият брой на ражданията може да продължи да намалява дори при повишаване на средния брой деца на една жена.
Истинската демографска пропаст следователно не е само между Изтока и Запада, а и между столицата и останалата част от държавата, между големите градове и периферните общини, както и между регионите с достъп до работа и услуги и тези, от които младите хора продължават да си тръгват.
Европейската комисия предупреждава, че този процес може да се превърне в самоподсилващ се цикъл. Когато населението намалява, училища, болници, аптеки, обществени превози и административни услуги стават по-трудни и скъпи за поддържане. Влошаването на услугите кара още хора да напускат, което допълнително намалява икономическата активност и приходите на местните власти, отбелязва bne IntelliNews.
Напускането на млади и квалифицирани хора е особено тежко, защото регионът губи не само сегашното си население, но и бъдещи предприятия, семейства, деца и данъчни приходи. Така демографският спад постепенно се превръща в икономически спад, а икономическият спад ускорява обезлюдяването.
Все по-малко работещи ще издържат все повече възрастни
Намаляването на населението обаче е само едната страна на проблема. Другата е промяната във възрастовата структура.
До 2050 г. почти един от всеки трима жители на ЕС ще бъде на 65 или повече години при приблизително един от всеки пет днес. Средната продължителност на живота при раждане е достигнала 81,5 години през 2024 г., а до края на века може да надхвърли 90 години при жените и 86 години при мъжете, посочва Съвместният изследователски център на Европейската комисия.
Според Eurostat броят на хората между 20 и 64 години може да намалее от около 263,2 млн. през 2025 г. до 198,4 млн. през 2100 г. Това означава загуба на близо 64,9 млн. души в основната трудоспособна възраст. Делът им от населението ще спадне от 58,3% на 49,7%. В същото време броят на хората на 65 и повече години се очаква да нарасне от около 99 млн. на 133,8 млн. До 2100 г. те могат да представляват приблизително една трета от цялото население на ЕС, показва Eurostat.
Съотношението между възрастните хора и населението в трудоспособна възраст ще се промени рязко. През 2025 г. на приблизително трима души между 20 и 64 години се пада един човек на 65 или повече години. До 2100 г. на същите трима работоспособни могат да се падат около двама възрастни, според Eurostat. На регионално равнище картината е още по-тежка. До 2050 г. хората над 65 години ще представляват най-малко една четвърт от населението в около 90% от европейските региони. В 710 от 1165 региона ще има поне един човек над 65 години на всеки двама души в трудоспособна възраст, показва Eurostat. Делът на хората над 80 години също ще нараства бързо. В три четвърти от регионите те се очаква да съставляват най-малко 10% от населението през 2050 г., според Eurostat.
Това ще увеличи необходимостта от лекари, медицински сестри, домашни помощници, социални работници и места за дългосрочни грижи в момент, когато самата работна сила намалява. Броят на хората в ЕС, които ще се нуждаят от дългосрочна подкрепа, може да нарасне от около 36 млн. на 48 млн. до 2070 г., предупреждава Съвместният изследователски център на Европейската комисия.
По-малкият брой работещи ще трябва да финансира пенсиите, медицинското обслужване и социалните грижи на по-голям брой възрастни хора. Това може да доведе до по-високи осигурителни вноски, промени в пенсионната възраст, по-голямо участие на частните спестявания и натиск за ограничаване или реорганизация на публичните разходи.
Демографската трансформация ще промени и образователната система. В обезлюдяващите региони броят на учениците ще намалява, което ще поставя под въпрос поддържането на училища и университетски структури. В същото време големите градове и районите с миграционен приток могат да изпитват недостиг на детски градини, жилища и транспортна инфраструктура.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
