Евродепутатът Фабио де Мази, председател на партията „Съюз Сара Вагенкнехт – Разум и справедливост“ (BSW), внесе иск срещу Европейската комисия, насочен пряко към нейния председател Урсула фон дер Лайен. Поводът е отказът на Комисията да предостави пълна информация за контактите ѝ с лобисти от оръжейната индустрия – въпрос, който според него засяга пряко парламентарния контрол и прозрачността в европейската отбранителна политика.
Както съобщава Berliner Zeitung, Де Мази настоява да стане ясно кога, с кого и по какви теми фон дер Лайен е разговаряла – включително срещи, телефонни разговори, видеоконференции, електронна кореспонденция и писма с представители на оръжейни компании. Според него Европейската комисия многократно е отказвала да даде изчерпателен отговор, което вече е довело до съдебен иск пред Съда на Европейския съюз.
Евродепутат вади ЕК на съд за срещите на фон дер Лайен
В основата на спора стои парламентарен въпрос, отправен от Де Мази още през март 2025 г. Той изисква пълно разкриване на всички контакти на Урсула фон дер Лайен с представители на отбранителната индустрия от средата на 2024 г. насам. Отговорът на Комисията пристига едва през октомври 2025 г. – със закъснение от над седем месеца – и е определен от евродепутата като крайно недостатъчен.
Според исковата молба, цитирана от Berliner Zeitung и предоставена на германската информационна агенция DPA, Комисията се е ограничила до препратка към т.нар. „стратегически диалог с европейската отбранителна индустрия“, организиран от фон дер Лайен на 12 май 2025 г., един работен обяд и няколко отменени покани. За останалото е посочено, че информация може да се търси в сайта на Комисията, в регистъра за прозрачност и в социалните мрежи.
Какво крие Комисията за контактите с оръжейното лоби
За Де Мази този отговор представлява открито пренебрежение към Европейския парламент. „Госпожа фон дер Лайен се смята за Луи XIV“, коментира той, правейки паралел с абсолютисткия „Крал Слънце“. Формално искът е насочен срещу Европейската комисия като институция. От Брюксел отговарят, че не споделят правната му интерпретация, но признават правото му да търси съдебен контрол върху административното решение.
В отговор на въпрос на Berliner Zeitung дали става дума просто за липса на прозрачност или за подозрение за укрити проблемни договорки с оръжейни концерни, Де Мази е категоричен. По думите му, ако фон дер Лайен нямаше какво да крие, тя би отговорила изцяло и навреме.
„Прикриването се превръща в червена нишка в нейната биография“, заявява той и допълва, че Комисията не е посочила нито една от допустимите причини за отказ – като държавен интерес или търговска тайна на отбранителната индустрия.
Припомняме и друг скандал – СМС-ите на Фон дер Лайен: „Изгубени“, но не и забравени
Рекордни военни бюджети и засилен натиск от индустрията
Искът идва в момент на безпрецедентна трансформация на европейската отбранителна политика. По данни на Европейската агенция по отбрана, разходите на държавите членки за 2025 г. се очаква да достигнат 381 млрд. евро, спрямо 343 млрд. евро през 2024 г. „Европа харчи рекордни суми за отбрана, за да защити населението си – и няма да спрем дотук“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.
Вижте още – Оръжия за милиарди: войната в Украйна пълни касите
Самият Европейски съюз също навлезе активно в сферата на финансирането на въоръжаването. Програми като Европейския фонд за отбрана, с близо 8 млрд. евро до 2027 г., и регламентът ASAP за стимулиране на производството на боеприпаси с бюджет от 500 млн. евро, се разглеждат в Брюксел като само първа стъпка. Вече се обсъждат и бъдещи фондове за отбрана в размер на стотици милиарди евро след 2027 г.
В този контекст Урсула фон дер Лайен се очертава като ключовият център на политическите решения. Именно затова нейният кабинет е основна цел на лобистки интереси от страна на компании като Rheinmetall, Airbus Defence and Space, Thales и MBDA, посочва медията.
Още по темата – Как ЕС заобикаля правилата под претекст „отбрана“?
Съдебният спор, който поставя под въпрос контрола в ЕС
На фона на вътрешнополитическите сътресения в BSW – включително напускането на финансовия министър на Бранденбург Роберт Крумбах и загубата на управленско участие – възникват спекулации дали делото в Брюксел не е опит за отклоняване на вниманието.
Както отбелязва Berliner Zeitung, хронологията опровергава подобна теза. Парламентарният въпрос е зададен още през пролетта на 2024 г., когато правителството в Бранденбург все още не е било сформирано. Самото дело е подготвяно с месеци и е внесено през декември 2025 г., след като Комисията е пропуснала всички поставени срокове.
Янис Варуфакис
Действията на Де Мази се вписват в дългогодишна стратегия, при която съдебните дела се използват като средство за укрепване на парламентарния контрол и за създаване на прецеденти в полза на прозрачността. Един от най-известните му опити е делото срещу Европейската централна банка, заведено през 2017 г. заедно с Янис Варуфакис, с цел достъп до вътрешен документ на ЕЦБ от 2015 г. Макар съдът да отхвърля иска през 2019 г., случаят поставя остро въпроса за прозрачността в ЕС.
Като депутат в Бундестага Де Мази играе ключова роля и в разследването на скандала Wirecard, настоявайки за по-широк достъп до класифицирани документи.
Настоящият иск срещу Европейската комисия е логично продължение на тази линия – опит да се наложи реален парламентарен контрол в сфера, която заради геополитическите промени, огромните бюджети и стратегическите решения придобива все по-голямо значение за бъдещето на Европейския съюз.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
