Начало Европа Европа сама си създаде енергийната криза – и сметката тепърва идва

Европа сама си създаде енергийната криза – и сметката тепърва идва

от kritichno.e
AI генерирано изображение: карта на Европа, осветена от мрежа от енергийни линии и газопроводи, на фона на нефтени рафинерии, индустриални комини и петролни барели – символична илюстрация на енергийната криза в Европа.

Европа отново е изправена пред перспективата за силен инфлационен натиск, породен от сътресенията на международните енергийни пазари. Според анализ на Рафаел Пинто Боржеш, публикуван в The European Conservative, конфликтът около Иран и военната операция „Епична ярост“, започната от Съединените щати и Израел, вече оказва сериозно влияние върху цените на енергията – и именно Европа може да се окаже сред най-засегнатите.

Енергийните пазари в хаос: петролът и газът поскъпват рязко

AI генерирано изображение: растящи цени на петрола и газа, петролна помпа, карта на Европа и графики нагоре, символизиращи нова енергийна криза заради войната в Близкия изток.По време на публикуването на анализа цената на петрола Brent надхвърля 92 долара за барел, което представлява приблизително 50% увеличение само за месец (към момента Brent вече се движи около 95–100 долара за барел – б.р.), след като само за месец поскъпна с приблизително 40–50%. Въпреки опитите на държавите от Г-7 да стабилизират пазара чрез освобождаване на значителни количества петрол от стратегическите си резерви, финансови институции като J.P. Morgan прогнозират, че цената може да достигне 120 долара за барел в следващите седмици.

Руският специален пратеник по въпросите на мира и ръководител на руския държавен суверенен фонд Кирил Дмитриев дори допуска, че цената може да се покачи до 150 или дори 200 долара за барел.

Паралелно с това спот цените на природния газ в Германия вече са преминали 60 евро за мегаватчас – около шест пъти повече, отколкото струва газът в Съединените щати. Макар че предстоящата енергийна буря ще засегне всички икономики, Боржеш подчертава, че Европа ще бъде сред най-уязвимите.

Как европейската енергийна политика доведе до сегашната криза

Според автора причината за европейската уязвимост не е нито Вашингтон, нито конфликтът в Близкия изток, а собствената енергийна политика на Европа.

Взривяването на двете 160 метрови охладителни кули на бившата АЕЦ „Гундреминген“ в Бавария.Боржеш описва последното десетилетие на европейската енергийна стратегия като „саморазрушителна“. Той припомня, че още през 2000 г. правителството на германския канцлер Герхард Шрьодер поставя Германия на курс към постепенно закриване на всички атомни електроцентрали. По това време ядрената енергетика осигурява над 30% от електропроизводството на страната.

Тази линия по-късно е ускорена чрез политиката Energiewende – германския енергиен преход. В резултат последните три германски ядрени реактора – Emsland, Isar II и Neckarwestheim II – бяха окончателно спрени през 2023 г.

Припомняме – Фон дер Лайен иска повече ядрена енергия – след като подкрепи закриването ѝ в Германия

Отказът от руска енергия и ядрените централи

Паралелно с отказа от ядрената енергия Европа предприема и друга стратегическа стъпка – прекъсване на енергийните връзки с Русия след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. През май 2022 г. Европейският съюз обявява частично ембарго върху руския петрол, а от февруари 2023 г. се забранява и вносът на рафинирани петролни продукти от Русия.

Още по темата – Войната в Близкия изток разпали нов дебат в ЕС: трябва ли да бъдат отменени санкциите срещу Русия

По-късно европейските държави се съгласяват и на постепенно прекратяване на вноса на руски втечнен природен газ (LNG) до края на 2026 г., дпетролокато доставките по тръбопроводи трябва да бъдат прекратени изцяло до септември 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен приветства решението, заявявайки:

„Избрахме енергийна сигурност и независимост за Европа. Няма повече изнудване. Няма повече пазарни манипулации от страна на Путин. Стоим твърдо до Украйна.“

Риск от рецесия: Германия и Франция вече усещат натиска

Според Боржеш континентът може да се изправи пред дълбока икономическа рецесия, ако енергийните цени продължат да растат – особено при продължителен конфликт в Близкия изток. Дори преди настоящия ценови шок европейските икономики вече показват признаци на слабост. Данните показват, че индустриалните поръчки в Германия са спаднали с 11%, а промишленото производство – с 1,2%, като спадът надминава всички прогнози на икономистите, анкетирани от Bloomberg.

Едновременно с това двете най-големи икономики в ЕС – Германия и Франция – се сблъскват със сериозни бюджетни проблеми.

Франция успява да приеме бюджета си за 2026 г. едва след продължителна политическа криза, като се очаква бюджетен дефицит от около 5% от БВП. Държавният дълг на страната вече достига приблизително 120% от БВП.

Вижте още – „Нямаме повече пари“: Франция предупреди, че не може да субсидира скъпите горива

Германия също е изправена пред значителен фискален дефицит от 4,7% от БВП, а канцлерът Фридрих Мерц планира масови съкращения на социалните разходи, за да стабилизира бюджета.

Москва наблюдава ситуацията

Владимир ПутинБоржеш отбелязва, че Русия не крие задоволството си от енергийната ситуация в Европа. Руският президент Владимир Путин дори заявява, че Москва може да ускори изтеглянето си от европейския енергиен пазар, което би оставило Европа без достъп до ресурси точно когато те са най-необходими.

От гледна точка на Москва подобна позиция е логична, отбелязва авторът: ако Европа така или иначе прекратява енергийните отношения с Русия, Кремъл няма стимул да приема това по условията на Брюксел, вместо по собствените си.

Вижте и това – Путин обмисля спиране на газа: защо Европа не може напълно без руски доставки.

Как Европа може да излезе от енергийния капан

Според Боржеш Европа се нуждае от реализъм и прагматична политика, а не от идеологически лозунги.

Унгарският външен министър Петер Сиярто например предлага ЕС незабавно да премахне забраната върху вноса на руски нефт и газ, предвид нестабилността на световните пазари.

В по-дългосрочен план обаче авторът смята, че европейските държави трябва да изградят реален енергиен суверенитет. Това означава:

  • намаляване на зависимостта от вносен петрол чрез масова електрификация;
  • ускорено развитие на ядрената енергетика;
  • диверсифициране на енергийните доставки.

Боржеш предупреждава, че предстоящото развитие на изкуствения интелект и автоматизацията ще доведе до значително увеличение на потреблението на енергия в Европа. Затова, според него, континентът трябва спешно да преосмисли енергийната си стратегия. Авторът завършва с остра критика към сегашното европейско политическо ръководство, като посочва, че подобна промяна трудно може да се случи при сегашния курс на институциите в Брюксел и при политическия елит, който е оформил настоящата политика.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини