Енергийните министри на Европейския съюз приеха в понеделник, 20 октомври, решение за пълна забрана на вноса на руски петрол и газ от 2028 г., съобщава германското издание „Junge Welt“. Мярката бе приета въпреки гласовете „против“ на Унгария и Словакия, като формално е представена като търговска регулация, а не като санкция – така ЕС избегна изискването за единодушие, което би блокирало решението.
Вижте още – Унгария и Словакия срещу забраната на руския газ
Същевременно, както пише „Российская газета“, Съветът на ЕС утвърди и забрана за транзита на руски газ през територията на ЕС към трети държави, влизаща в сила от 1 януари 2026 г.. От 2028 г. нататък ще действа и пълен етапен отказ от вноса на руски енергоносители по всички дългосрочни договори.
Решението ще удари не толкова държавите членки на ЕС, колкото съседните страни с по-слаби икономики, които разчитат на руски тръбопроводен газ. Според Мария Белова, директор „Изследвания“ в консултантската компания „Имплемента“, забраната на транзита през територията на Съюза означава, че Сърбия, Босна и Херцеговина и Молдова ще останат без достъп до руски газ след 1 януари 2026 г.
Това обяснява и защо газовият договор между „Газпром“ и Сърбия, който президентът Александър Вучич настояваше да бъде удължен до май 2026 г., бе продължен само до края на 2025 г. — „руската страна очевидно е предвидила висок риск от подобно решение на Съвета на ЕС“, коментира „Российская газета“.
Заместник-директорът на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач допълва, че Сърбия вече е на прага на енергиен шок, а след влизането на забраната в сила ще загуби 80–90% от нужния ѝ газ именно в отоплителния сезон.
Как ще се отрази ембаргото върху енергийната сигурност
Според Белова, пълната забрана на вноса на руски газ от страните на ЕС не е новост — за нея се говори още от март 2022 г., когато бе публикуван планът REPowerEU. През лятото на 2025 г. Европейската комисия вече утвърди и пътна карта за отказ от руските енергоносители, включваща следните срокове:
-
1 януари 2026 г. – забрана за нови договори за внос на тръбопроводен и втечнен природен газ (СПГ) от Русия;
-
17 юни 2026 г. – краен срок за краткосрочните споразумения, подписани преди тази дата;
-
1 януари 2028 г. – окончателен край на всички дългосрочни договори за доставка на руски газ.
След тази дата тръбопроводни доставки от Русия ще останат само към Турция, изчислява „Российская газета“.
Вижте и това – Газ без флаг: Европа не може да спре Москва
Гривач допуска, че забраните могат да бъдат частично заобиколени чрез „сиви схеми на заместване“ (swap сделки) през турски посредници, но според него това ще оскъпи газа за европейските потребители и ще засили енергийната несигурност.
Европейски граждани срещу Брюксел: растящи цени и критики
В публикацията си „Junge Welt“ отбелязва, че решението на ЕС е „парадоксално“ — то се представя като мярка срещу Русия, но всъщност ще навреди повече на Централна Европа, особено на Словакия и Унгария, които зависят от руския газ за индустрията и домакинствата.
Изданието критикува институциите в Брюксел, че отхвърлят предупрежденията на Будапеща и Братислава, според които отказът от руски енергоносители ще доведе до драстично поскъпване на енергията за населението и бизнеса.
Въпреки това, твърди „Junge Welt“, официалните оценки на ЕС са силно занижени – според тях цените щели да се повишат само с 5 до 10%. В действителност обаче данните на германската статистика показват, че цената на газа за домакинствата е скочила с 77% между 2022 и първото полугодие на 2025 г., от 7,6 на 13,5 евроцента за киловатчас – и то в страна с достъп до море и терминали за втечнен газ.
Още по темата – Германия изправена пред газов шок за 40 млрд. евро
„Един високоплатен чиновник в Брюксел може да си позволи такова увеличение, но семейство в Словакия, където зимата е дълга и студена, не непременно“, пише „Junge Welt“, като определя политиката на ЕС като „безчувствена към реалните тревоги на хората“.
Русия и ЕС: политически сблъсък, икономически риск
Германското издание нарича „очевидна лъжа“ твърдението, че Русия е „ненадежден доставчик на газ“. Напротив, отбелязва „Junge Welt“, Москва и преди това – Съветският съюз – винаги са изпълнявали договорите си дори по време на Студената война. Според него именно ЕС е този, който е въвел политически елемент в собственото си енергоснабдяване, поставяйки идеологията над икономическата рационалност.
По време на заседанието в Люксембург министрите са включили аварийна клауза, позволяваща на Европейската комисия да възстанови вноса на руски енергийни ресурси, ако възникне „внезапна и сериозна заплаха за енергийната сигурност“ на една или повече държави членки.
„Очевидно е, че планирано застрашаване на енергийната сигурност се смята за приемливо, но непредвиденото – не“, иронизира „Junge Welt“, според която ЕС „отново превръща всички предразсъдъци на евроскептиците в аргументирани заключения“.
Нов етап от енергийната криза в Европа
И двете издания отбелязват, че реалният ефект от решенията на Съвета на ЕС ще се усети не в Брюксел, а в икономически по-слабите държави – в Централна и Югоизточна Европа.
Според „Российская газета“, Русия е била напълно подготвена за този сценарий и вече е насочила износа си към Азия, но за Европа това ще бъде „допълнителен шоков удар“ – с последици за промишлеността, цените и социалното напрежение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
