До 2030 г. Европейският съюз може да стане толкова зависим от Китай по отношение на литиево-йонните батерии и горивните клетки, колкото беше зависим от Русия преди началото на войната в Украйна. Това ще се случи, ако не предприеме решителни мерки, се казва в документ, изготвен за лидерите на Европейския съюз, съобщава агенция „Ройтерс“.
Документът ще бъде в основата на дискусиите за икономическата сигурност на Европа по време на срещата на лидерите на ЕС в Гранада, Испания, на 5 октомври. Обезпокоени от нарастващата глобална самоувереност и икономическа тежест на Китай, лидерите ще обсъдят предложенията на Европейската комисия за намаляване на риска Европа да бъде твърде зависима от Китай, както и необходимостта от диверсификация към Африка и Латинска Америка.
В документа се казва, че поради непостоянния характер на възобновяемите енергийни източници като слънчевата или вятърната енергия, Европа ще се нуждае от начини за съхранение на енергия, за да постигне целта си за нулеви нетни емисии на въглероден двуокис до 2050 г.
„Това ще доведе до рязко нарастване на търсенето на литиево-йонни батерии, горивни клетки и електролизери, което се очаква да се увеличи между 10 и 30 пъти през следващите години„, се казва в документа, изготвен от испанското председателство на ЕС.
Въпреки че ЕС има силни позиции в междинните и монтажните фази на производството на електролизери, с повече от 50% дял на световния пазар, съюзът разчита в голяма степен на Китай за горивните клетки и литиево-йонните батерии, които са от решаващо значение за електрическите превозни средства и не само.
„Ако не се предприемат решителни мерки, до 2030 г. европейската енергийна екосистема може да се окаже зависима от Китай по различен начин, но с подобна тежест, като тази от Русия преди войната в Украйна„, се казва в доклада.
Според Европейската комисия през 2021 г., годината преди началото на Специалната военна операция, ЕС е вземал от Русия над 40% от общото си потребление на газ, 27% от вноса на нефт и 46% от вноса на въглища. Прекратяването на повечето доставки на енергия от Русия предизвика шок в цените на енергията в ЕС и рязко повишаване на потребителската инфлация, което принуди Европейската централна банка да повиши рязко лихвените проценти в ход, който ограничи икономическия растеж.
Литиево-йонните батерии и горивните клетки не са единствената област на уязвимост на ЕС, се казва в документа на испанското председателство. „Подобен сценарий би могъл да се развие и в областта на цифровите технологии“, се казва в документа. „Прогнозите сочат, че търсенето на цифрови устройства като сензори, безпилотни летателни апарати, сървъри за данни, оборудване за съхранение и мрежи за предаване на данни ще нарасне рязко през това десетилетие. ЕС има сравнително силни позиции в последната област, но показва значителни слабости в другите“, се казва в документа.
„До 2030 г. тази външна зависимост може сериозно да попречи на повишаването на производителността, от което спешно се нуждаят европейската промишленост и секторът на услугите, и да възпрепятства модернизацията на селскостопанските системи, която е от съществено значение за справяне с изменението на климата“, се казва в доклада.